Марсела остави фигурката на бюрото.
— Не звучи уважително, Клио.
— Може би — съгласи се Клио и зачака търпеливо, докато Марсела отваряше чекмеджето на бюрото си и вадеше камерата. — Но е истина.
— Направи снимката, после си облечи костюма. Можеш да си изработиш допълнителния час сега.
След тридесет минути Клио закопча ципа на тясната пола от черна кожа, която вървеше с бюстието и черното яке, украсено със сребърни капси. Малкият камшик отиваше чудесно на тоалета и Клио изплющя с него, за да го изпробва. Останалите момичета подскочиха стреснато и я наругаха.
— Съжалявам.
Тя се обърна към огледалото и оправи кучешкия нашийник около врата си, после прокара ръка по косата си, която бе вдигнала в стегнат кок.
Няколко силни разтръсквания щяха да освободят косата й, така че трябваше да внимава да не я разпусне прекалено рано. Тя добави малко черен молив на очите си, после опита няколко пируета и подскока на високите токчета.
Клио тъкмо правеше шпагат, когато Гидиън нахлу в съблекалнята. Няколко от момичетата подсвирнаха и започнаха да му изпращат въздушни целувки.
— Да вървим — каза той, като сграбчи Клио за ръката и я изправи.
— Да вървим?
— Да тръгваме. Ще ти обясня по-късно.
— Номерът ми започва след три минути.
— Тази вечер няма да участваш в програмата. Гидиън я повлече към вратата. Клио се сниши и го удари силно с лакът в стомаха.
— Махни си ръцете от мен.
— По дяволите!
Гидиън реши, че по-късно щеше да мисли за болката и как да й се отплати за нея. Сега само си пое дъх, докато момичетата в съблекалнята ръкопляскаха и подсвиркваха.
— Вече са били у вас. Хазайката ти е в болница с мозъчно сътресение. Не са на повече от пет минути след нас.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Клио и отстъпи назад. — Кой е бил в квартирата ми?
— Някой, който иска нещо и не се притеснява по какъв начин ще го получи — отговори Гидиън и отново я хвана за ръката. — Първо са пребили хазайката ти, а после са й разбили главата. Искаш ли да чакаш да опитат същото и с теб, или ще дойдеш с мен? Разполагаш с десет секунди, за да вземеш решение.
Клио си помисли, че импулсивните действия винаги й бяха носили неприятности. Тази вечер надали щеше да е различно. Тя грабна чантата си.
— Да вървим.
Той бързо тръгна по коридора и я дръпна надясно.
— Не, няма да минаваме отпред — каза Гидиън. — Те може вече да са там. Ще излезем отзад.
— Задната врата се заключва отвътре. Ако излезем оттам и имаме неприятности, няма да можем да се върнем.
Той кимна, отвори задната врата и погледна навън. Вляво алеята беше без изход, а вдясно не се виждаше никой.
— Колко бързо можеш да се движиш с кокили? — попита той, като посочи ботушите й.
— Няма да изоставам, готин.
— Тогава давай.
Той я дръпна, стиснал ръката й като в менгеме, и се втурна навън. Когато изскочиха на улицата, Гидиън се огледа бързо, изруга и сви бързо надясно. После обгърна талията й с ръка.
— Продължавай да вървиш. Двама мъже стоят на отсрещната страна на улицата. Единият тръгва към клуба, а другият — към алеята. Не поглеждай назад!
Но тя вече бе погледнала и ги бе фиксирала.
— Можем да се справим с тях — каза Клио.
— Господи! Продължавай напред. Ако имаме късмет, може и да не ни забележат.
На ъгъла той погледна назад.
— Дотук с късмета. Сега ще имаш възможност да ми покажеш колко си бърза.
Гидиън се затича, като я влачеше след себе си. Когато стигнаха до средата на улицата, той я дръпна към осевата линия. Изскърцаха спирачки и засвириха клаксони. Клио усети как една от колите минава на милиметри от нея.
— Смахнато копеле! — изруга тя, но когато погледна назад, видя как единият мъж се опитваше да мине сред колите.
Клио не намали скоростта, с която се движеше. Токчетата на ботушите й се плъзгаха по неравните павета. Ако имаше десет секунди, щеше да ги свали и да тича боса.
— Той е само един — извика тя. — А ние сме двама.
— Другият е някъде наблизо.
Следвайки инстинкта си, Гидиън я набута в един ресторант, където профучаха покрай стреснатите клиенти и през кухнята, а оттам изскочиха на тясна улица.
— Господи!
Лъскавият черен мотор, паркиран до сградата, бе сякаш отговор на молитвите му.
— Дай ми една фиба.
— Ако запалиш това нещо с фиба, ще те целуна по задника — отвърна Клио, но му подаде фиба.
Косата й се разпиля свободно. След десет секунди Гидиън вече бе запалил мотора и прехвърляше крак върху него.
— Качвай се — нареди й той. — Можеш да ме целунеш по задника в по-спокоен момент.
Късата й пола се вдигна нагоре, когато се качи на мотора. Гидиън се опита да не обръща внимание на това, както и на гърдите, притиснати към гърба му. Той подкара мотора и изфуча от уличката.
Клио го прегърна и извика уплашено, когато се понесоха по улицата. На ъгъла, Гидиън едва не премаза краката на мъжа, който ги преследваше. Клио погледна отблизо шокираното му, разгневено лице и се изсмя неистово, когато Гидиън зави рязко.
— Имат кола! — извика тя, като се мъчеше да гледа назад. — Другият сигурно е бързал да я докара, а онзи, когото едва не сгази, сега се качва.
— Няма проблеми — отвърна Гидиън, като зави отново и се понесе по друга странична улица. — Благодарение на мотора ще им избягаме.
Той се отправи извън града. Искаше открит път, тъмнина и спокойствие. Трябваха му пет минути, за да помисли.
— Хей, готин.
Устните й бяха съвсем близо до ухото му. Гидиън усещаше мириса й, еротична комбинация от жена и животинска кожа. Вече бе сигурен, че великолепните й гърди са същите, с които я бе дарил Господ.
— Какво? Трябва да се съсредоточа.
— Давай. Просто исках да ти кажа, че вече не се интересувам от петте бона.
— Ако не ми продадеш статуетката, те ще продължат да те преследват.
— Ще поговорим за това, когато не сме толкова заети — каза тя, като погледна зад себе си към светлините на Прага. — Но категорично забравяме за петте бона, защото току-що станах твоя шибан партньор.
За да скрепи сделката, тя го целуна леко по ухото и се засмя.
Глава 5
— Ти… си ги загубил.
Анита Гай се облегна на мекия кожен стол и се вторачи в маникюра си. Телефонното обаждане никак не я бе зарадвало.
— Неясни ли бяха инструкциите ми? — попита тя с нисък, копринен глас. — Коя част от „Открийте
