— Тази нощ. Полицаите са тук сега. Искам и ти да си тук, Джак. Веднага.
— Дай ми двадесет минути — каза той, затвори и си довърши кафето.
Докато стигне до „Морнингсайд“, полицейските криминолози вече усилено се трудеха на местопрестъплението. Джак реши, че им е оставил достатъчно улики, за да ги държи заети известно време. Един от униформените полицаи, които блокираха входа на сградата, го спря. Наложи се да изчака да проверят документите му и да го допуснат вътре.
По принцип забавянето щеше да го раздразни, но в този случай Джак реши, че това само ще вбеси Анита още повече. Намери я в кабинета й, където си изкарваше гнева върху детектива, който бе имал лошия късмет да получи случая.
— Искам да знам какво правите, за да откриете хората, проникнали в сградата ми.
— Госпожо, правим всичко възможно да…
— Ако правехте всичко възможно, никой нямаше да счупи стъкло и да влезе тук. Искам да знам къде беше полицията, докато крадците рушаха имота ми и влизаха спокойно в магазина. Точно това бих искала да знам.
— Госпожице Гай, патрулната кола се е явила тук две минути след алар…
— Две минути е прекалено късно!
Анита оголи зъби и Джак си помисли, че ако кучката се раздразнеше още малко, сигурно щеше да захапе някого за гърлото.
— Очаквам полицията да пази собствеността ми. Знаете ли какви данъци плащам в този район? Не подарявам хиляди долари на града, за да могат полицаите да си седят на задниците и да ядат понички, докато крадците се измъкват с безценни антики.
— Госпожице Гай, в този момент не можем да сме сигурни дали нещо от инвентара ви е било откраднато. Ако вие…
— Не получавам никаква помощ от полицията. Сега вие и некадърните ви колеги се носите като стадо слонове из сградата ми и създавате пълна бъркотия. А на всичкото отгоре отказвате да ми кажете нещо за разследването. Да не би да искате да се обадя на кмета, когото познавам лично, и да го помоля да поговори с началника ви?
— Госпожо, можете да се обадите и на всемогъщия Господ, но аз все пак няма да мога да ви кажа нищо повече. Това разследване започна едва преди два часа. И ще действаме много по-бързо, ако ми дадете някаква информация, вместо да ме обиждате и заплашвате.
Джак забеляза, че Анита не бе гримирана и излъскана както обикновено и благодарение на ярката червенина по бузите й и яростта в очите, не беше изненадващо, че не изглежда особено добре.
— Искам името и номера на значката ви. Искам и да изчезнете от сградата ми.
— Детектив Луис Гилбърт.
Лу вадеше визитна картичка от портфейла си, но Джак реши да му даде възможност да се измъкне, като разсее Анита. Той пропъди смеха от очите си и си придаде загрижено изражение, докато влизаше в стаята.
— Лу.
— Джак — кимна му ченгето и остави картичката си на бюрото на Анита. — Чух, че охранителната система е компания „Бърдит“.
— Да — мрачно отговори Джак. — Как са успели да проникнат?
— През прозореца на четвъртия етаж. Задната част на сградата, далечния източен ъгъл.
— Влезли ли са вътре?
— Да. Но са оплескали нещо и са включили алармата, оставили са няколко играчки след себе си.
— Откраднали ли са нещо?
Лу хвърли изпълнен с омраза поглед към Анита.
— Още не се знае.
— Бих искала да говоря с господин Бърдит. Насаме — ледено отсече Анита.
С мисълта, че това вероятно щеше да я накара да се дави от собствената си жлъч, Джак вдигна ръка и продължи да говори с Лу.
— Ако ми позволите да огледам местопрестъплението, може и да успея да ви помогна с нещо.
— Благодаря ти.
— Не съм съгласна да ме пренебрегваш, докато…
— Почакай малко — прекъсна Джак новата тирада на Анита и излезе навън с Лу, като я остави да се тресе от яд.
— Ама че проклетия е тая — промърмори Лу.
— Така си е. Но бъди щастлив, помията, която изля върху теб, е нищо в сравнение с онова, което на мен ми предстои.
— Да бе, това направо ми оправя деня.
Тръгнаха към източния ъгъл, където се намираха кабинетите. През разбития прозорец нахлуваше студен утринен въздух. Криминолозите мереха, взимаха отпечатъци, събираха улики от рамката на прозореца.
— Сигурно са решили, че горните прозорци не са толкова добре обезопасени — започна Джак. — Но стъклото е подсилено. Трябвало е да се справят с основната алармена система, за да стигнат дотук. Явно имат сериозни технически способности. Как са се качили догоре?
— С въжета. Очевидно алармата се е включила и са изчезнали адски бързо. Оставили са въжетата зад себе си.
— Аха — намръщи се Джак и пъхна ръце в джобовете си. — Сигурно не са знаели за помощната алармена система.
Той обясни системата на Лу, докато вървяха към помещенията, където бяха инсталирани таблата на охраната.
— Предполагам, че ще успея да направя проверка и да видя за колко време е била изключена системата. Но първо вие трябва да приключите работата си. Но от пръв поглед мога да ти кажа, че не са го направили оттук.
— Кой познава системата? Имам предвид точно този тип?
— Моят екип. Но знаеш как проверявам хората си, Лу. Никой, който работи за мен, не би участвал в това. А ако го е направил и е бил достатъчно глупав, за да не изключи помощната система, значи би трябвало да го уволня.
Лу изсумтя и се почеса по брадата.
— Все пак ще трябва да ми кажеш имената им. Знаеш каква е процедурата.
— Да — въздъхна Джак. — Ще проверя кой е работил с мен по този обект. Оригиналната система беше инсталирана още за стареца — Пол Морнингсайд. Но след това я осъвремених. Вдовицата настоява за най- модерното не само в облеклото и обувките си.
Той отвори уста, поклати глава и я затвори отново.
— Пей — каза Лу.
— Не искам да влияя на разследването — неохотно отвърна Джак и прокара ръка през косата си. — Просто искам да посоча, че клиентката познава системата. Поне в основни линии.
Лу изглеждаше доволен от тази новина.
— Предполагам, че тя би направила някоя мръсотия, нали?
— Вероятно — отговори Джак. — А сега трябва да отида и да я оставя да ме срита в топките.
— Имаш ли близки роднини, които би трябвало да уведомя?
Джак му отправи кисела усмивка и тръгна нагоре. Анита тъкмо затръшваше телефона, когато Джак влезе в кабинета й. Той се зачуди на кого ли звънеше Анита пет сутринта. После видя на бюрото й отворената папка на застрахователната компания. Дамата не си губеше времето.
— Значи най-после можеш да ми отделиш от скъпоценното си време? — запита Анита с леден глас.
— Нямаше да ти свърша никаква работа, ако не знаех какво е станало. А не мога да разбера това, докато не видя как са проникнали в системата.
— Ще ти кажа какво е станало. Беше ти платено да проектираш и инсталираш охранителна система, която да предпазва бизнеса ми от вандали и крадци. Плаща ти се всеки месец, за да поддържаш и наблюдаваш същата тази система и допълнителни такси за осъвременяването й.
