— Довиждане до утре! — Подвикващи гласове, загасващи светлини. Тя просто не можеше повече да се крие тук!
Продължаваше да се страхува, но когато излезе навън, все още с грим като защитна броня, дук Ди Кавалиери не се виждаше никъде. Слава богу! Сара въздъхна. Може би сега, когато мислеше, че е заета, ще я остави намира. Тези италианци с тяхната гордост!
Отпъждайки съзнателно тази мисъл, Сара забърза към паркинга, където чакаха лимузините. Нямаше представа колко е часът, но Гарън би трябвало вече да си е тръгнал! Нарочно беше забавила крачка, спомняйки си с чувство на вина колко любезна беше Сали с нея. Сигурно е полудяла, да накара Гарън да си мисли, че тя…
— Хей! Да те закарам ли? — Трябва да беше чакал, освен ако не се беше забавил. Сара усети как пазачът на портала и още няколко членове на екипа спряха с любопитство очи върху нея. Всички те несъмнено знаеха какво става и че тази уж случайна среща е предварително нагласена.
— Ами… — поколеба се Сара. — Не знам дали лимузината…
Сините очи на Гарън я приковаха на място. Той се протегна да отвори вратата на най-новото си любимо мазерати, този път с гюрук, боядисано в нюанси на златистото и черното.
— Влизай. — Тонът му не й остави място за избор и чувствайки се като малко листенце на гребена на огромна вълна, Сара се подчини безропотно, без да обяснява повече. Това беше Гарън Хънт. Не трябваше да го забравя. Преди по-малко от две години тайно си беше мечтала точно за този мъж, пазеше всяка статия от списание, всяка изрезка от вестник или снимка, свързана с него. Това беше мъжът на мечтите й… и в най-съкровените си фантазии тя си представяше, че той ще отнеме девствеността й, той ще бъде мъжът, който ще я освободи и въведе в света на изтънчените, свободомислещи жени. И доколкото изборът беше неин, тя не би трябвало да се чувства като плячка на някакъв дебнещ хищник!
— Затвори вратата. — Тонът, му беше небрежен. Гарън играеше пред всички тези хора, преструвайки се, че това е само моментна прищявка и просто проявява любезност. А може и да беше точно така — защо да се самозалъгва?
Сара се сепна, осъзнавайки истинското си положение. Тя не се представяше за себе си, а за своята жизнерадостна, непостоянна, общителна сестра, която нищо не беше в състояние да обърка. Не приличаше много на Дилайт и за да мине номерът, трябваше да се държи точно като Дилайт, така че никой, който познава сестра й, да не си прави труда да стига по-далеч от лекомисленото й и нахакано държане. Едва не се беше провалила с Рикардо, дук Ди Кавалиери. С Гарън не биваше!
След като излязоха от портала на студиото, Гарън Хънт шофираше с небрежна вещина, държейки волана с една ръка. С другата беше хванал здраво ръката на Сара и от време на време я притискаше към бедрото й, сякаш за да й напомни, че усеща присъствието й…
Облегни се — отпусни се! Не си ли мечтала точно за това години наред? Сара наистина се облегна назад, преструвайки се, че е спокойна и се владее. Гарън кара много бързо, забеляза тя, опитвайки се да не обръща внимание. Може би трябва да си закопчее колана? Само че нямаше как да го намери без да издърпа ръката си от неговата, а не можеше да направи това без да изглежда нетактична.
— Пусни си музика, скъпа. Нещо, което ти се слуша. — Сара трепна, когато той изпревари на косъм един бавно движещ се камион.
Тя намери станция с музика на Пинк Флойд и я остави, спомняйки си, че Дилайт има всички албуми на групата. А сега?
Гарън й хвърли една от своите чаровни усмивки, които караха жените по целия свят да въздишат с копнеж.
— Уморена ли си? Мислех да идем до Малибу при един приятел, който е страхотен готвач. Имам постоянна покана за вечеря. Ще харесаш Тед. Познавам го отдавна.
— Звучи страхотно! — каза Сара весело.
