сама.
Можеше да нахлуе вътре, да я изнасили и убие. Или пък в момента правеше отпечатък на ключа й и щеше да влезе и да я изнасили и убие по-късно.
И всичко това, защото не бе обърнала достатъчно внимание на втора глава.
Тя се изкашля нервно.
— И ти ли си на четвъртия етаж?
— Моля? Не. Аз съм на шестия. Ще те изпратя до вратата, както ме е учила майка ми. Трябва да купя някакъв подарък за нея. Мислех, че може би нещо от стъкло ще е подходящо. Вероятно ти ще ми помогнеш да избера най-доброто.
Споменаването на майка му я успокои, точно както бе очаквал.
— Ще трябва да ми кажеш какво харесва майка ти.
— Харесва всичко, което получава от децата си — отговори той.
Вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж.
— Децата й?
— Имам брат и сестра. Гидиън и Ребека. Майка ми се спряла на библейски имена, но не знам защо.
Той спря пред вратата й и пъхна ключа в ключалката. Натисна бравата, открехна вратата леко и отстъпи назад.
Едва не се засмя на облекчената й въздишка. И тъй като се бе развеселил, я хвана отново за ръката.
— Трябва да благодаря и на теб, и на боговете за прекрасната вечер.
— Аз също прекарах чудесно.
— До утре тогава.
Той прикова очи в нейните, повдигна ръката й и леко я докосна с устни. Едва доловимото й потрепване повдигна безкрайно самочувствието му.
Свенлива, деликатна и сладка, помисли си той. И абсолютно различна от неговия тип жени. Но все пак не беше лошо да експериментираш с нови неща от време на време.
Можеше да опита нейния вкус утре.
— Лека нощ, Тия. Лека нощ.
Леко изчервена, тя отвори вратата и пристъпи заднишком в стаята, без да сваля очи от неговите. После се обърна. И изпищя.
Той профуча покрай нея като куршум. При други обстоятелства Тия щеше да забележи и да се възхити на бързината и сръчността, с която ирландецът се движеше. Но в момента единственото, което виждаше, бе хаосът в стаята й.
Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде. Куфарите й бяха нарязани на парчета, леглото — преобърнато, а всички чекмеджета — извадени. Съдържанието на кутията й за бижута бе разпръснато, а подплатата — разкъсана.
Бюрото във всекидневната също бе преровено. А лаптопът й бе изчезнал.
— По дяволите — промърмори Мълаки.
Първата му мисъл беше, че кучката го бе изпреварила.
Той се завъртя яростно, но само един поглед към лицето на Тия го накара да преглътне ругатните си. Тя беше бяла като платно, а очите й бяха помътнели от шока.
Тия не заслужаваше подобно нещо. А несъмнено неговото домогване до нея бе довело дотук.
— Трябва да седнеш.
— Какво?
— Седни.
Той я хвана за ръката и я настани на стола.
— Ще повикаме охраната. Смяташ ли, че нещо липсва?
— Компютърът ми.
Тя се опита да си поеме дъх, но не успя. Уплаши се, че получава астматичен пристъп и зарови в куфарчето си за инхалатора.
— Лаптопът ми е изчезнал.
Той се намръщи леко, когато Тия вдъхна от инхалатора.
— Какво беше качено на него?
Тя махна с ръка, докато вдишваше лекарството.
— Работата ми — едва успя да промълви Тия. — Новата ми книга. Електронна поща. Сметки.
Тия започна да търси хапчетата си в куфарчето.
— Имам копие от книгата на диск — каза тя, но извади само флакон с лекарства.
Мълаки го дръпна от ръката й.
— Какво е това?
Той прочете етикета и се намръщи още повече.
— Ще се въздържим от това засега. Няма да изпадна в истерия.
— Няма ли?
— Няма.
Тя усети издайническото гъделичкане в гърлото си, което предхождаше паническите кризи.
— Мисля, че грешиш.
— Престани. Просто хипервентилираш или нещо подобно — каза той, като коленичи пред нея търпеливо. — Погледни ме. Дишай бавно! Дишай бавно!
— Не мога.
— Можеш. Не си наранена, нали? Само стаята ти е разхвърляна.
— Някой е проникнал в стаята ми.
— Точно така, но вече е свършено. Няма да промениш нищо, като поглъщаш успокоителни. Какво е положението с паспорта ти? Ценни предмети? Важни документи?
Той я накара да мисли, вместо да реагира и желязната хватка, стиснала гърдите й, се отпусна. Тя поклати глава.
— Паспортът ми е винаги у мен. Не пътувам с нищо ценно. Но лаптопът…
— Ще си купиш друг.
Тя не можа да възрази на логиката в думите му и кимна.
— Да.
Той стана и затвори вратата.
— Искаш ли да повикам охраната?
— Да, разбира се. И полицията.
— Изчакай една минута, за да си сигурна в това. Намираш се в чужда страна. Полицейската процедура ще отнеме доста време и ще ти създаде неприятности. А и историята ще се раздуха.
— Но… някой е влязъл с взлом в стаята ми!
— Би трябвало да провериш нещата си.
Гласът му звучеше спокойно и практично, защото това му се струваше най-добрият начин да се справи с нея. По този начин майка му се справяше с темпераментните избухвания, а истерията не се различаваше много от тях.
— Виж какво е откраднато — продължи той, като се огледа наоколо, после докосна с крак малка бяла машинка. — Какво е това?
— Устройство за пречистване на въздуха.
Мълаки взе машинката и я остави на бюрото, а Тия се надигна с разтреперани крака.
— Не мога да разбера защо някой би направил всичко това само заради един лаптоп — каза тя.
— Може би са се надявали на нещо повече.
Ирландецът отиде до вратата на банята и надникна вътре. Вече беше стигнал до извода, че финландците заслужаваха награда за луксозните си бани. Тия бе настанена в една от най-скъпите стаи, затова банята й беше по-просторна от неговата.
Затоплени плочки по пода, джакузи, душ с шест струи и хавлии, дебели и големи като одеяла. На дългия плот стояха пет-шест шишенца с хапчета, най-вече витамини и билкови препарати. Имаше и електрическа
