— Знам. — Той прекара ръка през косата й и потърка бузата си в нея.
— Да го гледам как седи на кухненската маса. Да го гледам как се закача с Джейк и глупавото куче. Дори да го чуя да говори с Кевин за онази гола жена…
— Коя гола жена?
— Не я познаваш — засмя се Ана и разтърси косата си, докато мъжът й я гледаше въпросително. — Всичко това е толкова хубаво! Хубаво е, че най-после Сет си е у дома.
— Казах ти, че ще се върне. Куинови винаги се връщат в своя си курник.
— Сигурно си прав. — Тя го целуна. Беше дълга, гореща, разтапяща устните целувка. — Защо не се качим горе? — Ана плъзна ръка и го шляпна подканващо. — Ще те сложа да спиш и ще ти разкажа приказка.
2
— Слънцето вече изгря, момче! Ставай! Стига се излежава! Това да не ти е почивен дом!
Гръмкият глас и грубоватата закачливост, скрита в него, накараха Сет да простене. Той се обърна по корем и захлупи главата си с възглавницата.
— Махай се! Махай се!
— Ако си мислиш, че ще прекараш деня в сън чак докато изгрее луната, помисли си отново. — Кам дръпна възглавницата от лицето му. — Ставай!
Сет отвори едното си око и го завъртя, докато го фокусира върху циферблата на часовника върху нощното шкафче. Нямаше още седем. Обърна отново лице към матрака и промърмори едно не особено ласкаво изречение на италиански.
— Ако пък си мислиш, че живея с жена на име Спинели толкоз години и не знам значението на „Цуни ме по задника“, дълбоко се лъжеш и си толкова глупав, колкото и мързелив.
За да разреши проблема, Кам отметна завивките, хвана Сет за прасците и го смъкна на пода.
— По дяволите! Махай се! — Гол, с лакът, който го болеше, защото се бе ударил в масата, Сет погледна своя мъчител. — Какво ти става, по дяволите? Това си е моята стая и аз се опитвам да спя в нея.
— Я се обличай! Има нещо, което трябва да свършиш, след като си се върнал.
— Върви по дяволите! Можеше да ми дадеш двадесет и четири часа отдих, преди да започнеш да ме командваш.
— Аз съм започнал още когато беше на десет и нямам намерение да свърша скоро. Чака ме работа, така че се размърдай!
— Кам! — рече Ана, като влезе с ръце на кръста. — Казах ти да го събудиш, а не да го сваляш на земята.
— О, Боже! Ама какво става тук! — Притеснен, Сет дръпна чаршафа от ръцете на Кам и го уви около кръста си. — Ана, не виждаш ли, че съм гол?
— Виждам, затова се облечи — отвърна тя и излезе.
— И по-бързо. Давам ти пет минути — допълни Кам и също излезе от стаята.
— Да, да.
Някои неща никога нямаше да се променят. Можеше да стане и на шестдесет години, но ако живееше в тази къща, Кам пак щеше да влиза и да го вади от леглото, както когато бе на дванадесет.
Сет обу джинси и навлече пуловера, останал му от годините, когато бе учил в Университета на Мериленд, след което излезе от стаята.
Ако нямаше кафе, силно и горещо, някой щеше да получи ритник в задника, при това много сериозен ритник.
— Мамо! Не мога да си намеря обувките! — долетя вик от стаята на Джейк, докато Сет минаваше покрай нея.
— Тук долу са — извика в отговор Ана. — По средата на кухнята, където си ги оставил снощи и където не им е мястото.
— Не, не тези обувки. Другите, мамо!
— Виж си под задника! — понесе се от стаята на Кевин. — Главата ти и без това вече е там!
— Няма проблем да потърся под твоя — дойде бързият отговор. — След като си го носиш на раменете.
Подобен динамичен семеен разговор би накарал Сет да се разсмее — само да не беше седем сутринта. А също и ако лакътят не го болеше толкова силно. И ако беше изпил поне половин кана кафе.
— Никой от вас двамата няма да може да си намери задника със собствените си ръце — извика на свой ред Сет, докато слизаше по стълбите. — Какво му става на Кам? — обърна се към Ана, като влезе в кухнята. — Има ли кафе? Защо всички в тази къща започват да викат още като се събудят?
— Ще отговарям поред. Кам иска да те види отвън. Да, има около половин кана кафе, а всички викаме, като се събудим, защото така се поздравяваме с новия ден. Но ти сигурно си забравил. — Тя му сипа кафе в голяма бяла чаша. — Ще трябва да закусиш сам. Имам среща рано-рано. Не се цупи, Сет. Ще ти донеса сладолед.
Денят започна да му изглежда по-слънчев и весел.
— А може ли и биричка?
— Може. Джейк! Веднага изнеси тези обувки от кухнята, преди да съм ги дала на кучето. Сет, изчезвай оттук, докато не си развалил слънчевото настроение на Кам.
— Да бе, да! Видя ми се много слънчев и весел, като ме изхвърли от леглото на пода!
Сет излезе на двора.
Тримата бяха там, почти в същата поза, в която ги бе нарисувал преди години. Кам, с палци в джобовете, Филип, издокаран и елегантен с костюм и вратовръзка, и Итън с избеляла капа с козирка върху разрешената си коса.
Сет преглътна кафето и почувства как сърцето му се качи в гърлото.
— Затова ли ме измъкна от леглото като чувал с картофи?
— Ето на, същата голяма уста — рече Филип, докато го прегръщаше здраво. Очите му, почти със същия златист цвят като косата, огледаха критично изтърканите джинси и стария пуловер. — Момче, не те ли учих на нещо друго? — Като поклати глава, той подръпна тъмнозеления ръкав. — Очевидно Италия, макар да се слави като люлка на модата, не ти е подействала.
— Но това са само дрехи, Фил! Човек ги облича, за да не му е студено или да не го арестуват, ако ходи гол.
С леко трепване Филип отстъпи назад.
— Е, момчета, къде сбърках с възпитанието?
— На мен пък ми изглежда добре. Само малко е измършавял. — Итън дръпна косата на Сет. — И какво е това? Да не си момиче!
— Снощи я беше вързал на красива малка опашка — обясни му Кам. — Изглеждаше наистина много сладък.
— Това не е ваша работа! — сопна им се Сет.
— Напротив, ще ти купим розова панделка — добави Итън през смях и сграбчи Сет в мечешката си прегръдка.
Филип взе чашата от ръцете му и отпи от кафето.
— Решихме да наминем и да те видим. Не ни се чакаше чак до неделя.
— И аз се радвам да ви видя. Наистина съм щастлив. — Сет хвърли поглед към Кам. — Можеше да ми кажеш, че всички са тук, а не да ме изхвърляш с ритници от леглото. Щях сам да стана.
— Да, ама така е по-весело. Е, готови ли сте? — Кам погледна въпросително останалите.
— Готови — обяви Филип и остави чашата с кафе на верандата.
— Готови — добави и Итън, като дръпна още веднъж косата на Сет. След което го сграбчи за едната ръка.
— Ама какво става? Какво смятате да правите?
Кам само се ухили и го хвана здраво за другата ръка.
Нямаше нужда да види блясъка в очите им, за да разбере какво са намислили.
