на баща си, графа, а един наистина приятен младеж. Винаги съм го намирала за възпитан, откровен и малко ексцентричен понякога. Е, младите мъже трябва да изживеят младостта си, а един ден Кенуърт ще се превърне в добър съпруг и жена му ще е щастливка. И кой знае, може един ден да стане наследник, в случай на ужасен инцидент или смъртоносна заразна епидемия…
Кайла тихо се засмя:
— Сигурно си сбъркала призванието си, лельо. Може би, ако ти се бе погрижила за брака на Прини, той нямаше да е толкова нещастен сега, а и кралят нямаше да е толкова притеснен.
— Съмнявам се. Принцът е много упорит, а кралят е безкомпромисен. Очакваше се трагедия, но никога не съм си представяла такъв край: кралят заключен като невменяем, а принцът регент — нехранимайко. Хайде ела, нека поговорим, обърнати в тази посока, и може би Кенуърт ще ни забележи. Не говори, докато не му бъдеш представена, и бъди напълно безразлична. Това винаги изостря интереса на мъжете.
Не беше трудно да се прави на безразлична, защото той не я интересуваше. Не че Кенуърт не бе достатъчно приятен, но Кайла не можеше да забрави присъствието на Улвъртън, макар че той не се виждаше наоколо. Може би си е тръгнал?
Когато приближиха Кенуърт, Селест спря, а той дръпна някого, за да го представи. За момент Кайла помисли, че е Улвъртън и сърцето й подскочи от напрежение. Нещо по-лошо — оказа се херцогинята, а бедният Кенуърт ги представи една на друга, сякаш никога не са се виждали. Кайла срещна студения поглед на знатната вдовица, и инстинктивно вдигна брадичка като отговор на презрението в него.
— Не продължавайте, лорд Кенуърт — спря го херцогинята ледено. — Вече съм срещала мис Ван Влийт и за мен това беше едно неприятно преживяване.
Кенуърт ужасен погледна херцогинята, после танте Селест с широко отворени очи.
— Можете само да съжалявате, ваша светлост — Селест се намеси спокойно. — Моята кръщелница бе наречена Несравнимата, както знаете — чест, оказвана само на малцина. Вашите дъщери тук ли са тази вечер? Напоследък чувам твърде малко за тях.
Това бе коварна обида и херцогинята замръзна, а в очите й, насочени към Селест, проблеснаха светкавици.
Нелепата ситуация направо вцепени Кайла, а точно в този момент Улвъртън се появи зад тях.
— Добър вечер, лельо Беатрис. Виждате, присъединявам се към вас, както обещах. Отново се срещаме, мис Ван Влийт — той се обърна към Кайла и я огледа от главата до петите. Тя се чувстваше така, сякаш я съблича с поглед и едва сподави импулса си да кръстоса ръце пред гърдите си.
— Да, ваша светлост. — Тя видя учудения поглед на Кенуърт и чу Селест да казва със слаба въздишка: „Съжалявам, че не можем да останем, защото…“
— Глупости — без да сваля очи от Кайла, той собственически хвана ръката й и я придърпа към себе си. — Вярвам, че вашата кръстница разрешава един танц с мен.
Селест издаде някакви нечленоразделни звуци и се взря в Кайла с широко отворени очи:
— Аз… аз.
— Ваша светлост, грешите — сърцето на Кайла биеше толкова силно — струваше й се, че заглушава думите й. Но явно не беше така, защото той клатеше отрицателно глава, а на устните му трептеше тази едва загатната странна усмивка.
— Не мога да направя подобна грешка, мис Ван Влийт, понеже рядко танцувам.
Заеквайки, тя се опита да протестира, но преди да може да направи каквото и да било, той я беше отвел на дансинга и на нея не й оставаше нищо друго, освен да следва стъпките му, ако не искаше да рискува — можеше да й направи сцена, която би я поставила в неловко положение пред всички. Ядосана и ужасно смутена, тя усети как ръката му обхваща талията й и осъзна, че оркестърът свири валс. Валс. Защо не менует или нещо друго, каквото и да е? Тя трябваше да търпи ръката му около себе си през цялото време, а телата им бяха толкова близо, че беше трудно да си поеме дъх. Или поне така го чувстваше, макар приличието да изискваше двойките да спазват дистанция, ако не искат да бъдат одумвани за неприличен танц. Съвсем отскоро валсът бе въведен и одобрен от почтеното общество. В Омакс, с техния закостенял дух, все още не разрешаваха да се свири валс. Тук регентът го беше наложил, давайки благословията си, и сега той бе най-популярният танц във висшето общество. Дансингът бе пълен с двойки, които се въртяха под хилядите свещи в полилеите, поклащащи се на тавана — беше горещо и задушно.
