принуден да се унижавам пред него, докато отново мога да се появя пред баща си, за да ми даде авансово полагащата ми се годишна издръжка. Но баща ми отказа и с две думи ми даде да разбера, че е готов по- скоро да ме види в Танжер в Нюгейт, отколкото да ми даде дори и едно пени, за да плащам дълговете си от комар.
— Аз ще ви дам.
Бари впи поглед в него, а в тъмнината на купето очите му проблясваха, разширени от изумление.
— Улвъртън! Брет, о, Боже, никога дори не съм намеквал… не, не можете.
— Мога. Ще го направя. По-добре така, отколкото да позволим Брейкфилд да ви държи в ръцете си с този дълг. Аз мога да си го позволя. Ако една млада госпожица беше намерила верния тон, щеше да получи голям дял от богатството ми.
Зашеметен, Бари се облегна назад върху плюшените възглавнички в каретата на херцога и поклати глава:
— Проклет да съм, ако пак не ме надхитрихте. Ето ме сега, напълно разорен, вие ми казвате, че ще направите това, което собственият ми баща отказа. — Смехът му прозвуча неестествено и силно. — Но аз не мога да приема, разбира се. Парите непрекъснато не стигат и скоро ще се наложи да ви избягвам, защото няма да съм в състояние да платя дълга си. Предпочитам да ви запазя като приятел.
— Аз не продавам приятелството си, Кенуърт дори и за четиринадесет хиляди лири — сухият тон на Брет привлече вниманието на младежа. — Предложих ви парите без никакви условия. Вземете ги. Уверявам ви, стига ми удовлетворението, че Нортуик няма повече власт над вас. Би било много приятно да видя лицето му в мига, когато се разплащате с него.
Бари тихо се засмя:
— Това може да се уреди. Ето го и моят дом. Но няма никакво парти с игри на карти, нали?
— Може и да има някъде другаде, но не и такова, което бих искал да посетя.
Развеселен, Бари поклати глава:
— Тогава да отидем във Воксхол? Мистър Джеймс Хук дава представление тази вечер и можем да наемем маса за вечеря.
— И да платим единадесет шилинга за две пилета, по-малки от юмрука ми, и парче шунка, по-късо от палеца ми? Това и котка не може да нахрани.
— Да, но ако трябва да призная истината, аз искам да видя мадам Саки. Тя ходи по опънато между две мачти въже, скача през запален китайски обръч и е облечена в оскъдни дрехи от сърма, обшити с пайети и пера — забележителна гледка според думите на някои.
— Ще оставя това забавление на вас, Кенуърт, аз имам друга уговорка.
Ухилен, Бари кимна:
— Със създание от женски пол, обзалагам се. Няма значение. Вторник вечер ще присъствате на бала, даван от лейди Съфтън, за да представите братовчедките си в обществото. Правилно съм разбрал, нали? Или планирате, ако намерите начин, да се измъкнете от това задължение?
— Без съмнение ще се видим там, макар че предпочитам да гледам представлението на мадам Саки, отколкото да устоявам стоически цяла нощ на набезите на амбицирани майки, които ми натрапват грозноватите си дъщери.
— Горкият Улвъртън. Мъж с вашия ранг и богатство трябва да страда от време на време и така да даде възможност на някои от нас да се почувстват по-добре.
Отговорът бе наистина вулгарен и Кенуърт все още се смееше, когато каретата на Улвъртън потегли. Но не жена имаше предвид Брет за срещата тази нощ. Той даде указания на кочияша, който се обърна и озадачено го погледна:
— Сигурен ли сте, ваша светлост? Това е една доста западнала част от града, и…
— Сигурен съм. Един джентълмен ме очаква на ъгъла на улица „Лисъл“.
