се свиваха и разпускаха, галеха гладката кожа, като напипваха белези от стари рани. Постепенно движенията му станаха по-интензивни и дишането му се учести, докато тялото й се извиваше ритмично в пълен синхрон с неговото, понесено от същата вълна.
Той не я обичаше, тя знаеше, че не я обича и все пак я наричаше любима, любов, моя любов. Думите му бяха като молитва, изречена с дрезгав, натежал от страст, глас, докато той я бе обгърнал нежно и с усилващ се ритъм се плъзгаше вътре в нея. Тя започна да трепери, обхваната от удоволствието, до болка силно и всеобхватно. Ръцете му обхванаха още по-здраво бедрата й, впивайки пръсти в меката плът. С последен тласък, които я разтърси, той замря и дрезгав стон се изтръгна от глъбините на гърдите му.
Те дълго останаха притихнали. После Брет се раздвижи, като се обърна на една страна и милвайки Кайла, я привлече, притисна я до гърдите си, прехвърли небрежно едната си ръка върху тялото й. Дишането му постепенно възвърна обичайния си ритъм. Тя не помръдна — лежеше притихнала, люшкайки се замаяно между два свята.
Беше като плуване, помисли унесено, като нощните къпания в нейната Лета, където водите на забравата те обгръщат и те увличат надолу, и все по-надолу в блажена безпаметност, докато престанат да съществуват и денят, и нощта, и радостта, и болката, и всичко се слее в сладостно безвремие.
Утринта се прокрадна тихо в Риджууд, пропълзявайки през процепите на завесите като крадец, който осветява с фенерчето си здрачната стая. Слънчевата светлина напираше зад спуснатите завеси и търсеше пролуки, процеждаше снопчета светлина на тънки ленти в стаята и по пода.
Те не можеха да достигнат вътрешността на покритото с балдахин легло, но се прокрадваха по дълбокия мек килим, покрит със синьозелени екзотични мотиви.
Кайла се пробуди бавно и се стресна от непознатата обстановка. После бързо осъзна къде се намира и мисълта за случилото се я парализира. О, не, значи е истина. Не е било кошмар, както се надяваше… Той лежеше до нея, отхвърлил завивките, и сухото му, с мургава кожа тяло, набраздено от силни мускули, бе открито за чужди очи. Тя погледна лицето му и видя белезите от ноктите си, които пресичаха бузата му от слепоочието до челюстта. Добре! Искаше й се да е оставила повече белези по него, защото той самият бе я белязал, оставил неизличима следа. Усещаше устните си изпръхнали, и между краката си имаше болезнена напрегнатост. Тя здраво стисна очи, обхваната от отчаяние, което болезнено се надигна в гърлото й.
Когато отново ги отвори, се загледа в прашинките, които плуваха в лъчите светлина. Лежеше неподвижно, като местеше само погледа си, защото не искаше да го събуди. Как можеше да спи така спокойно след… изминалата нощ? Господи! Трябва да е полудяла, попаднала под влиянието на някакъв сън, който не свършваше, нямаше развръзка. И сега беше тук, и бе погубена. Погубена.
Бедната танте Селест… Тя сигурно е в истерия. Досега всеки в Лондон вече е разбрал за тръгването й от соарето на лейди Сефтън. Ще бъде възприето като споразумение между херцога и една дама, която е на разположение, а не както беше в действителност — почти отвличане. Тя трябваше да се разкрещи, както го бе заплашила. Но клюките пак щяха да тръгнат от уста на уста. Щяха да плъзнат слухове за това, как е излязла сама с него на верандата и роклята й е била разкъсана, а косата — разрошена, което означава, че тя е позволила това да се случи. О, да. Знаеше какво щяха да говорят. Бе чувала злобните забележки толкова често, винаги предавани от ухо на ухо, произнесени със задоволство и облекчение, че това не засяга самите тях или дъщерите им и че не те са се провалили в очите на обществото…
Не беше справедливо винаги да обвиняват жената, когато мъжът е този, който я повлича към дъното. В крайна сметка жените не извършваха сами този акт на падение, нали? Не. Винаги присъстваше мъж, който ги тласкаше надолу, залагаше примката и те попадаха в мрежите на безчестието. Не беше ли видяла достатъчно, за да знае какви са нещата в действителност?
