Той, изглежда, очакваше някакъв отговор от нея, затова Кайла изрече първото, което й дойде наум:
— За ваше сведение, предпочитам кафе, а не чай.
10
Следобедната светлина заля градината и обсипа розовите пъпки и ружите със златист прашец — те проблясваха като диаманти, пречупили лъчите в многоцветни дъги. Сутринта бе валял дъжд и въпреки това сега искрящите лъчи струяха в приглушена мека светлина, която обливаше русата коса на Кайла и я превръщаше в разтопено злато. Тя бе облякла една от старите рокли на братовчедка му, макар малко широка, защото Арабела бе по-висока и с по-едър кокал от нея, но като цяло изглеждаше прилично, пристегната с широка панделка под гърдите. Отпуснала се бе грациозно в един стол до градинската маса от мрамор и желязо, а роклята се диплеше около краката й, драпирана като завеса, събрана върху зелената трева в бяла муселинена пряспа.
Брет не желаеше да задълбочава особеното усещане, което предизвикваше у него Кайла Ван Влийт — тя го забавляваше въпреки цинизма му. Малка хитруша — сигурно си мислеше, че той ще търпи дълго дързостта й? Няма да стане, макар че към нея бе по-снизходителен, отколкото би бил с друга жена, защото тя бе прекрасна и по-неопитна, отколкото очакваше.
Илюзията за мила невинност все още съществуваше, въпреки че реалността бе пробудила в нея усещане за сила. Може би така ставаше с някои жени — загубата на девствеността им бе прелюдия към внезапното осъзнаване на властта, която придобиват над мъжа само с една въздишка, изкусителен жест, дори измамното потрепване с мигли и тайнствена усмивка, сякаш те много добре знаеха какво може да иска той. По дяволите тази пагубна страст.
Той я желаеше, но нямаше намерение да се поддаде на странното изкушение да се отнася с нея по различен начин, отколкото с другите жени, мимолетно присъствали в живота му. Дълга поредица от женски лица, които се сливаха в паметта му — с алчни ръце, променливи плачливи настроения и неизменните потоци от сълзи и обвинения, когато на него му омръзнеха претенциите им и той приключваше връзката. Само една бе по-различна, но тя вече не беше между живите. Странно — макар че бяха различни като деня и нощта, Кайла му напомняше за нея… Абсурдно наистина, защото тя нямаше нищо общо с тази привлекателна малка авантюристка, с която споделяше сега леглото си, освен факта, че той бе първият мъж в живота и на двете.
Напълно пренебрегнала присъствието му, сякаш бе съвсем сама в градината, Кайла отпиваше студена лимонада. На коленете й лежеше книга в кожена подвързия и тя бе изцяло погълната от нея.
Брет напусна каменната тераса и закрачи към нея през все още мократа трева. Хесианските му ботуши оставяха тъмна следа зад гърба му, а лъснатата кожа блестеше от росата:
— Какво четеш, съкровище?
Без да вдигне глава, Кайла тихо отговори:
— „Ема“ на Джейн Остин. Очарователна история, но доста далеч от действителността. Човек почти е готов да повярва в съществуването на любовта.
Развеселен, Брет промуши пръста си в една лъскава къдрица, която победоносно се полюшваше на бузата й. Бе вдигнала косата си в красив кок, но няколко кичура се бяха изплъзнали и примамливо трептяха около лицето й. Тя вдигна поглед към него и в спокойното стегнато изражение той усети как пробягна сянка от безпокойство. Оказа се не толкова лесно за нея да крие чувствата си, защото той често долавяше нервността в очакването на думите или действията му. На него това му харесваше, защото нямаше намерение да стане напълно предсказуем за нея и тя да го манипулира съобразно желанията си.
Пръстът му с къдрицата погали нежната мека кожа на бузата й, после устните, брадичката и проследи дългата извивка на шията й. Главата й леко се отметна назад и той можеше да се наслади на това, което се виждаше от гърдите й, закръглени и стегнати в скромната стара рокля на Арабела. Тъмната сянка между гърдите й го примамваше и ръката му се придвижи натам, за да я погали. Тя бе започнала да диша учестено, но не каза нито дума. Не и след последния път, когато той й припомни рязко, че е негова, както вече са се договорили — купена и платена — негова собственост, докато той не пожелае да прекрати това споразумение.
