По стените на стаята му висяха някои от най-ранните му рисунки. Кам го бе научил как да си прави рамки върху стария сандък в корабостроителницата. Сет свали една от тях и я загледа отблизо. Представляваше едно обещание, помисли си той, нарисувано с груби, необработени линии от несигурната детска ръка.
Но много повече бе едно обещание за живот.
Беше ги уловил доста добре. Кам с палци, пъхнати в джобовете, застанал наперено в предизвикателна поза, както обикновено. До него Филип, загладен и спретнат, с онази вродена елегантност, която почти отвращаваше уличните хлапаци. И Итън, спокоен и стабилен като гигантска секвоя в своите работни дрехи.
Беше нарисувал и самия себе си между тях. Сет на десет години. Слабички, тесни раменца и огромни, несъразмерни с височината му крака, вирната брадичка, която да скрие по-скоро болезнено чувство, отколкото страх.
Чувство, което всъщност е било надежда.
Един момент от живота, помисли си Сет, запечатан завинаги върху лист хартия. Рисувайки ги, бе започнал да вярва, че е един от тях.
Един от фамилията Куин.
— Щом си свързан с един Куин — промърмори под носа си Сет, докато окачваше рисунката обратно на стената, — значи си свързан с всички.
Обърна се и загледа куфарите, като се чудеше дали ще успее да придума Ана да ги разопакова вместо него.
Обаче не му излезе късметът.
— Хей — каза някой зад гърба му.
Той се обърна към вратата и лицето му светна, когато видя Кевин. Е, щом щеше да подрежда дрехите си сам, поне щеше да го направи в приятна компания.
— Здрасти, Кев.
— Значи наистина ще останеш този път?
— Така изглежда.
— Супер! — Кевин се разходи из стаята, тръшна се на леглото и сложи краката си върху един от куфарите. — Мама е на върха на щастието, направо танцува из кухнята. А когато мама е щастлива, тук всички са щастливи. Дори може да ми позволи да покарам колата й през уикенда.
— Радвам се, че ще ти бъда от помощ. — Той премести краката на Кевин от куфара и го отвори.
Момчето приличаше на майка си, помисли си Сет. Тъмна къдрава коса, големи италиански очи. Момичетата сигурно вече примираха и се разтапяха като восък, щом го зърнеха.
— Как е пиесата?
— Разтърсваща. Тотално разтърсваща. „Уейстсайдска история“. Аз играя Тони.
— И те убиват, нали? — Сет вадеше и слагаше безразборно ризи в чекмеджето.
— Да. — Кевин се хвана за сърцето и целият се разтресе, а лицето му изразяваше болка и предсмъртен унес. Сетне се отпусна на леглото като умрял. — Страхотна сцена. А преди да ме убият, разиграваме голям тупаник. Представлението е другата седмица. Ще дойдеш, нали?
— Първи ред в средата, моля.
— Ще трябва да се обърнеш към Лайза Максдън, тя играе Мария. Истинска кукличка. Правим няколко любовни сцени заедно. Трябваше доста да репетираме — добави Кевин, като намигна.
— Изкуството иска жертви.
— Тъй де. — Кевин се завъртя из стаята. — Сега ми разкажи за европейските мацки. Готини ли са? Темпераментни и горещи, поне така съм чувал.
— Толкова, че направо ще се изгориш. Имаше едно момиче в Рим. Ана-Тереза.
— Момиче с две имена. — Кевин размаха пръстите си сякаш ги бе доближил прекалено близо до пламъка и се бе опарил. — Момичетата с две имена обикновено са много секси.
— Ти ли ще ми кажеш! Тя работеше в една малка тратория. Да знаеш как само сервираше паста с доматен сос! Направо удивително!
— Айде бе! И какво? Излезе ли ти късметът?
Сет хвърли един изпълнен със съжаление поглед към Кевин.
— Моля? Ти с кого смяташ, че говориш? — Сетне започна да подрежда джинсите в другото чекмедже. — Имаше коса чак до дупето, а то пък бе едно много хубаво дупе. Очите й бяха като разтопен шоколад, а от устните й направо не можеш да се откъснеш.
— Рисува ли я гола?
— Направих около десетина скици. Тя беше много естествена. Напълно свободна, без каквито и да е задръжки.
— Господи, човече, направо ме убиваш! Говори ми още!
— Имаше такива едни големи и удивителни… — Сет млъкна насред думата, с ръце, застинали изразително пред гърдите, за да демонстрира какво имала хубавата италианка. — Очи — добави сконфузено и отпусна ръцете си. — Здрасти, Ана.
— Говорите си за изкуство, нали? — попита спокойно, но заплашително тя. — Много мило от твоя страна, че споделяш културния си опит с Кевин.
— Ъхъ. Ами да… — Убийствената усмивка, с който го гледаше Ана, накара езика му да се заплете. Така че вместо да го използва, той просто се усмихна глупаво.
— Обаче тазвечерният ви урок за изкуство и култура вече приключи. Кевин, мисля че имаш да учиш.
— Добре. Веднага отивам. — Понеже видя в урока си по история начин да се измъкне ненаказан, Кевин изчезна на минутата.
Ана пристъпи в стаята.
— Мислиш ли — попита любезно тя Сет, — че младата жена, за която говорехте, ще приеме да бъде описана само като едни гърди и нищо повече?
— О… Ами аз споменах също така и очите й. Те бяха почти толкова прекрасни, колкото твоите.
Ана взе една риза от отвореното чекмедже и я сгъна правилно.
— Смяташ ли, че подобни номера ми минават?
— Не. Може би ще трябва да ти се помоля. Моля те, не ме бий. Тъкмо се прибрах у дома.
Ана извади още една риза и сгъна и нея.
— Кевин е само на шестнадесет. И аз съм напълно наясно, че основният му интерес е насочен към гърдите на момичетата, по възможност голи, и че пламенното му желание е да сложи ръце върху колкото може повече.
Сет трепна.
— Мили Боже, Ана!
— Също така — продължи тя, без да й мигне окото — съм наясно, че това пристрастие, макар че с годините става по-цивилизовано и контролирано, си остава дълбоко вкоренено у всеки мъж през целия му живот.
— Хей, искаш ли да видиш някои от моите пейзажи от Тоскана?
— Заобиколена съм само от мъже — въздъхна леко тя и взе още една риза. — Прекалено много сте, превъзхождате ме по брой и това е така от мига, в който влязох в тази къща. Това обаче не означава, че не мога да ударя всяка една от глупавите ви глави, когато е необходимо. Ясно ли е?
— Тъй вярно, госпожо.
— Добре. Сега ми покажи пейзажите си.
По-късно, когато къщата утихна и луната изгря над водата, Ана видя от кухненския прозорец, че Кам стои на задната веранда. Излезе и отиде при него. Той я прегърна с ръка през раменете и ги разтри, за да я стопли от нощния хлад.
— Всичко ли оправи?
— Да. Нещо е хладно тази вечер. — Тя погледна към небето, към ледената светлина на звездите. — Надявам се да остане ясно до неделя. — Сетне обърна лицето си и го скри в гърдите му. — О, Кам.
