които да се пребори със съпротивата на евентуален модел. Трябваше само да реши кое от тях ще бъде най-подходящо в случая с госпожица Уиткомб Бенкс.
Докато потупваше с пръсти волана в такт с ритъма на „Аеросмит“, които бе пуснал до дупка по стереоуредбата, Сет не преставаше да мисли за нея.
Личеше й, че е богата. В семейството й сигурно имаше пари. Забеляза елегантната кройка и скъпия плат на костюма й, макар да бе доста по-заинтригуван от формите под него. Освен това гласът й беше школуван, имаше добро произношение. Това говореше за добро образование, получено в престижно и най-вероятно частно училище.
Беше използвала цитат от Джеймс Макнийл Уистлър за име на цветарницата си. Което означаваше, че има много добро езиково образование или някой й бе създал вкус към поезията и литературата, както Фил бе постъпил с него.
Най-вероятно и двете.
Държеше се уверено, чувстваше се удобно в кожата си и не се притесняваше, когато някой мъж ясно и недвусмислено й показваше, че я харесва.
Очевидно не беше омъжена, а инстинктът му подсказа, че не е обвързана с никой. Жена като нея никога нямаше да смени местожителството си и да заживее сама, ако имаше приятел или любовник. Беше дошла от Вашингтон в забутания Сейнт Крис и бе започнала бизнеса си сама, защото сигурно това беше желанието й.
Сетне си спомни колко далеч бе от истината, когато си бе нарисувал образа на въображаемата вдовица госпожа Уиткомб Бенкс, и реши да направи известни проучвания, преди отново да потърси хубавата цветарка.
Сет рязко спря на паркинга зад старото тухлено здание, което Куинови бяха купили от Нанси Клермонт, когато нейният стиснат и вечно налитащ на бой съпруг кавгаджия бе умрял от сърдечен удар, докато се карал със Сю Крауфорд за цената на каймата за кюфтета.
В началото бяха взели масивната сграда под наем. През осемнадесети век тя била склад за тютюн, през деветнадесети — фабрика за опаковки, а през по-голямата част от двадесети — известен универсален магазин.
Сега беше превърната в корабостроителница от братята Куин. И през последните осем години им принадлежеше.
Сет погледна към покрива, докато излизаше от колата. Беше помагал при поправката му и едва не си бе счупил врата, спомни си с носталгия той.
Беше се цапал до ушите с горещата смолиста смес за запълване на пукнатини и безмилостно беше горил пръстите си. Беше се научил да управлява лодките благодарение на бездънното като кладенец търпение на Итън. Беше се потил като прасе заедно с Кам, докато поправяха дока. И беше бягал по всевъзможен начин всеки път, когато Фил се бе опитвал да го вкара в пътя, като го научи да уважава книгите.
Сет заобиколи и отиде отпред, като застана с ръце на кръста пред избелялата табела. „Лодки от Куин“. Забеляза, че към четирите имена, които си стояха изписани от самото начало, бе прибавено още едно.
Обри Куин.
Усмихна се и в този миг тя се показа на вратата.
На кръста й висеше колан с инструменти, а на челото бе ниско нахлупена шапка с козирка. Косата й с цвят на мед бе прекарана през задния отвор на шапката и се развяваше на гърба й.
Износените, изцапани работни ботуши приличаха на кукленски.
Обри винаги бе имала толкова малки крачета!
И много силен глас, помисли си Сет, когато я чу как крещи, когато го забеляза.
Тя скочи, хвърли се в прегръдките му и обви кръста му с краката си. Козирката на шапката й се заби в челото му, когато притисна устните си към неговите в дълга целувка.
— Моят Сет! — Със силен смях Обри стисна врата му с ръце. — Да не си посмял да си тръгнеш оттук! По дяволите, не те пускам!
— Няма. Виждам, че много неща са се променили, докато ме нямаше. Обърни козирката назад, че ще ми извадиш очите — нареди той и я отдръпна от себе си, за да огледа лицето й.
