небрежно рамене:
— Не. Никой не би ви определил като светски тип джентълмен. Колкото и опасно да изглежда само споменаването, все пак се осмелявам да отбележа, че вие все още не сте се отърсили от някои провинциални черти.
— Смятам, че те са по-добри от безотговорно лекомисленото поведение на някои хора. — Брет се усмихна в лицето на Брейкфилд, който го гледаше студено. — А сега бих желал да ме извините, сър. Имам друг ангажимент и трябва да тръгвам.
Брет се обърна към Бари, който с омраза се взираше в лицето на Брейкфилд, и му предложи да го придружи за още една игра на карти.
— Леля ми ще бъде там, както и някои от тазгодишните дебютантки. Лейди Сефтън ще представи някои от своите протежета, които ще дебютират в обществото този сезон.
Брейкфилд с тих глас злобно отбеляза:
— За Бога, Кенуърт, намерете си богата съпруга, която ще спре посещенията ви при лихварите.
— Сър, ще пренебрегна оскърбителните ви забележки. — Бари пое дълбоко въздух, треперещ от гняв. — Ако упорствате, за мен това би означавало, че желаете да ме предизвикате на дуел.
— Гледай ти. Дали наистина съзирам огън под тази безлична фасада, младежо? — Усмивката на Брейкфилд показваше колко се забавлява. — Може би трябва да ви напомня, че докато вие бяхте все още в пелени, аз вече бях убил трима противници на дуел.
Брет предупредително сложи ръка на рамото на Бари:
— Не позволявай да бъдеш отдушник за злобата на Нортуик. Поради напредналата си възраст той вероятно е забравил добрите обноски.
Веждата на Брейкфилд се вдигна въпросително и безцветните му очи станаха две цепки:
— Улвъртън, не бихте желали да ме превърнете в свой враг, и то заради едно разглезено пале.
— Това, което не желая, е вие да ми казвате какво желая и какво не желая. — Брет се усмихна ехидно, когато забеляза явното изумление и гняв на графа. — Може да съм провинциалист, но съвсем не съм склонен да търпя грубиянските маниери на един стар развратник.
Лорд Нортуик се взираше студено в тях, докато напускаха игралната зала. Нощни сенки покриваха къщите на улица „Сейнт Джеймс“, където горяха запалени свещи и очертаваха светлинни квадрати от прозорците на клубовете, където се забавляваха членовете на висшето общество. Кенуърт почти пелтечеше от гняв, когато Улвъртън го качи в каретата, а лицето му пламтеше, червено като тапицерията, върху която се просна, като процеждаше през зъби:
— Проклет да е този безсърдечен негодник. Ще го предизвикам на дуел. Ще го направя, Улвъртън!
Брет не го беше грижа за Нортуик, но Бари бе толкова млад и избухлив, че би могъл да си изпати, ако не е достатъчно внимателен.
— Остави нещата да отшумят. Хората като Брейкфилд обикновено се самоунищожават.
— Не мога да чакам — лицето на Бари се сгърчи в заплашителна гримаса. Замъглената светлина на един от фенерите на каретата го освети косо и светлосенките зашариха по неспокойните черти. Брет забеляза, че изражението му говореше не само за наранена гордост. Той се намръщи.
— Има нещо повече от острите реплики, разменени тази вечер, Бари. Кажи какво е?
След като помълча притеснен и вперил поглед навън, Кенуърт кимна рязко:
— Има и друго. Политическите пристрастия на Нортуик просто ме дразнят. Това, което ме отвращава, са неговите странни вкусове.
— Странни? Като това, да носи парчета плат, закриващи белезите му от едра шарка?
— Не, имам предвид истински странности. Долнопробна история. Той винаги е бил похотлив и развратен тип, но слуховете често са преувеличени за някои мъже, особено за тези, които лесно си създават врагове. Нортуик вече има достатъчно врагове, но аз зная, че някои слухове за неморалните му постъпки съдържат истина. — Той извади кутия с енфие, посегна към нея, и отново я прибра, защото изведнъж си спомни подигравателната забележка на Нортуик относно зависимостта на младежите от тютюна. Наведе се напред въпреки силното люлеене на каретата по паважа и тихо каза. — Лорд Брейкфилд се гордее с възможностите си да си доставя млади момичета за своята колекция от проститутки.