Вдървено, без обичайната грация и удоволствие, с които танцуваше валс, Кайла отвърна глава от Улвъртън, докато следваше стъпките му. Той се движеше леко, грациозно и уверено. Леко я придържаше, но тя чувстваше могъщото въздействие на тялото му. Не бе сложил никакъв парфюм, както повечето джентълмени, и от него лъхаше свежест, а костюмът му бе семпъл, но безупречен, което показваше наистина добър стил. Но това сякаш влошаваше нещата.
— Когато се видяхме за последен път, бяхте много по-приказлива, мис Ван Влийт. Тази вечер няма ли какво да ми кажете?
— Нищо, което би могло да ви заинтригува, ваша светлост.
Брет се засмя тихо, но с омраза, подигравателно.
— Бях прав. Вашият блясък е само фалшиво покритие. Зад красивото ви лице, под стилните дрехи бие сърце на лека жена.
Тя го погледна и гневът й я накара да изрече:
— Позволявате си да говорите с мен така, сякаш съм от изоставените ви любовници. Няма да търпя това!
— Няма? — Той я завъртя около себе си, притискайки я много по-силно от допустимото, докато тя не почувства топлината на силното му мускулесто тяло като пламък, който я обхваща и отнема дъха й и я изгаря отвътре. Ръцете му я притиснаха предупредително.
— Мисля, че ще изтърпите всичко, което имам да ви кажа. Нямате избор, не и ако наистина възнамерявате да поддържате смехотворните си претенции. В крайна сметка ще изгубите всички надежди да осъществите желанието си, ако направите сцена тук. Уверявам ви, че моята репутация няма да пострада, но вашата — със сигурност.
Тонът му сега бе гневен и той я притискаше твърде силно, така че тя почти не можеше да диша или да мисли. Увисна на ръката му като парцалена кукла, докато той я въртеше в такт с музиката по лъскавия под и звуците на Моцарт изпълваха въздуха с напрежение. Всичко наоколо се разми пред погледа й: музиката, скандализираните погледи отвред. Защо го правеше?
Като наведе глава, той процеди през зъби:
— Ако имаш някакви намерения да използваш Кенуърт — предупреждавам те, той ми е приятел. По- скоро ще те направя своя любовница, отколкото да позволя да разрушиш живота на почтен млад мъж като него.
Това бе толкова далече от истината — значи веднага бе решил, че тя може да предпочете да бъде любовница, а не съпруга. Кайла изостави добрия тон и любезността:
— Вие сте надут и арогантен глупак — изсъска. — Предпочитам истински джентълмен, а не първобитен варварин и туземец без никакви маниери. Свободна съм да избирам и мога да се закълна, че никога не бих избрала да бъда ваша любовница.
Стоманено-сребърните му очи проблеснаха заплашително, когато наведе поглед към нея.
— Никога е разтеглива думичка. Не се заричайте в неща, които не може да изпълните.
— Това обаче е сигурно. Освободете ме. Отказвам да продължа този фарс и искам да се върна при кръстницата си.
— Много добре.
Кайла вървеше с високо вдигната глава, като пренебрегваше любопитните погледи на хората наоколо. За радост музиката спря точно когато напуснаха дансинга. Хората се отдръпваха да им направят път — бижута проблясваха и прозвънваха при всяко тяхно движение…
Само Селест все още стоеше до Кенуърт и тревожно се взираше в тях, като с нервно движение отваряше и затваряше ветрилото си. Тя изглеждаше красива в копринената си зелена рокля със смарагди, които проблясваха на ушите и около шията й. На устните й потрепваше нервна усмивка, докато чакаше Кайла и херцогът да стигнат до нея.
Но когато ги доближиха, Улвъртън издърпа Кайла покрай кръстницата й и Кенуърт. Пръстите му се впиха още по здраво в ръката й, когато тя се спъна и се дръпна от него, а гласът му прозвуча тихо и