Имаше моменти, когато бе почти убеден, че тя ще се нахвърли върху него, както тогава на бала у лейди Сефтън, когато се разфуча като дива котка и издра бузата му. Но тя показа забележително хладнокръвие, въпреки че понякога това очевидно й струваше много усилия.
Както сега, когато ръката му продължаваше да гали гърдите й в градината, където всеки минаващ наблизо лакей можеше да го види — ръката му върху меката й кожа бе като знак за собственост.
Бузите й станаха аленочервени, но тя не протестираше — понасяше кротко милувките му. Почувства се провокиран от самообладанието й, изпита перверзно желание да я накара да реагира, защото знаеше, че тя винаги в крайна сметка откликва на докосването му. Той смъкна муселина, покриващ гърдата й, като откри примамливата плът и стегнатия връх. Тя потрепера, когато погали розовата пъпка. Хвана я с палеца и показалеца и леко я потри, докато накрая тя вдигна очи към него, и в тях проблясваха гневни искри.
— Да се съблека ли тук, на поляната? Ако сте решил да направите зрелище от това, което би трябвало да е нещо съвсем лично, то нека поне го направим както трябва? Странно, но никога не съм мислила, че оставяте нещата недовършени.
— Колко досадно. Любовница, която си позволява да критикува мъжа, платил за услугите й, и то по взаимно съгласие. Вие сте по-смела, отколкото очаквах, съкровище.
— А вие сте по-нецивилизован, отколкото си представях.
Той се засмя:
— Представяла сте си нещо друго? То е, защото не ме познавате добре.
За момент Кайла не отговори, само го погледна странно:
— Не — каза накрая. — Аз въобще не ви познавам и не мисля, че искам да ви опозная.
— Уверявам ви, че така е най-добре. Продължавайте да четете сладникавите си историйки, тъй като реалността е твърде откровена с фактите си, за да можете да я понесете.
— Откровена или груба?
— И двете. Виждате ли? Мога лесно да призная истината. Аз не живея с илюзии.
Тя се изправи, като отхвърли ръката му от себе си, а книгата падна от коленете й:
— Изобщо не съм съгласна, сър, защото вие сте майстор на илюзиите.
— Така ли? — Той се наведе над мраморната маса, украсена с ковано желязо и винетки от гроздове и бръшлян, и саркастично изрече:
— Обяснете ми, съкровище, как е възможно това, тъй като съм очарован от представата, която имате за мен.
— Подигравате се, но аз ви казвам истината. — Ярката червенина на лицето й подчертаваше синьото в очите, което почти изцяло бе погълнало зеления нюанс, придаващ им необичайно очарование. — Всичко това: къщата, градините, огромното имение и парите ви, всичко това е илюзия, която скрива истинската ви същност.
— А вие сте решила да ми кажете какъв съм в действителност, нали. Разочаровате ме. Мислех, че имате по-богата фантазия.
Тя повдигна рамо в израз на безразличие:
— Нямам намерение да ви казвам какъв сте. Както вече споменах, аз не знам каква е истинската ви същност. Но знам, че има нещо по-различно при вас, нещо повече от факта, че сте отрасъл в Америка вместо в Англия. Само не мога да проумея какво ви прави толкова различен и толкова… опасен.
— Опасен? — Той я погледна явно развеселен. — Ласкаете ме, съкровище. Никога не съм мислил, че съм опасен човек.
— Да. Много добре го знаете. — Кайла си играеше с дантелата, с която бе обшита малката розова панделка, прокарана през гънките на роклята. — Вижда се в очите ви, в начина, по който гледате към мен или към всеки друг, изпречил се на пътя ви. Вече достатъчно време съм го виждала в погледа ви, за да мога да го разпозная, макар че отказвате да признаете. В края на краищата вие играете ролята на аристократ, с добре усвоени маниери и винаги подходящо облекло. Излъчвате точната доза арогантност, както всички
