— Прав — прекъсна я Клио. — Човекът е луд по теб, но не е глупав. Ти наистина си гениална. Никога преди не съм се разбирала с умници. С мозък като твоя — обясни тя. — Академичен тип. Прекарах повечето от времето си в училище, като се чудех в какви неприятности да се забъркам. Не харесвах момичета като вас двете — ухили се тя и лапна няколко кръгчета чипс. — Странно как се променят нещата.
— Гидиън нямаше да си губи времето с теб, ако нямаше мозък. Щеше да хареса пакета като цяло — добави Ребека, — но след като веднъж го бе разопаковал, щеше да изгуби интерес бързо, ако можеше да му предложиш само красиви гърди и дълги крака.
— Благодаря ти, сестро.
— Все пак той те е видял разопакована още в самото начало, нали? И като говорим за това, как точно се чувстваше тогава?
Ребека се наведе напред и очите й заблестяха. Клио взе чашата с вино и отпи.
— О, хайде де — помоли я Ребека. — Съвсем естествено е да съм любопитна, нали? Тия, не се ли чудиш какво е да се съблечеш чисто гола пред тълпа мъже?
— Никога не съм мислила за… — Тия замълча рязко прикована от развеселения поглед на Ребека. — Е, може би — промърмори тя и намигна на Клио. — Не искам да те обидя.
— Не ме обиждаш. Тия е по-готина от теб — обърна се тя към Ребека.
— Вярно е. Но аз също не исках да те обидя. Не мислиш ли, че в определен момент от живота си всяка жена си фантазира и си представя, че е красива и сексапилна и измъчва мъжете, като се съблича пред публика? Знае, че мъжете я искат, но не могат да я имат. Това е то власт.
— Може би. Може да е власт или унижение и експлоатация. Може да е забавно, но и неприятно. Зависи как гледаш на нещата.
— А ти как гледаше? — попита я Тия.
— Като на прехрана. Нищо повече — сви рамене Клио. — Скромността не ми е присъща. Повечето мъже и без друго не те виждат. Забелязват само цици и задник. А за мен това плащаше наема и ми даваше шанс да танцувам и да съм хореограф. Имах няколко страхотни номера.
— Бих искала да ги видя някога. Не стриптийза — бързо каза Тия и почервеня като цвекло, когато Клио си засмя. — Танците.
— Виждаш ли, тя наистина е готина. Знаеш ли какво мисля? Онова, което каза преди, че е предопределено да се съберем заедно. Това ми харесва. В противен случай ние трите никога нямаше да седим тук. Страхотно е. А сега имам въпрос към теб — обърна се Клио към Ребека. — Чукаш ли вече Джак или не?
— Клио!
— О, я стига. Ти да не би да не се чудиш — отвърна тя, като се усмихна на притеснения шепот на Тия.
— Не още — отговори Ребека, като се усмихна бавно и вдигна чашата си. — Но мисля за това. А след като заговорихме за секс, бих искала да продължим с онова, което се отнася до Анита Гай. Момчетата долу могат да се забавляват с мъжките си играчки, да проучват картите и да пъшкат над техниката, но не разбират каква е Анита. За това е нужен женски мозък. Само жена може да види и разпознае този вид безмилостност. Независимо какво твърдят, мъжете винаги смятат жените за по-слаби, по меки и по-лесни от тях. А ние не сме такива. Особено Анита Гай.
— Тя е студена — тихо каза Тия. — Абсолютно студена. Това я прави по-опасна, тъй като не й пука за никого, освен за самата нея. Не би се поколебала да нарани някого, за да получи онова, което иска. Вероятно си мисли, че го заслужава. Пак започвам да анализирам — извини се тя. — Прекарах толкова много години в терапия, че и аз станах психотерапевт.
— Мисля, че си абсолютно права — отбеляза Ребека. — Аз още не съм срещала онази жена. Но си я представям по-добре след твоите думи, отколкото след обясненията на Мълаки. Смятам, че неговото описание бе повлияно от срама и гнева му. Как мислиш, какво ще направи, след като разбере, че сме я надхитрили и изиграли?
