Накрая стигна до извода, че мъжът сигурно е някакъв досаден задник, научил името й от друг клиент и решил да си опита късмета и да изчука евтино американската стриптийзьорка.
Но щеше да се прибере у дома разочарован.
Музиката започна, тя затвори очи и пропъди всички мисли от главата си. Съсредоточи се върху ритъма, а когато светлините проблеснаха, изскочи на сцената.
Гидиън замръзна с вдигната към устата бира.
Тя беше облечена като мъж, макар че никой не можеше да я обърка с такъв. Дори и ако си сляп, на гърба на галопиращ кон. В начина, по който се движеше в традиционния раиран костюм, имаше нещо невероятно еротично.
Музиката беше буйна, американски рок, а осветлението — ярко. Гидиън реши, че от страна на жената е много духовито да избере „Прикрий ме“ на Брус Спрингстийн за стриптийза си.
Жената определено знаеше какво прави. Свали сакото от рамената си, без да спре да се движи и за миг.
Останалите на сцената се въртяха, пързаляха или тресяха, а тя танцуваше. Резки и сложни движения, които показваха отличен стил и талант.
С едно от тези резки движения, Клио свали панталона си и Гидиън забрави за стила й.
Господи, тази жена имаше невероятни крака!
Тя използваше и пилоните, като се завърташе около тях с високо вдигнати нагоре крака. Косата й се люшкаше свободно по рамената в гъст кестеняв водопад. Гидиън не я забеляза кога разкопча ризата си, но сега тя се вееше около нея и разкриваше нежна дантела върху високи, стегнати гърди.
Той се опита да си каже, че гърдите й вероятно са силиконови, а и бездруго нямаха нищо общо с него, но усети как в устата му се събира слюнка, когато жената свали ризата си.
За да прочисти гърлото си, той отпи от бирата, после продължи да я наблюдава внимателно.
Беше го забелязала още в самото начало. Не го виждаше ясно заради светлините в очите си, но това не я притесняваше. Знаеше, че е там и вниманието му е съсредоточено върху нея.
Това не беше проблем. Нали по този начин си изкарваше парите.
Обърнала гръб на публиката, тя разкопча сутиена си. Скръсти ръце върху гърдите си и се завъртя. По кожата й блестяха капчици пот, а на устните й играеше студена усмивка, докато оглеждаше мъжете и преценяваше кои биха се разделили най-лесно с парите си.
Тя отметна коса назад и облечена само по черна прашка и високи токчета, се изви съблазнително, за да покаже на публиката за какво плаща.
Клио не обръщаше внимание на пръстите, които се плъзгаха по бедрата й, но забелязваше пъхнатите в бикините й пари.
Тя се отдръпна назад, когато един прекалено ентусиазиран клиент се протегна да я хване. Размаха пръст към него с движение, което би могло да бъде сбъркано със закачливо, и го изгледа презрително. Пълен кретен!
После изпълни същия номер от другата страна на сцената. Оттам виждаше по-добре мъжа до бара. Очите им се срещнаха. Той вдигна високо една банкнота и й кимна.
След това спокойно отпи от бирата си.
Искаше й се да бе видяла стойността на банкнотата, но си помисли, че си заслужава да отдели пет минути от времето си, за да разбере колко е готов да плати.
Тя се изкъпа спокойно и без да бърза, облече джинси и фланелка. Рядко влизаше в клуба след изпълнението си, но имаше доверие на Карл и останалите биячи на Марсела, които нямаше да позволят някой да я тормози.
А и обикновено клиентите обръщаха повече внимание на сцената и въображаемия секс, отколкото на жените наоколо.
С изключение на ирландеца до бара. Той не наблюдаваше сцената, макар че според нейното професионално мнение това бе едно от най-добрите изпълнения. Очите му останаха приковани в нея, докато тя вървеше към бара. И то на лицето, а не на гърдите й.
— Искаш ли нещо, готин?
Гласът й го изненада. Беше мек и нежен без грубостта, която очакваше от жена с нейната професия.
Лицето й не отстъпваше на тялото. Пищно и красиво с тъмни бадемовидни очи и пълни червени устни. Точно под дясната й вежда имаше малка бенка.
Кожата й беше мургава, гладка и съблазнително мека.
Ухаеше на сапун — още една изненада. Тя отпиваше лениво от висока бутилка с вода.
— Да, искам, ако вие сте Клио Толивър.
Тя се облегна на бара. Беше обута в маратонки, а не с високи токчета, но джинсите й бяха черни и прилепваха по краката й.
— Не изпълнявам частни поръчки.
— А говорите ли?
— Когато имам какво да кажа. Кой ти даде името ми?
Гидиън само повдигна банкнотата отново и забеляза как очите й се свиват замислено.
— Мисля, че това би могло да ми купи един час разговор.
— Възможно е.
Още не беше решила дали мъжът е кретен или не, но поне не беше стиснат. Тя се протегна към банкнотата и се подразни, когато той я дръпна далеч от ръката й.
— В колко часа свършвате тук?
— В два. Защо просто не ми кажеш какво искаш, а аз ще ти отговоря дали ме интересува.
— Разговор — повтори той, като скъса банкнотата наполовина, подаде й едната и прибра другата. — Ако искате другата половинка, елате да се видим, след като приключите. В кафенето в хотел „Венцеслав“. Ще чакам до два и половина. Ако не дойдете, и двамата губим по петдесет лири.
Той допи бирата и остави чашата си.
— Изпълнението ви беше чудесно, госпожице Толивър, а и доста печелившо, но все пак не всеки ден можете да спечелите петдесет лири само като седнете и изпиете чаша кафе с някого.
Тя се намръщи, когато ирландецът се приготви да тръгва.
— Имаш ли си име, готин?
— Съливан. Гидиън Съливан. Ще ви чакам до два и половина.
Глава 4
Клио никога не пропускаше изгодни предложения. Но пък и не показваше на публиката, че бърза да не изпусне някое. Театърът съществуваше благодарение на илюзията. А както онзи известен тип бе казал, животът е сцена.
Тя влезе в кафенето две минути преди уречения час.
Ако някакъв кретен с красиво лице и секси глас искаше да й плати, за да си поговорят, от нейна страна нямаше проблеми. Вече бе сметнала колко щеше да спечели, като обмени ирландските лири в чешки крони, използвайки малкото калкулаторче, с което никога не се разделяше. В момента тези пари щяха да й дойдат доста добре.
Тя не възнамеряваше да си изкарва вечно хляба, като се съблича за тълпа идиоти. Всъщност никога не бе възнамерявала да печели със стриптийз в някакъв клуб в Прага.
Но трябваше да признае, че бе постъпила глупаво. Беше се забъркала в сериозна измама, заслепена от ума и хубавия външен вид на изнудвача. А когато едно момиче се набута в неприятности в Източна Европа, в град, където не може да изрече и най-простата фраза от разговорника, то все пак трябва да преживява по някакъв начин.
Но тя имаше едно предимство. Никога не допускаше една и съща грешка два пъти.
Поне в това отношение не приличаше на майка си.
Малкият ресторант бе ярко осветен. Около масите седяха хора, които пиеха кафе или вечеряха. Това бе плюс. Не че тя се страхуваше от ирландеца. Можеше да се справи с него.
