Това бе самата истина. Беатрис Найд Паркър Ривъртън бе дъщеря на английски виконт, докато Фостин бе единствената дъщеря на френски маркиз. И Кайла бе дъщеря на херцог, така че тази арогантна стара вещица не може да я третира като уличница.
„Танте Селест ме предупреди, но аз не мислех, че ще бъде толкова трудно да преодолея тази наглост и тези открити нападки.“
Лейди Беатрис бавно се изправи, изпъна се като струна, обзета от гняв. Измери Кайла с поглед иззад дългия си нос:
— Фостин Оберже бе една проститутка със синя кръв. Може и да е била родена в аристократично семейство, но падна по-ниско и от последната уличница в Ийст Сайд. Сега напуснете къщата ми. Махайте се заедно със смехотворните си претенции и правете с тях каквото желаете. Аз имам армия от адвокати, които знаят как да се справят с измамни твърдения, уверявам ви.
Трепереща от гняв, Кайла направи крачка напред в дълбокия турски килим. Над камината шумно тиктакаше претенциозен часовник с позлатени орнаменти, огънят просъскваше зад решетките. Ръцете й се вкопчиха в малката дамска чанта.
— Дори за миг не си помисляйте, ваша светлост, че ще успеете да ме спрете със заплахите си. Няма да отстъпя. Дойдох тук, за да получа каквото ми се полага, и в името на Бога, или дявола, ще го получа. Вие ще се разделите с част от наследството на херцога, независимо от волята си.
— Какво си мислите, че правите? — херцогинята се засмя, но гласът й изтъня. — За вас няма нищо. Вие не сте спомената в завещанието му.
— Като негова дъщеря и съответно наследница, аз имам право да бъда призната, а това признание ми бе отказано. Част от вашето имение е и мое, ваша светлост.
Слаба усмивка разтегли устните на знатната вдовица.
— Ти, малка глупачке, трябваше да се посъветваш с добър адвокат, преди да нахлуеш така в дома ми. Имението Ашли не е мое, нито принадлежи на дъщерите ми, законните деца на Едуард. То е прехвърлено. Знаеш ли какво значи това?
— Разбира се. Земите минават във владение на следващия в семейството наследник от мъжки пол. Добре ми е известно.
— В такъв случай осъзнаваш, че законните права на четирите законни дъщери на Едуард далеч надхвърлят каквито и да било фалшиви претенции като твоите.
— В никакъв случай. — Кайла се усмихна. — В крайна сметка аз съм първородната дъщеря на Едуард Ривъртън. Но не съм алчна. Искам да получа своя дял. Ако трябва да деля с четири сестри, нямам нищо против. Но запомнете, ваша светлост, аз имам права и наследникът на Улвъртън ще трябва да ги признае. И да ми предаде каквото ми се полага.
— Добре, очаквам с нетърпение да видя как ще направите нещо, което аз не успях. Макар да мисля, че и най-изпеченият мошеник не би могъл. Със сигурност. Вървете. Попитайте самия граф, ако можете да го отделите от дяволските му кучета, коне и хрътки. — Графинята изтрака с ветрилото от слонова кост и коприна и рязко го затвори. — Очаквам с нетърпение неговата реакция на смехотворните ви претенции и много бих желала да присъствам на тази сцена.
— Желанието ви се сбъдна, лельо Беатрис.
Кайла се обърна. Гърлото й пресъхна и изведнъж установи, че не й достига въздух, когато срещна твърдия поглед на високия мъж, чийто силует изпълваше рамката на отворената врата. Осанката му внушаваше страхопочитание. Сивосини очи, изпълнени със светлина, и проблясващи като натрошено стъкло, също толкова студени и непроницаеми. Студеният поглед проникна до мозъка на костите й и тя усети как всичко в нея се разтрепери. Черните дрехи му придаваха зловещ вид, но въздействието на личността му бе достатъчно силно и без тях. Приличаше на пират — високи скули и добре изразени устни, нос — прав като острие на секира, и брада, очертала контура на четвъртитата му брадичка. Имаше смъртоносен ефект.
Той пристъпи напред — елегантен и опасен едновременно, и тя си спомни черните пантери от Индия, които се промъкваха във високата трева с вродено чувство за сила и сигурност. Мили Боже, не е възможно! Това ли е новият херцог?
