земите си в колониите.
В главата й започна да се оформя една идея. Този упорит херцог, това американско парвеню може да се стресне, ако шансовете на младите му братовчедки пострадат от слухове, пуснати във висшите кръгове на английското общество. Тя знаеше твърде добре колко може да навреди мълвата. Английското общество бе приело с отворени обятия френските бежанци, но само тези от аристокрацията. Започна да имитира превзетите френски маниери, модните тенденции и елегантни навици на тези, които някога управляваха Франция. Точно това спаси много хора, включително и нея самата. Скъпият Реджиналд направи толкова за нея, като я взе за жена и се погрижи да е добре обезпечена и след смъртта му. Но към нея се обръщаха с френската й титла Графиня Дю Боа, а не с английската, баронеса, която бе на по-ниско стъпало в аристократичните рангове.
Титлите означаваха много, дори и намек за скандал можеше да разруши шансовете на младите момичета за добра женитба. „Да… Би се получило добре, стига да мога да убедя Кайла. Но защо да не се съгласи? Всичко това е в неин интерес.“
Селест стана от стола си до камината и отиде до прозореца, където Кайла се взираше в улицата надолу.
— Скъпа моя, имам една идея.
— Така ли? — Кайла се обърна и матовата светлина пропълзя косо по лицето й, като позлати дългите й мигли и подчерта дълбочината на синьозелените й очи. Правите й вежди вдигнаха въпросително и на високите й скули изби лека руменина, която подчерта очарованието й. — Какво би могло да ми помогне в тази безнадеждна ситуация?
— Имам една приятелка — Ондин, или лейди Ръштън, както я наричат сега. Омъжена е за очарователния граф Ръштън, тя е с много добра позиция в обществото. Ако лейди Ръштън одобри някого, то той ще бъде приет от обществото.
— Имаш намерение да ме представиш в обществото? Но аз нямам нито име, нито титла.
— Не е вярно. Ти си дъщеря на маркиз, загинал по време на терора, което не е съвсем далеч от истината, защото дядо ти е бил маркиз, а истинският ти баща е херцог. И произходът на майка ти е безупречен, макар че впоследствие Ривъртън успяха да опетнят доброто й име.
— Ще трябва ли да описвам подробностите по злополучното ми раждане на любопитните? — Кайла се усмихна горчиво и тръсна глава. Платинените й къдрици се люшнаха като камбанки и погъделичкаха бузите й. — Няма да стане, макар да знам, че просто се опитваш да ми помогнеш.
— Не, не, ти не ме разбра — Селест мачкаше копринената си кърпичка, като я заплиташе и разплиташе между пръстите си, от което тя съвсем бе загубила формата си, и през цялото време крачеше напред-назад в стаята, мислейки на глас.
— Не виждаш ли възможностите? Ако правилно съм разбрала, този херцог не би искал да избухне скандал, нали?
— Мисля, че точно това най-малко би желал — сухо отговори Кайла. — Той почти ме заплаши да не казвам нито дума за моето положение.
— Тогава той ще бъде много обезпокоен, ако в Лондон се заговори, че се е появила красива млада дама, чийто произход е забулен в тайна и вероятно е дъщеря на неизвестен херцог, като достатъчно ясно догадките отвеждат до Улвъртън.
— Все още не разбирам.
— Остави на мен. Има една малка вероятност идеята ми да се осъществи. Ще изчерпим всички възможности, преди да предприемем нещо драстично, но това може да е нашата печеливша карта. И ще я държим като предизвикателство за Улвъртън, докато не се предаде.
— Херцогът няма вид на човек, който лесно се предава, лельо. Според мен той е много опасен.
— Ще видим. Мисля, че ако сме разумни, бихме могли да успеем, малката ми.
Кайла се усмихна, но изобщо не изглеждаше убедена. Селест също премълча съмненията си. А и какво друго биха могли да направят?
3
— Възмутително, наистина! — Беатрис, вдовицата на херцога Улвъртън, вбесена пое дълбоко въздух и това движение раздвижи пластовете дантела и китайска коприна върху гърдите й.
