Слаба усмивка изкриви ъгълчето на устата му:
— Ти си прекрасна и на дневна светлина, както и в сумрака на нощта.
— Оплаквате ли се, ваша светлост?
— Толкова официални отношения тази сутрин. Ще трябва да се кандидатирате за топло място в парламента. Макар че това едва ли ще ви направи достойна да топлите леглото ми.
Тя не отговори, той отново я покри и като се претърколи, стана от леглото и се протегна невъзмутимо, без ни най-малко да се притеснява от голотата си. Въпреки че трябваше да свиква с него и държанието му да не я смущава — тя все пак се почувства неловко. Интимността с мъж бе нещо съвсем ново за нея и я плашеше. Той излъчваше заплашителната сила на хищник, когато прекоси стаята и дръпна силно шнура, за да позвъни на прислугата.
Кайла скришом го наблюдаваше. Първо широките рамене, после гладките мускули на гърдите му и добре очертаните мускули на корема, после насочи поглед надолу. Миналата нощ изглеждаше много по- заплашителен и това я изненада, но после си спомни думите на кръстницата й, когато й обясняваше за притока на кръв в състояние на възбуда. Промените в тялото на мъжа бяха очевидни, докато състоянието на жената оставаше дълбоко скрито.
„Което отново потвърждава истината за мъжа и жената — бе добавила Селест с тиха въздишка, загадъчно усмихната, — жените таят най-съкровените си желания дълбоко в себе си от страх да не бъдат наранени. А мъжете — е, те не могат да скрият желанията си. Така ние имаме едно малко преимущество.“
Да, в този случай бе точно така. Тя трябваше да се научи да скрива чувствата си, да притаи всичко дълбоко в себе си и да не му позволи да разбере истината, освен ако това не й даваше надмощие. Да. Тя ще се научи, защото, ако не го направи, може би ще бъде напълно унищожена.
Брет се върна до леглото и загледан в нея, повдигна едната си вежда и попита:
— Добре ли сте?
Въпросът я смути. Тя веднага разбра какво има предвид, и докато част от нея се учуди на загрижеността, друга не можеше да понесе, че той чак сега задава този въпрос. Кайла рязко вдигна брадичка и опита да отговори безучастно, подражавайки на нехайния му маниер:
— Отлично, благодаря. Много по-добре от бедната ми рокля.
Част от предишната му подигравателност се възвърна и той вдигна рамене:
— Вече се оплакваш, любов моя? Купи цял гардероб проклети рокли, няма да се разоря. Нареди да ми изпратят сметките.
Обидена от убеждението му, че очаква той да й купува нови рокли, тя отвори уста да му се сопне, че има собствени красиви дрехи, но навреме спря. Не, ще прозвучи глупаво. Защо да не му даде възможност да й купува нови неща? Тя го заслужаваше, нали? И това бе един малко по-изискан начин да го накаже за жестокото му отношение към нея, за диктаторската му арогантност и убеждението, че може да я купи просто така, като чистокръвна кобилка.
— Благодаря, ваша светлост.
— Кайла, наричай ме по име. Не е чак толкова трудно да го запомниш.
— Да, Брет. — Тя се усмихна, но пръстите й се свиха в юмруци под сатенирания ръб на завивката и си помисли, че няма да е трудно да го намрази.
Станал нетърпелив, той прекоси отново стаята и яростно дръпна шнура, като ругаеше тихо, че прислугата се е разхайтила по време на последното му отсъствие и той ще открие причината за това. Отново задърпа, този път наистина вбесен, и тя си представи оглушителния звън долу в кухнята.
След минута се чуха стъпки по коридора пред вратата на стаята и Брет посегна към панталона си, докато дебелата дървена врата проехтя от енергично чукане. Протоколът изискваше прислугата да изчака разрешение, и тогава да отвори. Но преди Брет да реагира, вратата се разтвори широко и Кайла зяпна при вида на огромния призрак, който се появи на прага.
Загубила ума и дума, тя усети как кръвта й изстива и ако можеше да даде воля на ужаса си, то писъкът й сигурно щеше да разлепи тапетите в стаята. В рамката на вратата стоеше гигант, целият изтъкан от мускули и с вид на туземец, с дълга до кръста смолисто черна коса и медна кожа, облечен в кожени дрехи с ресни, и целият обкичен с потрепващи пера. Тя се вкопчи здраво в завивката, дръпната до брадичката й. Вцепенена от ужас не откъсваше очи от него, като дишаше с усилие. Очакваше Брет да даде достоен отпор на този натрапник.