Може би — само може би — Гарън просто беше любезен с нея, а приятелят му готвач ще се навърта наоколо. А ако не, помисли си Сара с чувство за фатализъм, като затвори за момент очи, не беше ли Гарън Хънт най-подходящ за нейното освобождение? Привлекателен, секси, непосредствен, женен мъж. Какво повече може да иска една девственица по неволя? Припомняйки си изпълнената с нежна страст любовна сцена от „Сделка със смъртта“, в която той се люби за пръв път с изплашената си годеница индианка, която е почти дете, Сара се успокои. Не казваха ли всички, че Гарън Хънт няма нужда да бъде актьор, защото винаги играе себе си?
9
Какво беше очаквала? Впоследствие Сара не би могла да каже съвсем точно. Може би малка, уютна къщичка на плажа? Но тя нямаше много възможност да мисли, докато Гарън лавираше в напрегнатото движение с голяма скорост, която я накара да си спомни всички статии, които беше чела за хобито му да се състезава с коли. Поне внимаваше, докато караше, и от това тя се чувстваше малко по-спокойна, не чак като обречена.
Изпита облекчение, когато Гарън най-после намали, и леко объркване, когато той спря пред масивна желязна порта, почти скрита зад храсти и цъфнали дървета.
— Само за минута…
Сара гледаше очарована, докато Гарън изпълняваше „целия ритуал“, както би казала Дилайт. Каква охранителна система! Той каза няколко думи в нещо като скрит микрофон и се върна при колата, поглеждайки настрани към Сара с усмивка и вид на фокусник, който ей сега ще извади отнякъде заек. И естествено портата се отвори безшумно пред очарования й поглед.
Поглеждайки през рамо, Сара видя, че портата се беше затворила зад тях, и побърза да пропъди лекото безпокойство, което заплашваше да помрачи възбудата и очакването.
— Напомня ми малко за пещерата на Али Баба! — каза тя шеговито и Гарън се изкикоти.
— Точно това си помислих и аз, когато Тед ми я показа да пръв път! Нужно е време, за да свикнеш с нея, предполагам. — Той и хвърли онази затрогваща усмивка на намерило се малко момче и Сара усети, че сърцето й заби по-бързо. — Всъщност компютърът — Тед го нарича „Голямата Майка“ — разпознава гласа ми и отваря портата. Има разбира се и пазачи с кучета, макар че не се набиват в очи.
Те караха по дълга алея с кипариси от двете страни — съвсем по гръцки или по италиански маниер. „Зловещо,“ помисли си Сара, трепвайки леко.
— Колко остава до къщата, за бога?
Този път Гарън я потупа по бедрото почти несъзнателно.
— Точно зад… следващия завой! Виждаш ли ей там? Намира се точно на брега на океана, има и частен плаж. — Сега вече я погледна преценяващо. — Бих искал някой път да те доведа тук през деня, ще ти хареса. Може би след като филмът е готов, а?
Сара почти не го чу, а очите й се разшириха при вида на къщата.
— Първо Али Баба, а сега „Отнесени от вихъра“!
Тя осъзна, че беше казала това на глас, едва когато Гарън се изкикоти.
— Харесвам чувството ти за хумор, хлапе! Но недей да се впечатляваш много от къщата. Независимо от парите си, Тед е съвсем нормален, земен човек. И футболен запалянко като теб — не четох ли нещо такова?
Докато Гарън й помагаше да излезе от колата, Сара се опита да прикрие объркването си. Футбол? И естествено той имаше предвид американски футбол. О, боже, как щеше да се измъкне от това?
— О… да. Но тази година съм на вълна тенис! Писна ми от футбола.
— Тенис, така ли? И на мен ми е любим. Може да поиграем някой път?
Движейки се с лекотата на човек, сигурен, че разполага с много време и не е нужно да прави много усилия, Гарън небрежно плъзна ръка около кръста на Сара и я целуна леко по слепоочието.
— Мм! — Тя не можа да измисли друго! Какво се очакваше да направи, да каже? Слава богу, на вратата стоеше някой — сега вече не трябваше да прави или казва нищо, освен „здравейте“ и „благодаря“ на техния домакин.
Първата й неприятна изненада за вечерта беше разпознаването на гласа, който ги поздрави. Теодор Колер — един от най-богатите хора в света, според слуховете, и по една случайност близък приятел както на