— Ще се опита да си го изкара поне на един от нас. На моето семейство — отговори Тия. — Тъй като всичко е започнало с Мълаки.
— Клио? Съгласна ли си с това?
— Да — отговори тя. — Съгласна съм.
— Аз също. Значи трябва да се уверим, че тя не може да достигне до нас. Каквото и да стане, трябва да я накажем и да отнемем силата й.
— Аз започнах да работя по въпроса — каза Тия, като се надигна от мястото си и влезе в кухнята, за да сложи кафето. — Парите й дават сила, а ако погледнете брака й, ще видите, че парите са изключително важни за нея. Мисля, че ако научим точно с колко разполага, това ще свърши работа. Тогава ще имаме представа с колко можем да… — Тя размаха лъжичката за кафе. — … да я прекараме. Нали това беше думата? — обърна се тя към Клио.
— Не е ли страхотна? Аматьорка, друг път! Тия, скъпа, мисля, че можеш да си изкарваш прехраната с това.
На долния етаж Гидиън раздрънка дребните монети в джоба си.
— Доста време им трябва да направят чай и кафе.
Джак погледна часовника и сви рамене.
— Качиха се горе, за да се отърват от нас за известно време, но…
Той се обърна към мониторите, затрака по клавиатурата на компютъра и включи камерите в апартамента. Жените се появиха на екрана и Мълаки подсвирна.
— Имаш шпионски камери в собствения си апартамент? Думата „параноя“ има ли някакво по-особено значение за теб?
— Предпочитам да си мисля, че съм просто внимателен.
— Ядат чипс — посочи Гидиън. — Знаех си, че Клио ще намери чипса. Прилича на купон. Господи, красива картинка са, нали?
— Класическа блондинка, великолепна червенокоска и сексапилна брюнетка — кимна Джак. — Погледнете ги добре, защото ще трябва да решим до каква степен ще ги замесим в историята.
— Не мисля, че имаме голям избор — отбеляза Гидиън.
— Винаги има избор.
— Искаш да кажеш, че можем да държим някои неща в тайна от тях — обади се Мълаки, който се бе навел към екрана и сега се изправи. — Да не ги посвещаваме във всичко, за да ги предпазим от Анита.
— Тя е отговорна вече за смъртта на двама души. Няма причина да се поколебае и да извърши и трето убийство.
— Няма да стане, Джак — каза Мълаки, докато наблюдаваше как Тия налива мляко в малка каничка. Ще се усетят. Мога да гарантирам, че Ребека ще се усети веднага.
— Прав си — съгласи се Гидиън.
— А и аз започнах цялата история с лъжа — продължи Мълаки. — Не искам отново да я лъжа. Те заслужават истината. Просто трябва да намерим начин да ги предпазим въпреки всичко.
— Мога да ги задържа в този апартамент за около седмица. Заключени и отрязани от света. Имаме нужда точно от около седмица, ако действаме разумно и бързо. Ще ни бъдат адски ядосани, когато ги освободим, но ще са в безопасност.
— Сериозен ли си по отношение на сестра ми?
Джак отмести очи от екрана и Ребека и погледна Мълаки.
— Сериозен до смърт.
— Тогава послушай съвета ми и прогони подобни мисли от главата си. Тя ще те одере жив, а когато свърши… Гидиън?
— Ще си тръгне и ще те изтрие от живота и спомените си като тебешир от черна дъска. Що се отнася до мен, аз не бих изключил Клио от играта. Тя изгуби най-добрия си приятел и заслужава да участва в отмъщението.
— Ако допуснем грешка, дори съвсем дребна грешка, някой може да пострада — напомни им Джак и почука с пръст по екрана. — И това може да е една от тях.
— Тогава няма да допускаме грешки — отвърна Мълаки. — Те се връщат. Изключи мониторите, освен