И не бях ли и аз виновна за това? Тя си спомни ядосана, че в един момент дори си мислеше че Улвъртън, Брет, я привлича. Брет — кратката форма на Бретон, името, дадено му в чест на родното му място. Откъде бе чула за това? О, да, лейди Уорбритън. Бъбрива стара сврака, но доста безобидна в сравнение с някои други членове на висшето общество, които обсъждаха съдбите на мъже и жени и съсипваха живота им, без да им мигне окото, докато изискано пиеха сутрешния си чай. По-скоро тези, които вече бяха станали. Другите се излежаваха, докато не станеше време да станат и лениво да се облекат за обяд, преди да започнат своя ден, изпълнен с безкрайна смяна на тоалети, размяна на визити, езда в парка или кратки разходки. Смисълът бе да бъдат на показ, да оглеждат и да бъдат оглеждани.
Безкрайна показност и непрекъсната смяна на тоалети — за пътуване с карета, за парка, за закуска, за езда, за опера, дори за разходка по улицата — беше въпрос на престиж роклите да се сменят при всяко излизане независимо по какъв повод. И ето я сега, останала без нито една собствена дреха — красивата й синя рокля лежеше разкъсана на пода до коприненото й дантелено бельо.
Ако не беше толкова бясна, щеше да се чувства унизена в това окаяно положение. Но не мога се отдавам на празни самосъжаления сега — помисли си — не и когато трябва да реша какво да правя по- нататък. Съдбата ми в Лондон е решена. Ще бъде невъзможно да остана в Англия. Бедният папа Пиърс, ще бъде съкрушен да научи, че надеждите, които е хранил за мен, са съсипани. Какво мога да направя? Не мога да се върна в Индия. Не и след като той ме отпрати оттам, и освен това слуховете за моето унижение могат да стигнат и дотам. О, не — ами ако — не, никой не би могъл да е толкова жесток да спомене на папа Пиърс!
Това Кайла не би могла да понесе. Той я обичаше толкова много, като своя собствена дъщеря, и толкова често тя съжаляваше, че не той е истинският й баща. Но горещите желания бяха за децата, а сега тя бе станала жена. Сега трябва да вземе съдбата си в ръце и да не позволи други да решават вместо нея. Няма да бъде лесно. Много по-лесно бе да се остави в ръцете на другите и да се преструва, че е доволна от съдбата си. Не можеше да направи това. Тя не беше като тях.
Те не се съпротивляваха при намесата на другите, които решаваха как и с кого да протече животът им. Не! Това вече остана зад гърба й. Както и всичко останало.
Колко странно — Улвъртън съсипа живота й и в същото време й даде ново начало. Защото Кайла взе решение. Загуби доброто си име, загуби девствеността си — какво още й остава да губи? Може би по някакво странно стечение на обстоятелствата той всъщност й бе направил услуга. Тя никога нямаше да успее да получи от него каквото иска — нямаше да възстанови доброто име на майка си, нито дори да получи пари, които да послужат за зестра, за да се омъжи за някой скучен млад мъж, с когото да заживее в спокойната провинция, да отглежда децата си и да вехне, докато не стане като празна черупка, като магарешки бодил — пухкав и привлекателен външно, но достатъчно лек, за да се люлее и мята при всеки повей на вятъра.
Тя го бе заплашила, че ще се продаде на този, който предложи най-високата цена — така и стана. Той цинично бе написал договор за нейно успокоение, но тя нямаше нужда повече от него. Сега тя сама ще поставя условията и нямаше нужда от подписи и печати. Сама ще взема решения, съобразени с нейните нужди и желания.
Всъщност сега нещата не изглеждаха толкова зле, колкото на пръв поглед, защото се оказа, че на нея й харесва. До силната болка, която я проряза, тя напълно се бе самозабравила под ръцете и устните му. Да, тя можеше да остане негова любовница, особено ако наистина бе готов да й плати сумата, която така небрежно бе надраскал на парчето хартия — чиста загуба на цял лист първокачествена хартия — но количеството бе впечатляващо и далеч над сумата, която тя се надяваше да получи за мълчанието си. Въпреки яда и мъката заради това, което бе загубила, тя осъзнаваше, че положението би могло да бъде и още по-лошо. Когато му омръзне — или той на нея — ще има достатъчно пари да прави, каквото пожелае — да отиде в друга страна и да живее дискретно и спокойно. Танте Селест може да й идва на гости и ще говорят за маман и за Франция в дните на слава и величие. Да. Това ще направи, когато той й плати обещаното.
Като пренебрегна обхваналите я коварни съмнения и съзнанието, че целият й живот се промени само за една нощ, с една-единствена постъпка, Кайла не се дръпна, когато Брет се събуди и посегна към нея с все още сънени очи и красиво лице, засенчено от тежките завивки.
Той погали лицето й, ръката му слезе надолу и той отметна покривалото, като откри тялото й, което веднага почувства хладния утринен въздух. Въпреки решението й да се държи практично и хладнокръвно лицето й пламна и ръцете й се свиха в юмруци до тялото, когато възпря импулса си да издърпа завивката обратно.
