Кайла стисна силно ръката на Селест, която млъкна стреснато…
— Той е тук, лельо.
— Той? Тук? Кой?
Кайла леко се усмихна на недоумението на Селест, но бе твърде нервна, за да си позволи по-голяма веселост или смях, което несъмнено веднага би привлякло вниманието към тях. С удивително спокоен глас, учудил дори самата нея, тя тихо отговори:
— Улвъртън.
— Тук? Боже мой! Не и Улвъртън. Господи! — Тя рязко разтвори ветрилото си, и размаха усърдно цветната коприна с дантела със силни отсечени движения. — Какво ще правим?
— Ще го отбягваме. Той има твърде заплашителен вид и не мога да позволя да вдигне скандал, който може да разруши всичките ми шансове да постигна каквото искам. — Кайла пое дълбоко въздух, за да се успокои. Беше истина. Улвъртън наистина имаше заплашителен вид, вгледан в нея с тези метално сиви очи, пронизващи я като стоманена кама. Красивото му лице бе иронично и подигравателно, и арогантно едновременно. Мрачното му изражение говореше само едно — отрицание. Бе необичайно мъж да има толкова тъмна кожа и коса и толкова светли очи. Аномалия. Странност. Може би наистина е син на индианка, както се говореше. Би могъл самият той да е туземец, защото наистина се държеше като варварин. Господи! Защо губеше самообладание само при мисълта за този мъж? И от спомена за целувката му. Тя губеше разсъдъка си в негово присъствие, а в момента нямаше нужда да се създава компрометираща ситуация.
Измина цял час, а той не се виждаше никъде и Кайла с надежда си помисли, че сигурно е напуснал бала и се е върнал към разните злокобни места, които често посещава. Последната седмица бе чула много да се говори за Улвъртън, най-вече на следобедните чайове. Тогава жените споделяха полушепнешком интересни скандални подробности за почти всички по-значими личности в Лондон. И най-вече за Бретън Колби Банинг, херцог на Улвъртън, който се оказа любима тема. Говореше се какво ли не и слуховете бяха един от друг по-невероятни.
Например имал любовница и съвсем скоро й е поднесъл като подарък прекрасна малка къщичка в провинцията и едно приятно писмо за сбогом.
— Ужасно студен начин да се прекъсне една връзка според мен — бе въздъхнала лейди Уорбритън — колкото и безперспективна да е била. Разбира се, херцогът е от колониите, а вие знаете, че маниерите им не са на висота. Макар че е роден в Англия и е наследил такова голямо състояние…
— Но, разбира се — Амелия Линуърт веднага се намеси, а острите й черти потръпваха от възбуда, — той е толкова красив, толкова загадъчен — няма никакво значение дали майка му има аристократическо потекло, нали? А тя остана в Лондон само докато роди, и тогава казваха, че е някаква туземна принцеса в Америка. Но майка ми смяташе всички от този континент за груби и невъзпитани. Това се говореше само шепнешком и зад гърба на Колби Банинг, защото той не би оставил ненаказан дори и намек за обида. Участвал е в много повече дуели, отколкото е обичайно. А сега чувам, че синът му е като баща си — избухлив и опасен. И двамата са съвсем различни от покойния херцог, който се интересуваше само от бренди и покер…
Когато заговориха за Едуард Ривъртън, някой си спомни, че Селест бе приятелка на злочестата Фостин и бързо смениха темата. Кайла не мислеше, че още дълго може да издържи да слуша за Улвъртън. Не беше ли достатъчно неприятно, че той не жали средства, за да се погрижи братовчедките му да имат успешен дебют този сезон? Само по-големите две, защото малките трябваше да почакат, преди да се появят в обществото. Неговите братовчедки — нейните доведени сестри. Дали се питаха коя е тя? Дали изпитваха любопитство към жената, която е била изоставена от баща им? Или вярваха на лъжите, че е незаконно дете и предявява претенции към богатството на баща им без никакво основание? Тя се опита да не мисли за това. Наложи си да не се вълнува от факта, че те явно не искаха да я срещат и въобще не проявяваха интерес към нея като сестра. Те бяха заедно, и майка им бе с тях, а тя си нямаше никого освен танте Селест…
— Графиньо Дю Боа — мек глас измърка до Кайла, като я върна отново към действителността и тя видя елегантен мъж до Селест, — толкова се радвам да ви видя отново. Била сте извън Лондон за известно време, доколкото разбрах.
