отново за миналото. В резултат на това ще опетните името на семейството и ще напомните на хората каква е била майка ви.
— Майка ми е била дама. И не осквернявайте отново паметта й.
— Позволете ми да ви дам същия съвет. Не нанасяйте вреда на това семейство, защото ще съжалявате.
— Заплашвате ли ме, ваша светлост?
— Не, предупреждавам ви — той мина покрай нея и отвори широко вратата. Тя видя иконома, който стоеше в преддверието. Сигурно е подслушал на вратата, защото стоеше там в очакване херцогът да му заповяда да изпрати гостенката:
— И никога не й позволявай да влезе отново в тази къща, Рийд.
— Да, ваша светлост. — Рийд отстъпи назад и Кайла нямаше друг избор, освен да си тръгне мълчаливо, за да запази и малкото й останало достойнство. На вратата се обърна и погледна към херцога, както се надяваше — студено и високомерно.
— Още не сте научили всичко, защото аз няма да се спра пред нищо, за да получа правата си.
Това бе безполезен изстрел, далеч от целта, но й позволи да напусне, като съхрани поне част от гордостта си. Тя се плъзна покрай херцога с високо вдигната брадичка, като болезнено усещаше чертите му, стегнати като маска на мъртвец. Той остана изправен в рамката на вратата.
Краката й бяха омекнали, ръцете й трепереха от гняв, когато се качи в наетия файтон, който я очакваше до елегантните стъпала на входа. Тя се отпусна на седалката и като погледна нагоре към паладийския прозорец, видя херцога над двойната входна врата.
Прозорците в оловна рамка размиваха очертанията на силуета му, но тя разпозна високата слаба фигура, с жестове на дива котка, надушила плячката си. Господи, точно така я бе накарал да се чувства, когато се взираше в нея с такова презрение, и сивите му очи бяха пълни с опасния блясък на спотаена пантера.
За момент си помисли, че той я наблюдава, но това впечатление изчезна след миг заедно със сянката му. Празният прозорец отразяваше само сенките на облаците и раззеленяващите се дървета. Стъклата с форма на диамант изглеждаха като очи с празен поглед, безучастно загледани в оформените като парк зелени площи, и за тях Кайла не съществуваше. На входа се извисяваха елегантни дорийски колони. Едва сега тя забеляза нещо, което преди й бе убегнало. Виждаха се олющени тухли и разпадащи се камъни, прораснала зеленина между плочите на паважа, а стените бяха с подновена гипсова мазилка.
Файтонът силно се наклони, когато кочияшът се качи на капрата, и рязко потегли. Колелата шумно загромоляха по ситния чакъл на криволичещата алея в Ашли Хол. Тя се облегна назад. Гърлото й гореше от обида и разочарование. Те няма да признаят правата й. Селест я бе предупредила. Спомена й, че може би е по-добре да потърси друг начин да предяви своите претенции.
„Но защо трябва да правя това? — помисли тя възмутено. — Ашли Хол донякъде принадлежи и на мен. Майка ми е била тук, макар и за кратко. Горката ми майка, какво ли е трябвало да преживее сред тези надути, арогантни хора в огромната, студена като мавзолей, сграда?“
Отчаянието й постепенно се превръщаше в гняв пред това брутално отхвърляне. Ясно бе. Те нямат желание да признаят, че е част от тях, както Фостин в очите им бе уличница. Не, и не. Няма да търпи подобно отношение. Кайла разсеяно изтръска пръските кал от роклята й. Тя ще намери начин да се пребори с тях, макар че още не знаеше как точно може да стане това.
Селест не бе толкова убедена, че може да се направи нещо, когато изслуша разказа на Кайла за отчайващото посещение. Вместо това тя се загледа замислено в кръщелницата си и каза, че изгледите за успех са минимални.
— Херцогът е в много силна позиция, Кайла.
— Все още не всичко е загубено, лельо.