Улица „Лисъл“ не влизаше в маршрута на почтените английски джентълмени, но за целите на Брет бе напълно подходяща. Когато каретата спря, една сянка изплува от тъмнината на мръсна неосветена алея и се приближи към прозореца. Брет отвори вратата и мъжът, който се качи, внесе непоносима воня:
— Добър вечер, господарю.
— Намерихте ли информацията, която ми трябва, Уотли?
— Да не ме мислите за глупак, господарю? Пълен пакет.
Брет извади малка кесия, която изглеждаше доста тежка, и в мъждивата светлина от фенера видя как светнаха очите на Уотли и усмивка разтегли набразденото му лице, когато посегна към нея.
— Парите са вътре. О, не. Не и докато не кажете какво сте открили, мистър Уотли.
— Не съм загубеняк, който лесно може да се излъже. Не и Джони Уотли. Може вие пък да сте подходящ за това, седнал тук, лъскав като чисто нова монета — той се наведе напред и от него лъхна спарена миризма. — Бяхте прав, че документите много бързо са били продадени. Доставени са на един гаден граф, който ги е грабнал като топъл хляб.
— Знаете ли името на графа?
Ленивият провлачен глас на Брет накара Уотли да го стрелне косо с поглед и да вдигне рамене. После той кимна враждебно, доближавайки се до херцога:
— Брейкфилд.
— Брейкфилд. Сигурен ли сте?
Уотли се подсмихна:
— Не е ли дяволски ясно, че такъв симпатяга с каменно лице и очички като френско грозде би направил подобно нещо. Той е със сигурност и е затънал до шия. Здравата го е загазил. Говори се, че е наредил да откраднат документите и да му ги предадат. Взел ги е от един колониален пират и иска да ги задържи. Казват, че стрували милиони, макар да не ми се вярва.
Брет се усмихна и приближи кесията към нетърпеливата ръка на Уотли.
— Грешиш. За мен тези документи струват цяло състояние. Можеш ли да ги вземеш?
Уотли зяпна от изумление и бавно поклати глава:
— Да открадна от опасен разбойник като графа? Ще увисна на въжето преди залез слънце.
— Не и ако имаш достатъчно пари, за да напуснеш Лондон. — Брет внимателно наблюдаваше как алчността и страхът се борят в душата му и улучи точно момента, когато Уотли се предаде. — Ще ти дам хиляда лири.
— Исусе! Тези бумаги значат много за вас.
— Те трябва да са…те са мои. За разлика от човека, в чиито ръце се намират в момента, аз имам достатъчно пари, за да си ги върна. Съгласен?
— Дявол да ме вземе. Готов съм да го направя, но ще ми трябва време.
— Една седмица.
— Една седмица! О, небеса, господарю, аз не мога…
— Две седмици тогава. Възможно ли е?
След кратък размисъл Уотли кимна:
— За такива пари няма как да откажа.
Брет се усмихна.
Брет се загледа през прозореца в дългата колона от натруфени карети пред дома на Сефтън и в изобилието от светлини, които обливаха пътя и входната врата. Беше светло като ден. Тихо изруга и когато Кенуърт го погледна, каза:
— Радвам се, че леля Беатрис и дъщерите й пристигнаха по-рано. Очертава се една досадна вечер и свръхизобилие от гости. Бих предпочел да съм в Уайтс. Там е доста по-спокойно.
— Да, но липсват представителки на нежния пол. Сефтън е наистина елегантен бал, не строг като Джърси или този на ужасяващата госпожа Дръмънд Бърел. Предполагам, че ще се насладим на истинска красота днес, а не на студенокръвни екземпляри.
Развеселен от критичната забележка, Брет нареди на кочияша да чака и последва Бари в прекрасния дом на лейди Сефтън. Вътре униформен лакей чинно се поклони и оповести пристигането му.
— Салонът е препълнен — обяви Бари. — Лейди Сефтън ще бъде наистина доволна, сигурен съм.
— Без съмнение — Брет зашари с поглед из тълпата с намерение да открие домакинята, да се представи