Ветрилото на Селест разсичаше въздуха с отривисти движения, а гласът й бе резервиран:
— Да, милорд, неотдавна се върнах в Англия заедно с кръщелницата си.
— Точно навреме за сезона, доколкото виждам. А до вас стои наистина очарователна дебютантка. Тя също ли ще бъде представена в обществото? — Той се усмихваше, но в усмивката и в странно безцветните му очи се четеше злонамереност, която накара Кайла да се почувства неловко, когато кръстницата й отговори:
— Бих желала да ви представя своята кръщелница, мис Ван Влийт. Кайла, това е лорд Брейкфилд, граф Нортуик.
— Кайла? — Нортуик повдигна гъстите си вежди, надвиснали над мътните му очи, и за момент те силно засияха и почти оживиха лицето му.
— Необичайно име. Много рядко срещано, но ми се струва, че съм го чувал и преди.
Кайла му позволи да вземе ръката й и да я целуне, като с облекчение благодари на Бога, че е с ръкавици, защото мисълта за допира на устните му до кожата й бе отблъскваща. Непонятно защо този мъж я караше да мисли за неприятни неща: тъмни сенки, дрезгав глас, усещане за странно гадене и дъх на кисело вино.
Тя оттегли ръката си толкова бързо, колкото позволяваше доброто възпитание, кимна му любезно и тихо отговори на поздрава му. Висок малко над среден ръст, той бе впил поглед в нея. На устните му трептеше надменна усмивка, която превръщаше устата му в една рязка линия.
— Вие сте изключително привлекателна, мис Ван Влийт. Това сигурно е семейна черта, защото вашата кръстница за дълго бе красив аксесоар на лондонските светски събирания.
В тона и в думите му се четеше злоба и Селест видимо се стегна, а очите й загубиха мекия си блясък:
— Много сте любезен, милорд. А сега, ако ни извините, вече става късно и трябва да открия лейди Ръштън, която сигурно все още ни търси.
— Да, наистина. — Погледът на лорд Брейкфилд отново се насочи към Кайла и се задържа много по- дълго, отколкото тя би могла да издържи без напрежение, а слабата усмивка все още трептеше на устните му. — Значи мис Ван Влийт е новата ярка звезда, чиято поява бе обещана от лейди Ръштън пред нас, преситените ергени, преди повече от две седмици. Тя обяви, че Несравнимата ще дойде тази вечер. И ето, вие сте тук.
— Не зная дали съм несравнима, ваша светлост, но със сигурност съм тук. Но ако не се представя на лейди Сефтън, съмнявам се, че отново ще бъда поканена, затова моля да ме извините…
Този път той не протестира, а само леко се поклони. Но Кайла усещаше погледа му, впит в тях, докато се отдалечаваха. Селест здраво я бе хванала за ръка, сякаш се страхуваше, че ще я дръпнат отново назад.
Кайла леко потръпна:
— Бррр! Какъв ужасен мъж! Направо разтърсващ, нали?
— Наистина. — Думите на Селест прозвучаха сериозно. — Не ме е грижа за него, но не е разумно да отблъскваме влиятелен човек като Нортуик. Той има навика да си отмъщава и за най-малката обида, била тя истинска или въображаема.
— Но какво толкова би могъл да направи?
— О, дете, ти трябва още много да учиш какво могат да направят с нечий живот мъжете, които имат власт. Бедната ми Фостин сама се убеди в това… Е, добре. Тази вечер няма да мислим повече за това, има други важни неща. Погледни, всички тук са толкова весели. Трябва да намериш лейди Сефтън, защото тя наистина бе много любезна и е особено нетърпелива да те види, след като Ондин й наговори толкова хубави неща за теб. Това може да се окаже първата ти стъпка във вярната посока. Само ако можеше да получиш една добра сума от Улвъртън, за да имаш прилична зестра, аз вярвам, че би могла да имаш всеки, когото пожелаеш, от подходящите свободни мъже. Много от тях са тук тази вечер. О, погледни, един от любимците ми! — Селест стисна ръката на Кайла, като й посочи избраника си: висок русокос млад мъж с красиво лице и привлекателна усмивка, който стоеше близо до вратата. — Това е Бари, лорд Кенуърт, не просто наследник