Когато бе на две години, тя бе неговата малка принцеса. Сега, на двадесет, беше предизвикателна хубавица с добре развити елегантни мускули на крайниците — макар и дребна като малък залък. Една шепа момиче.
— Господи, ти си станала истинска красавица!
— Така ли? Ти също.
— Защо не си в колеж?
— Я не започвай и ти! — Тя завъртя зелените си очи и скочи на земята. — Прекарах две години там, и сигурно щях да бъда по-щастлива, ако ме бяха вързали с вериги. Това е, което искам да правя. — Тя посочи с пръст табелата. — Виж, името ми е там за потвърждение.
— Винаги си можела да въртиш Итън на малкия си пръст.
— Може би. Но този път не ми се наложи. Татко се съгласи без проблеми, а след малко ядове в началото и мама също. Никога не съм била примерна ученичка като теб, Сет, а ти никога не си умеел да правиш лодки като мен.
— Мамка му! Много си се научила да отговаряш! Оставих те сама за няколко години и си изпаднала в заблуждения и грандоманство. Ако продължаваш да ме обиждаш, няма да ти дам подаръка.
— Къде е? Какво си ми донесъл? — атакува го Обри и започна да го мушка с пръсти в ребрата, където знаеше, че е уязвим, защото имаше гъдел. — Дай ми го!
— Престани! Добре де, добре — ти изобщо не си се променила.
— Че защо да развалям онова, което Господ е направил перфектно? Хайде, давай!
— В колата е. — Той посочи към паркинга и беше доволен да види как устата й се отвори от изненада.
— Ягуара? О, Боже! — Тя изтича и погали сребристия капак на колата. — Кам сигурно ще се разплаче, като я види. Просто няма да издържи и ще се разплаче. Дай ми ключовете, за да я пробвам.
— Разбира се, но след като изпием по едно.
— Няма страшно. И ти можеш да дойдеш с мен. Ще отпратим до магазина на Крауфорд и ще си вземем… — Тя спря насред изречението, когато Сет извади дългата бяла кутия от багажника. Обри премигна, погледна него, после кутията, после пак него, преди очите й да се навлажнят и изпълнят с мека и щастлива светлина.
— Ти си ми донесъл цветя! И подарък? О, дай да ги видя? Какви са? — Тя извади един нож от колана с инструменти, разряза панделката и отвори капака. — Слънчогледи. Погледни колко са щастливи.
— Напомнят ми за теб.
— Наистина те обичам. — Гледаше напрегнато и втренчено цветята, за да не се разплаче. — Бях толкова нещастна, когато замина за Европа. — Тук гласът й не издържа и се пречупи, а Сет я потупа по рамото. — Няма да плача — промърмори Обри и преглътна сълзите. — Ама и аз съм една! Разкиснах се като някоя глезена ревла.
— Никога не си била.
— Добре, както и да е, нали вече си тук. — Обри го прегърна отново. — Наистина обичам цветя.
— Чудесно. — Той хвана ръката й, която се опитваше да се промуши в джоба му. — Не се и опитвай. Няма да получиш ключовете. Просто трябва да отида на още едно място. Купил съм цветя и за Грейс. Искам да се отбия и да я видя, преди да се прибера у дома.
— Няма я вкъщи. Днес е нейният ред за покупки, сетне ще вземе Дек от училище и ще го заведе на урока му по пиано, и тъй нататък до безкрайност. Не знам как успява да се справи. Аз ще й ги занеса — предложи Обри. — Така няма да съжалява толкова, че не те е видяла днес.
— Кажи й, че ще се опитам да мина утре или ще се видим в неделя. — Той извади кутията от колата и я остави в малкия син пикап.
Обри сложи своите цветя в кабината до тези за майка си.
— В такъв случай сега имаш малко време. Хайде да влезем, да вземем Кам и да му покажем колата ти. Казах ти, направо ще се разплаче като бебе. Нямам търпение да видя това шоу.
— Станала си много жестока, Об. — Сет обви раменете й с ръка. — Сега ми кажи какво знаеш за