— Имаш предвид против волята им?
— Понякога, макар че има отчаяни мъже и жени, които продават малките си дъщери на такива безчувствени злодеи като него. О, Господи, аз знам какво прави той, но не мога да го докажа!
— Бари, вместо да го усукваш, говори направо.
Той със стон се отпусна на седалката и опря юмрук в челото си:
— Млади момичета, Брет, малки момичета! Деца, едва излезли от пелените, малки момиченца със свежи личица и сладка невинност: четири-пет- или шестгодишни, те просто изчезват.
Брет се намръщи:
— Говориш за член на аристокрацията, Бари. Не че титлата може да направи човека светец, но той трябва да е наясно, че ще бъде държан отговорен за делата си. Би ли поел този риск?
— Какъв риск? Купуването на деца от потънали в бедност хора от Ковънт Гардън надали може да се счита за нещо необичайно в днешно време.
— Да, но за да работят като прислужници в кръчмите или като коминочистачи, или да разнасят млякото, но не и за целите, които твърдиш че преследва Нортуик — самото изражение на лицето на Бари показваше колко е отвратен и Брет поклати глава. — Ако това, което казваш, е истина, той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност.
— От кого? От вас? От мен? Нямаме доказателства — той прокара пръсти през разрошените си къдрици, които падаха над челото и надвисваха над очите му. Небрежната прическа му придаваше абсурден младежки вид. — Няма нито едно доказателство, няма дори… тела… — нищо, в което да го обвиним.
— Откъде, по дяволите, разбра всичко това?
Бари имаше вид на болен. Съсредоточено наблюдаваше ръцете си, а бледата светлина на проблясващите улични лампи танцуваше със сенките по лицето му. Гласът му бе тих, почти шепот:
— Знам, защото бях там една нощ. Преди няколко месеца — бях напълно вкиснат, объркан, смазан — не знам защо се оказах там, нито как се озовах в неговата компания. Всичко е много смътно, но си спомням, че видях едно малко момиченце. Русо. Мъничко. Ужасено. Аз исках да му помогна, но, о, Господи! — Той затвори очи. — Когато се събудих, графа го нямаше и момиченцето бе изчезнало…
Гласът му замлъкна, а Брет се бореше с внезапното чувство на отвращение и погнуса от току-що чутото.
Незаконният бизнес бе едно, но перверзията на Нортуик съвсем надмина очакванията му. Не беше чудно, че младият Кенуърт го мрази така неистово.
— Ако това, което твърдите, е истина, може да се намери начин за обвинение срещу Нортуик.
Кенуърт се засмя тихо:
— Според мен той е син на сатаната. Никой досега не е успявал до го уличи в нещо, защото той е твърде предпазлив.
— Моето мнение е, че не е толкова внимателен. Ако беше, нямаше да ви покани да отидете с него. Хората, които са предпазливи, не осигуряват свидетели на нечестните си дела, освен ако и те не участват. Или държат устата си затворена.
Лицето на Бари пребледня още повече. Той обърна глава и се загледа в тъмния прозорец:
— Дължа му пари.
— Значи той мисли, че е купил вашето мълчание.
— Да — Бари отново прокара пръсти през непокорната си коса с напълно отчаян вид. — Той никога не пропуска случай да ми го напомни, както без съмнение вече сте се досетили от забележката му за лихварите.
— Колко му дължите? — Бари почервеня, устните му се свиха и Брет разбра, че сумата сигурно е значителна. Попита отново, този път по-рязко. — Колко, Кенуърт?
— Четиринадесет хиляди лири.
— Какъв глупак! Как, по дяволите, успяхте да задлъжнеете към човек като Брейкфилд с толкова много?
— Фаро — той вдигна рамене и ръцете му се свиха в юмруци, които задържа на коленете си. — Бях
