— Вие сте точен стрелец, но какво щяхте да правите, ако ръката ви бе трепнала? Ако бяхте простреляли фатално Ивършъм?
— Щях да приема смъртта му със задоволство, без съмнение. Какво друго очаквате?
Свивайки рамене, Бари изглеждаше смутен:
— По дяволите, имате железни нерви. Но дуелите сега са извън закона, знаете това.
— Всеки, който мисли, че да стреляш по човек, не е опасно, е пълен глупак. Ивършъм почти не ми остави избор. Опитах се да го предупредя, но той не ме послуша. Ще отидем ли в Артурс или Грейъмс за една прилична игра?
Бари се изненада, после се усмихна разбиращо:
— Предполагам, че е време да сменим темата. Най-добре е в Артурс, въпреки че остатъците от месечната ми издръжка са съвсем оскъдни и бързо ще приключа.
За съжаление Бари се оказа прав — парите му скоро свършиха и той отпадна от играта на карти. Брет откри, че съдбата е благосклонна към него и игра до късно. Отказа се, когато му дотегна, а и един от другите играчи бе толкова пиян, че престана да се държи рационално.
Той откри, че Бари го чака, отпуснат в един удобен стол, и това го изненада:
— Подремна ли, Кенуърт?
Още сънен, Бари сви рамене и се изправи на крака:
— Малко е късно да намеря файтон, който да ме откара вкъщи. Помислих, че можете да ми направите тази услуга, ако нямате други планове, разбира се.
— Нищо, което не може да почака.
— Господи! — простена Кенуърт, загледан накъде напред. — Това не е ли старият подлец Лорд Брейкфилд, граф Нортуик. Какво прави той тук? Твърде порядъчно е за неговия вкус.
Брет погледна нататък. Познаваше Брейкфилд. Беше го срещнал преди години и сега го харесваше не повече, отколкото преди. Носеха се слухове, че се занимава с незаконни и тъмни сделки. Лицето му бе олицетворение на порока, белязано от дълбоките бръчки на разгулен и безпътен живот.
Бари изръмжа:
— Видя ни — погледнете — идва към нас. Как, по дяволите, да избегна срещата с него?
— Кажи, че си болен. Чувал съм, че Брейкфилд се страхува дори само от споменаването на тази дума.
— Подигравате се с мен. По дяволите. Този човек ме кара да настръхвам. Това, което се говори за него, е направо… чудовищно.
— Един от блестящите представители на английския елит. — Брет млъкна и зачака. Брейкфилд приближи и застана до тях, като леко се поклони.
Гъстите му вежди бяха вдигнати в леко учудване, надвиснали над впечатляващо безцветните очи, които съсредоточено ги разучаваха. Тънките му устни бяха присвити в ъгълчетата, сякаш току-що е чул шега, предназначена само за неговите уши.
— Улвъртън. Ето че отново се срещнахме. Доста време мина от последната ни среща. Съжалявам за баща ви. Той и аз извървяхме дълъг път през годините, нали?
— Не знаех, че познавате баща ми отблизо, лорд Брейкфилд.
— Така ли? Може би той никога не ви е споменавал, че за известно време имахме общ бизнес. Но това бе толкова отдавна. Аз претърпях големи загуби в инвестициите си и тогава по взаимно съгласие се разделихме.
— Много съм озадачен, че баща ми никога не ми е споменал за бизнес, свързан по някакъв начин с вас.
— Вероятно е искал да знаете само за успехите, не и за провалите. — Нортуик насочи поглед към Бари и присви очи:
— Охо, Кенуърт. Изненадан съм да ви видя тук, след като снощи стояхте до късно в Уайтс.
Лицето на Бари почервеня от гняв, защото графът намекваше за снощната му загуба на покер. Брет се намеси с провлачен тон, искаше да провокира графа:
— Странно е, че посещавате Уайтс вместо Брукс или Пиджън Хоул. Превъплъщавате се в ролята на тори?
Брейкфилд изсумтя и пренебрегна забележката на Брет за долнопробните комарджийски свърталища:
— Какво ви кара да мислите, че съм привърженик на вигите, сър?
— Средата, в която се движите. Всъщност нямам нищо против приятелите ви. Брауъм и Грей са изключително интересни личности, имат връзки в най-висшите кръгове на обществото. Приемете моите поздравления!
— Наистина ли? Странно. В наше време едва ли е похвално да бъдеш на страната на вигите. — Брейкфилд изпитателно огледа Брет, впил в лицето му безцветните си като стъкло очи. — Не мислех, че се интересувате от обичайните партийни пристрастия.
Брет вдигна рамене:
— Смятам, че бунтарският дух, а не следването на традициите определя пристрастията на днешния човек. Отхвърлям това, което за мен е неприемливо.
— Аха, така, както колониите отхвърлиха Англия. Разбирам. Това обяснява нещата. Да очакваме ли още бунтове?
— Отменете законите за зърното и се погрижете добре нахранените хора да не загубят склонността си да създават хаос и напрежение.
— Законите за зърното бяха въведени, за да поддържат цените високи и по този начин да не позволят Англия да бъде наводнена с евтино чуждестранно зърно. Миналогодишните брожения бяха глупави и безполезни. Един безполезен и напразен бунт на революционери, които не са наясно с политиката на правителството и законите, създадени за тяхно собствено добро. — Лорд Брейкфилд сви гъстите си вежди. — Да не би и вие да сте един от подстрекателите, които целят да отслабят позициите на правителството с помощта на празни приказки?
— А вие не сте ли един от тези, които печелят приказни богатства точно заради тези закони? Предпоставките са отлични — контролиране на вноса с цел да се запазят цените в Англия високи. Но това принуждава производителите да вдигат заплатите, което лишава работниците не само от работните им места, но и намалява възможностите им да си осигурят хляба, чиято цена е и по-висока. Забравихте ли какво доведе до трагедията във Франция? Ако масите бъдат обречени на глад и мизерия, те стават непокорни.
Брейкфилд отхвърли тази възможност с пренебрежително махване на ръка:
— Тук не е Франция. Наполеон намери достоен противник в лицето на Уелингтън при Ватерло. Англия държи здраво властта дори под ръководството на регента. Намирам, че идеите ви граничат с невероятното.
— Въпреки това тези закони трябва да бъдат анулирани, иначе рано или късно ще има нови размирици.
— Боже мой, нима всемогъщите мърльовци ще тръгнат да палят къщите ни? — Устните на Брейкфилд се свиха в подигравателна гримаса. — Осмелявам се да отбележа, че ние ще разберем за намеренията им по тяхната непоносима воня, която ще предшества тълпите дълго преди да сме ги видели с очите си.
— Улвъртън е прав — намеси се Бари внезапно. — Още не съм забравил размириците в Мидландс преди няколко години, бунтовете на лудитите, когато чупеха машини и всяваха ужас сред населението. Конни патрули трябваше да дежурят денонощно, за да ги задържат, и половината от северните провинции за известно време приличаха на военни лагери. Спомням си го добре. Последният бунт беше през 1812-а. Избухна заради безработицата и високите цени на хляба. Следващите, които ще въстанат, ще бъдат най- вероятно миньорите или тъкачите.
— Или шапкарите? Въоръжени с игли за шапки и опасни пера — Брейкфилд се изсмя неодобрително. — Сигурно вие, младите, ще бъдете разочаровани, ако Фрибърг и Трейър фалират и вие останете без енфие.
— Не правете грешката да ме причислявате към дендитата от вашия кръг, Нортуик.
Брейкфилд изненадан се намръщи и хвърли кратък изучаващ поглед към Брет, преди да вдигне