Селест леко въздъхна. Горкото дете — тя така приличаше на Фостин. Когато я гледаше, изпитваше почти физическа болка. Но под ефирната красива външност на Кайла, наследена от майка й, имаше издръжливост, която бе липсвала на Фостин. Вероятно в началото скъпата й приятелка бе притежавала такава, иначе не би могла да оцелее при жестокостите на терора. Но последвалите събития постепенно бяха стопили съпротивителните й сили и я бяха превърнали в бледа сянка на предишното жизнерадостно момиче, което Селест познаваше от родната Франция. Едуард Ривъртън, херцог Улвъртън — този страхливец, почти я бе убил с предателството си. И по-лошо — парите, които трябваше да получи Фостин при подписването на тези унизителни документи, никога не й бяха дадени. Така тя остана на улицата без никакви средства. Всичко е било измама, машинация, която да я накара с един подпис да провали живота си и да се отрече от наследника на Улвъртън, дори от своето дете…
Ако не се бе случило това, Фостин никога нямаше да бъде принудена да напусне Англия и да отиде в Индия като прислужница. Господи! Да благодарим на Бога за Пиърс Ван Влийт и неговото добро сърце. Той бе приел Фостин, когато тя пристигна в Бомбай в окаяно състояние и бе толкова болна, че всички очакваха да умре и да остави малкото си момиченце кръгло сираче. Пиърс се погрижи Фостин да оздравее, влюби се в нейната крехка красота. Любовта му бе достатъчно силна, за да се ожени за нея и да приеме малката й дъщеря като своя.
Много отдавна Селест се закле пред Фостин, че ще направи всичко по силите си, за да пази и защитава малката й дъщеря. И ще го направи. Щом получи писмото на Пиърс Ван Влийт, тя веднага тръгна към Индия, макар че пътуването по вода я ужасяваше. Нищо не би могло да я спре да помага на дъщерята на Фостин, прекрасната Кайла, която толкова много приличаше на своята маман. Да, тя ще направи всичко възможно, за да помогне на своята кръщелница, въпреки че съдбата бе на страната на Улвъртън.
— Какво знаеш за новия херцог? — Кайла тревожно кръстосваше стаята, като вземаше нервно ту един, ту друг предмет, и отново ги връщаше по местата им, а гласът й беше силно развълнуван.
Селест леко смръщи вежди:
— Той е един нагъл разбойник от колониите. Роден е в Англия, но е предпочел да напусне родната си страна и да живее в Новите земи. Или по-точно баща му е напуснал Англия и е предпочел Америка. Но тогава Колби Банинг не е знаел, че един ден всъщност той ще наследи титлата и именията на Улвъртън, защото са били само далечни братовчеди. Когато той е заминал, баща ти, херцогът, е бил достатъчно млад, за да създаде свой наследник. Навярно Колби е осъзнал, че има вероятност той да наследи титлата, когато станало ясно, че на херцога му се раждат само дъщери. Той е започнал да се грижи за обучението на своя син и да го възпитава като бъдещ наследник. Изпратил го е да учи в Англия. Синът му е направил не едно голямо пътешествие из Стария континент, доколкото е било възможно при непрекъснатите походи на Наполеон из цяла Франция. О, бедната ми Франция! Колко страдания е трябвало да изтърпи.
Селест замълча, когато картини от миналото отново оживяха в паметта й. Тя тръсна глава. Достатъчно за миналото, или ще потъне отново в скръб. Леко сви рамене и отпи глътка чай, преди да продължи:
— Колби Банинг е направил за сина си всичко, което бащиният дълг изисква от един джентълмен.
Тя замълча, като си спомни смехотворен слух. Наведе се напред и произнесе почти шепнешком:
— Говори се, но не съм сигурна дали е истина, тъй като звучи невероятно, че майката на Брет Банинг е една от тези туземки с тъмна кожа. Не знам дали да вярвам. Колби Банинг е необуздан авантюрист и доста различен от останалите, но не допускам дори и той да стигне толкова далеч и да се ожени за туземка. Вярно е, че се носеха слухове за това. Той я е довеждал тук, доколкото разбрах. Била красива и екзотична, по- скоро приличала на испанка. Чувствала се нещастна в Англия и затова се върнали в Америка. Всичко това е станало, преди аз да дойда в Англия, но ми го разказа лейди Пембъртън, а тя рядко греши в преценките си. Те са се срещнали тогава, и Алис каза, че била много свенлива, говорела със силен акцент, но като цяло била приятна. Реакциите й били непредсказуеми, но какво може да очаква човек от една жена, израсла в колониите. Опасявам се, че всичко това са само догадки. Колби се е върнал в Америка. Херцог така и не е станал, защото е умрял преди Едуард. Паднало се е на единствения му наследник да поеме всички тези отговорности.
— Изглежда с радост го е сторил — резкият тон издаде неприязънта на Кайла. — Мога да повярвам, че този мъж е син на варварка, тъй като далеч не е цивилизован.
И все пак… Селест се усмихна. Говореше се, че Брет Колби Банинг не приел титлата от сърце. Не бе тайна, че титлата и наследството не са били най-съкровеното му желание. Всичко, което желаел, било да омъжи братовчедките си една след друга, и то час по-скоро, за да може да замине и да се погрижи за
