Имаше още керамични саксии и вази, панделки и хартиени ленти, плитки купи за билки и причудливи домакински съдове. Създадено бе усещане за една изключително хитро аранжирана бъркотия в ограничено, но добре оползотворено пространство.
Над всичко това се носеха нежните звуци на „Следобедът на един фавн“.
Браво, госпожо Уиткомб Бенкс, каза си наум Сет и се приготви да бъде щедър.
Жената, която излезе през страничната врата зад дългия щанд, изобщо не приличаше на образа, който си бе изградил за талантливата вдовица, но със сигурност принадлежеше на това място. Така че той написа още една червена точка на умната вдовица за това, че бе наела в очарователното си магазинче да й помага истинска омагьосана принцеса от приказките.
— С какво мога да ви бъда полезна?
— О, да. — Той приближи щанда, като не сваляше очи от нея.
Висока, тънка и изящна като роза, помисли си отвлечено. Косата й бе естествено черна, късо подстригана и следваше красивата форма на главата й, докато стигне до елегантната основа на шията й. Това бе прическа, която изискваше изключително силно женско излъчване и самоувереност.
Тази прическа оставяше лицето й напълно открито и деликатната бледност на кожата се подчертаваше още повече от тъмната овална рамка на косата. Боговете сигурно са били в отлично настроение в деня, в който са я създали, защото бяха изрисували върху съвършеното лице чифт удължени очи с форма на бадеми и цвят на сочен, зелен горски мъх, а накрая бяха добавили няколко точици кехлибар около зеницата.
Носът й беше малък и правилен, устата широка, така че да подхожда на очите, и много сочна. Цветът на устните бе тъмнорозов.
На брадичката й имаше почти незабележима трапчинка, сякаш гримьорът бе направил съвсем фина мазка с четката, за да я подсили.
Би могъл да нарисува това лице, нямаше спор за това. Както и останалото от нея. Можеше да я види легнала в креват, целия покрит с розови листенца. В главата му изникна образ — приказните й очи проблясват със скрита сила, устните й са полуотворени, сякаш току-що се събужда, след като е сънувала най-вълнуващия любовен сън.
Усмивката й не се промени, докато той я разглеждаше, но тъмните крила на веждите й се вдигнаха леко нагоре.
— Та с какво мога да ви бъда полезна?
Гласът беше хубав, помисли си Сет. Силен и нежен едновременно. Не беше местна.
— Първо с цветя — отговори многозначително той. — Страхотен магазин.
— Благодаря. И какви цветя имате предвид?
— Ще стигнем и до това. — Той се наведе и се подпря на щанда. В Сейнт Крис винаги имаше достатъчно време за разговор. Тук времето течеше бавно и по други физически закони. — Отдавна ли работите в този магазин?
— От самото начало. Ако мислите да подарявате цветя за Деня на майката, имам прекрасни…
— Не, не, за Деня на майката вече съм решил какво ще подарявам. Вие не сте оттук. Акцентът ви — продължи Сет, когато веждите й въпросително се вдигнаха нагоре — ви издава. Не е от крайбрежието. Малко по на север може би.
— Точно така. От столицата.
— Добре, а името на магазина — „Пъпка и цвете“. Това не е ли от Уистлър?
Изненада и интерес се мярнаха в очите й.
— В интерес на истината, да. Но вие сте първият, който направи връзката.
— Един от братята ми е голям познавач на поезията. Не мога да си спомня съвсем точно цитата. Беше нещо за идеалната форма както на пъпката, така и на цветето.
— „Шедьовърът трябва да бъде като цветето — съвършено и като пъпка, и като цвят.“
— Да, това беше. Сигурно съм го запомнил, защото и аз това правя. Занимавам се с бои и цветове.
— Наистина ли?
Тя си напомни да бъде внимателна, да се успокои, да намали темпото. Бавният, неангажиращ разговор с непознати влизаше в задълженията й като част от живота в малкия град. Вече го бе преценила. Лицето му й бе някак смътно познато, а тези очи — много яркосини, бяха откровени и прями и определено показваха интерес. Не можеше да си позволи да флиртува с купувачите, макар да бе убедена, че това ще увеличи оборота, но можеше да бъде приятелски настроена. Поне.
Нали точно за това бе дошла в Сейнт Крис. За да се държи приятелски.
Тъй като реши, че той боядисва къщи, тя бързо направи сметка колко поръчки трябва да има, за да поддържа що-годе задоволителен бюджет.
— И тук ли работите?
— Сега вече да. Но дълго време ме нямаше. А вие сама ли сте в магазина? — Той се огледа и прецени колко много работа бе необходима, за да се създаде градината, която бе направила. — Собственичката идва ли въобще?
— Засега работя сама. И всъщност собственичката съм аз.
Той я погледна отново и се разсмя.
— О, Боже, дори през ум не ми мина! Радвам се да се запознаем, Друсила Уиткомб Бенкс. — Той й протегна ръка. — Аз съм Сет Куин.
Сет Куин значи. Тя автоматично постави ръката си в неговата и бързо преподреди мислите си. Лицето му й беше познато не защото го бе срещала в градчето, а от списанията. И не беше бояджия, нищо че носеше стари изтъркани джинси и избеляла риза, а художник. Местното момче, което бе станало знаменитост в Европа.
— Много ми харесват вашите картини — рече тя.
— Благодаря. На мен пък ми харесва вашата работа тук. — Той обхвана с широк жест магазина. — Но сигурно съм ви откъснал от нея. Така че трябва да се реванширам. Има няколко жени, които искам да впечатля. Можете да ми помогнете.
— Жени? В множествено число?
— Да. Три, не четири — поправи се той, като се сети за Обри.
— Чудя се как ли ви остава време да рисувате, господин Куин.
— Сет, моля. Справям се някак си.
— Сигурна съм в това. — Някои мъже винаги успяват да се справят. — Рязани цветя, букети или саксии?
— Ами… нека да са рязани цветя в красиви кутии. Нали така е по-романтично? Да помисля. — Той направи план на времето и пътя си и реши, че първо ще мине покрай Сибил. — Значи номер едно е умна, интелектуална, елегантна и много практична, но с нежна и мека душа. Предполагам, че розите ще бъдат най-подходящи за нея.
— Ако искате да бъдете предсказуем.
Той погледна момичето изненадано и с любопитство.
— Тогава нека да бъда непредсказуем. Ще ми помогнете ли?
— Момент. Имам нещо отзад, което сигурно ще ви хареса.
Когато тя се обърна и излезе през страничната врата, Сет си помисли, че всъщност тя бе нещото тук, което най-много му харесва. При тази мисъл сърцето му направи неочакван скок.
Филип сигурно щеше да одобри класическата чиста линия на костюма й с цвят на узряла праскова. Итън сигурно щеше да се чуди как да й помогне в работата по магазина. А Кам… ами Кам просто щеше да я огледа и да се ухили.
Сет имаше чувството, че носи по малко и от тримата у себе си.
Момичето се върна с ръце, пълни с екзотични цветя, чиито чашки с цвят на патладжан сякаш бяха покрити с восък.
— Кала-лилия — обясни тя. — Елегантна, естествена, класическа и с необикновен цвят.
— Заковахте в десетката. Тя е точно такава.
Дру постави цветята във ваза с формата на конус.
— Следващата?
— Добра, топла, старомодна и консервативна в най-добрия смисъл на думата. — Само като си помисли
