ме? Няма да се примиря с твоя… твоя харем и твоя… не искам да се омъжвам само защото ти… познаваш татко и… знаеш много добре какво си мислеше за мен и как ме наричаше… и…
Когато престана да се опитва да декламира почти неразбираемите си протести, Сара осъзна, че плаче върху гърдите му, а ръцете му я бяха прегърнали, сякаш… сякаш той наистина я искаше. Но у нея все още беше останал достатъчно здрав разум, за да осъзнае колко нелепа е тази мисъл! Той просто се правеше, че я успокоява, за да върши тя точно това, което той иска.
Сара се опита да се възпротиви на това ново унижение, да се отдръпне от него, но ръцете му я задържаха като затвора, от който се беше опитала да избяга само преди няколко часа.
— О, престани! Аз не съм… италианците винаги се женят за девствени жени, ти… ти сам каза това! А аз не съм…
Гласът му, идващ някъде отгоре, беше почти непоносимо груб.
— А, да… опасявам се, че Серафина ме осветли по този въпрос. Както и мащехата ми, на която между другото си направила особено впечатление!
Сара почти се сви от тона му, преди той да премине в заплашително дрезгаво мъркане.
— Имаш ли някакви други извинения, Дилета?
— Не ме наричай така! О! Как смееш, особено сега? Когато ти… няма да се омъжа за мъж… който не ме о-обича, дори и това да е един ужасно старомоден начин на мислене! А ти никога… ти си толкова дяволски властен, че не би помислил да… да ме попиташ дали аз…
— Боже! — Думите изригнаха и, обхваната от внезапна паника, тя се опита да се освободи от хватката му, но ръцете му само се сключиха още по-здраво около нея, докато тя помисли, че е решил да не остави здрава кост в тялото й. — Знаеш ли каква невъзможна и упорита кавгаджийка си? Да те питам — ха! Първо ме дразниш и ми се присмиваш, принуждавайки ме да зарежа и теб, и острия ти език, а после по някакво щастливо съвпадение откривам онова, което мащехата ми в последствие потвърди. Когато се върнах с намерението — погледни ме, чуваш ли? — Груби пръсти се впиха в косите й и дръпнаха главата й назад и Сара нямаше как да не се подчини, но установи само, че той е свел глава и устните му са опасно близо до нейните, докато процеждаше през стиснати зъби: — Чудя се дали не си знаела каква ще бъде реакцията ми и не си я предвкусвала с твоя по женски непостоянен и пресметлив ум? Защото трябва да си знаела, трижди проклета магьоснице… как е възможно да не си разбрала?
— Марко…!
— Не, да те вземат дяволите, поне веднъж ще ме изслушаш ли, без да ме прекъсваш. Едва не полудях! И само заради теб… бях готов да те убия, когато дойдох да те търся и видях, че те няма и всичко е толкова пусто и тихо… мисля, че тогава малко превъртях, а сега ми се струва, че съм се побъркал още повече, като казвам всичко това на тези твои широко разтворени мокри от сълзи очи и на устата ти, която ме кара да искам… защо, по дяволите, мислиш, че искам да се оженя за теб? Трябва ли да знаеш? Защото те искам и ще те имам и защото все едно за коя и за каква съм те мислил, въпреки всичките ми старания и жестокост, въпреки всичките ми думи, започнах да те обичам, моя наслада, мое мъчение, мое сърце… това стига ли ти? А? — Той почти изръмжа в лицето й последните думи и после буреносният му поглед улови почти блажената усмивка, която изведнъж се появи на устните й, от които се откъсна задъхана въздишка.
— О, Марко! Защо… няма нужда да ми крещиш! Искам да кажа… и аз не исках да се влюбвам в теб, особено при тези обстоятелства, във всеки случай несподелената любов е такова глупаво, тъпо нещо… имах чувството, че повече не мога да издържам! Затова аз…
Той изобщо не й остави възможност да довърши, припомни си Сара замечтано след известно време, но това нямаше значение, особено след като не преставаше да я целува по онзи сладостен, яростно собственически начин, от който коленете й омекнаха. И той естествено трябваше да я вдигне… и също така естествено и неизбежно да я отнесе до голямото легло с балдахин.
А след като вече бяха там, изглеждаше далеч по-лесно да отложат за момент всякакви въпроси, отговори и обяснения… дори да не мислят. В крайна сметка вече щяха да прекарват много повече време заедно. Достатъчно, за да измисли всевъзможни начини да го ангажира така, че да не му остане време за никаква друга жена. Само за неговата.
Информация за текста
© 1981 Розмари Роджърс
Rosemary Rogers
Love Play, 1981
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Розмари Роджърс. Игра на любов
ИК „Ирис“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13594]
Последна редакция: 2010-01-05 12:15:20
1
delight — наслада, удоволствие; радост — Б.пр.
2
палимония — издръжка, която се изплаща на небрачен партньор — Б.пр.
3
Лиър Джет — малък реактивен самолет — Б.пр.
4
droit du seigneur — в Средновековието — правото на господаря на първата брачна нощ — Б.пр.