Но вместо това той се обърна към него и вдигна иронично вежди:
— Виждам, че си се прибрал. Къде е мисис Уилсън? Тили?
— Мисис Уилсън напусна — студено отговори мъжът и Кайла се изуми от перфектната му дикция и дълбокия баритон. — Изглежда, чувството й за благоприличие е било накърнено от визитата на млада дама, която е прекарала нощта в твоето легло без наличието на свещен брачен съюз. Аз й предложих да обсъди въпроса с теб, но тя твърдо отказа, като заяви, че няма намерение да разговаря с дявола в каквато и да е форма. При тези обстоятелства реших да я оставя да си отиде без повече шум. И понеже Тили изпада в истерия всеки път, като ме види, и трепереща се скатава в най-тъмното ъгълче, наложи се аз да приготвя закуската за теб и гостенката ти. Надявам се, че еленско месо е подходяща храна за тази сутрин?
— Върви по дяволите — тонът на Брет съвсем не беше груб колкото изречените думи и той поклати глава, като приближи към подноса с пилешко месо и сирене, останал от вечерта. Грабна парче сирене и посочи с него натам, където Кайла лежеше притаена под балдахина.
— Тя сигурно ще пие чай. А за мен — кафе. Черно и силно. Прати хора в селото да намерят заместничка на мисис Уилсън — достатъчно полезна и не толкова склонна да се афектира.
Притаена в сумрака на леглото, Кайла се отпусна малко, но помисли, че този странен мъж е най- огромният човек, който някога е виждала. Той имаше наистина много дивашки вид, и без съмнение принадлежеше към някое от индианските племена в Америка, за които бе чувала. В никакъв случай не говореше така, както изглеждаше. Английският му бе безупречен — по-добър от нейния.
Той погледна към леглото, после обратно към Брет и започна да му говори на език, напълно непонятен за Кайла. Звучеше по-скоро като бързо грухтене, но явно Брет го разбираше добре, защото се ядоса и отговори остро на същия език.
Спорът — ако това бе спор — трая само минута и после гигантът се оттегли, като затвори вратата след себе си. Брет захвърли сухото парче сирене върху подноса и се обърна да погледне Кайла:
— Имаш силно въздействие върху хората. И върху мен самия. Не съм изненадан, защото изглеждаш наистина привлекателна, седнала така: с разпусната и разрошена коса, и с вид на жена, която е правила това, което наистина е правила. Засега можеш да облечеш някоя от роклите в имението. Ще изпратя шивач колкото е възможно по-скоро.
— Не е необходимо, защото аз…
— По дяволите, Кайла, прави каквото ти казват. Не разрешавам да се разхождаш гола, въпреки че идеята не изглежда никак лоша.
— Имах предвид — произнесе студено тя, — че нямам желание да чакам появата на някакъв шивач, когато много по-бързо ще бъде да изпратят собствените ми дрехи. Освен ако нямате гардероб, пълен с подходящи такива. Не ми харесва идеята да прекарам няколко дни, увита в чаршаф.
Той присви очи и се приближи към леглото с хищническата си походка, която винаги я караше да настръхне. Матракът поддаде под тежестта му, когато той облегна коляно върху леглото и като постави ръце от двете й страни, се надвеси над нея:
— Може би на мен ми харесва идеята, да прекараш няколко дни в леглото. Не приемай моята практичност за проява на слабост. Да изпратя да донесат дрехите ти ще бъде изпитание за моето търпение, а аз не съм търпелив и не искам кръстницата ти да дотича пред прага ми с протегната ръка.
Тя почти забрави обещанието, да си държи езика зад зъбите и да бъде търпелива, затова с мъка преглътна ядните думи, които заседнаха на гърлото й. Тя трябва внимателно да избира битките, за да може да постигне целите си. Въпросът за дрехите й и обидите не бяха толкова важни в момента. Нека й купува дрехи и нека мисли каквото си иска за танте Селест. Той може дори да я принуди да остане в леглото дни наред, както я бе заплашил, но тя ще намери начин да го накаже за всяка обида и няма да забрави нито една негова дума, нито една! Може би той допусна фатална грешка, като я докара до това, положение, защото за пръв път в живота си се почувства наистина силна.