Кайла не се учуди, когато херцогинята я представи с открито злорадство в гласа:
— Позволете да ви представя мис Кайла Ван Влийт, ваша светлост. Тя е тук, за да предяви претенции към вашето наследство.
Сивите очи придобиха демонски блясък и студеният мрачен поглед, заедно със симетричните черти на лицето, й подействаха като камшик. Кайла забрави всичко, което бе подготвила в своя защита.
— Мис Ван Влийт носи много любопитна информация, Брет. Изслушайте я внимателно, ще ви бъде изключително интересно, уверявам ви.
— Без съмнение. — Студените очи на херцога не се отделяха от лицето на Кайла и тя установи, че й е много трудно да остане спокойна под прицела на този смразяващ поглед. — Още една претендентка за наследството, мис Ван Влийт? Кажете ми, херцогът и вас ли е отвел в леглото си? Може би имате дете от него? Хайде, не бъдете срамежлива. Кажете ми каква сума би успокоила притеснението ви, когато внезапно сте установили, че не можете да живеете повече без част от наследството на херцога.
— Аз… Нещата са различни, ваша светлост. — Тя вдигна глава и се изправи, но усещаше слабост в коленете си и се страхуваше, че може да се строполи всеки момент. — Майка ми е била омъжена за херцога.
Тъмните му вежди се вдигнаха многозначително:
— Е, това е нещо ново. Претенция, по-различна от другите. Значи вие твърдите, че сте негова дъщеря?
— Да, аз съм негова дъщеря.
Каза го тихо и достатъчно твърдо. Той дълго я фиксира с поглед. Намираха се толкова близо един от друг — тя можеше да прокара ръка по безупречния ръкав на дрехата му, да я вдигне леко и да докосне лицето му. Лице на Луцифер — дяволски красиво, пламъците на ада горяха в очите му и в провлачения му говор.
— Възхищавам се на предприемчивостта ви, мис Ван Влийт, но трябва да ви разочаровам. Не зная нищо за бивши съпруги със законни претенции за наследство. Убеден съм, че братовчед ми би се погрижил за своето дете, ако е имало такова.
— Но той не е направил това. Бил е принуден да се откаже от майка ми. Тъй като херцогинята знае фактите, вие също би трябвало да сте разбрали за тях. И аз имам необходимите документи, които доказват правотата ми.
— Майка ви е Фостин Оберже.
В сърцето й трепна надежда при тези рязко изречени думи:
— Да, ваша светлост. Значи знаете за техния брак?
— Знам, че е бил анулиран. Платили са на майка ви много пари, за да изчезне от живота на херцога. Юридически брак не съществува и аз никога не съм чувал, че от този брак е било родено дете. Навярно майка ви е… объркала името на бащата.
Последните думи прозвучаха толкова цинично, намекът бе толкова обиден, че Кайла дори не осъзна какво прави. Ръката й се вдигна и дланта й изплющя върху бузата на херцога с такава сила, че внезапният удар стресна всички. Преди да успее да отстъпи назад, той здраво стисна китката й и пръстите му се впиха в сухожилията й. Тя извика от болка.
— Предупреждавам ви, мис Ван Влийт — не позволявам да ме удря никой — било то мъж или жена. Ако някога отново опитате да ме ударите, ще отвърна на удара.
В момента, когато той освободи ръката й, Кайла възвърна самообладанието си:
— Звучи джентълменски. Ще имам предвид, че сте склонен да ударите дори жена.
— Само тези жени, които са достатъчно глупави и примитивни, за да ме ударят първи.
В очите му гореше мрачен огън, който подсказваше, че не би толерирал ново предизвикателство. Кайла пое дълбоко въздух не за да възстанови равномерното си дишане, а за да спечели време.
— Виждам, че този разговор е безполезен. Моят адвокат ще ви потърси.
— Спестете парите си, мис. Ако възнамерявате да получите дял от наследството на херцога, то храните напразни надежди. След смъртта си той остави само имението и къщата, и то в доста окаяно състояние. Парите са мои. Както виждате, нищо няма да спечелите, ако вдигнете шум и помогнете да се заговори