Брет й хвърли един поглед, отново зачете писмото в ръцете си и после каза:
— Аз ще се погрижа за това.
— Господи, като си помисли човек какво си позволява да намеква… Знаете ли, лейди Ръштън подметна, че мис Ван Влийт е дъщеря на английски херцог и френска маркиза. Изглежда има някакви слухове. Брет, чувате ли ме? Не ви ли интересува, че дъщерите ми, законните деца на Едуард, ще бъдат потърпевши от машинациите и опитите на това създание да навреди на семейството ни и да опетни доброто му име. Ще станем за смях пред цял Лондон, ако тя публично заяви, че Едуард е неин баща, уверявам те. Няма да можем дори да покажем лицата си пред уважаваните семейства. Сезонът започва само след три седмици, а това ще бъде дебютът на Арабела и Ана във висшето общество. Как да им намеря подходящи партии, ако сега започнат да ги одумват? Опасявам се, че нито една от покровителките, дори лейди Каупър, която е моя приятелка, няма да им даде покани за Олмак. Така ще стане, ако повярват, че те са свързани по някакъв начин с това презряно, порочно, ужасно момиче, което се осмелява… Прилошава ми. Ще припадна.
Брет я погледна мрачно. Би било твърде приятно тя наистина да загуби съзнание и да го остави поне за момент на мира. Той се изправи, остави писмото и прокара пръсти през косата си.
— За Бога, лельо. Хората не могат да бъдат толкова глупави и да повярват на думите на мис Ван Влийт.
— О, вие не познавате това общество — гласът на леля му беше изпълнен със самосъжаление. Тя простена и се отпусна в дълбокия фотьойл, но потрепването на миглите й не породи у него желание да й помогне и той остана напълно безучастен. Забеляза, че тези досадни прималявания бяха в негова чест. С изключение на това тя бе неотстъпчива и твърда като гранит. След малко отвори очи, както му се стори, с лека досада, за да го погледне:
— Брет, как можете да бъдете сигурен? Вие не сте прекарал в Лондон целия си живот и не си давате сметка колко е важна репутацията в това общество. Един слух може да опетни нечие добро име за цял живот. Неодобрението на влиятелни хора може да разбие надеждите за добра женитба на всяко момиче.
— Намирам това за глупаво и досадно. Но бях забравил колко от вашите познати прекарват времето си в празни одумки и клюки за живота на другите.
Знатната вдовица троснато отсече:
— Трябва да подобрите маниерите си. В края на краищата Арабела и Ана ще бъдат представени в обществото за пръв път тази година и не е необходимо да ги възприемат като невъзпитани дами от колониите, които са…
— Като мен — меко подсказа той, когато тя рязко спря, осъзнавайки, че го е обидила. — Няма значение, лельо. Ще пренебрегна забележката ви, тъй като не уточнихте като кого и като какви не трябва да ги възприемат.
Червенината на лицето й се стопи, тя пребледня и хвана перлите на огърлицата си, сякаш я задушаваше:
— Не, не мисля, че бихте могъл и разбирам напълно, че сте бил принуден да предприемете драстични мерки, добре че не го убихте, а само го ранихте… по волята на съдбата навярно…
— Ако имах намерение да го убия, той щеше да бъде мъртъв, мадам. Малко пролята кръв ще даде добър урок на Айвършъм и следващия път ще внимава към кого адресира предизвикателствата си. Не е зле това да служи като предупреждение за всеки, който реши да обсъжда моите родители, и то с неуважение. Не сте ли съгласна?
На Брет дори му бе забавно да наблюдава как тя несвързано му обяснява, че не мисли за него по същия начин. Той дори не я слушаше, разбрал, че тя се опитва да излезе от ситуацията:
— Знам, че сте бил възпитан както подобава, получил сте необходимото за един млад мъж образование в добри учебни заведения. Но има ужасни хора, които не ви познават така добре, и за нещастие точно те
