— Ами сигурно защото съм плод на една от любовните авантюри на майка ми. Освен това съм отгледана от старомоден баща. — Е, това поне беше истина. — Всъщност — продължи Сара весело, като остави Мат да я води през струпалата се любопитна тълпа, — само допреди няколко седмици бях девствена — можеш ли да си представиш?
— Не мога, мила, като се има предвид как изглеждаш… — Мат я огледа отгоре до долу, спирайки се на всяка подробност, и се наведе над нея, прошепвайки в ухото й: — Но определено бих искал да разбера…
Е, може би в крайна сметка щеше да му позволи да разбере! Може би това беше най-добрият и единствен начин да сложи край на странното, неканено чувство, което почти приличаше на копнеж по онова, от което току що беше избягала.
Тя позволи на Мат да я притегли по-близо, докато я водеше през жадната за автографи тълпа към колата си — едно мазерати, което той караше със същата небрежна самоувереност, с която Анджело беше управлявал мотора си. И той като Анджело караше съсредоточено, слава богу, като се имаха предвид претъпканите улици, които ги забавяха.
— Отивате в хотела, нали? — Той сякаш плъзна поглед към нея, преди отново да впери очи напред и Сара положи усилие да отпусне вкопчените си една в друга ръце.
— Да, моля. Ще се наложи да взема назаем от Мона нещо за обличане, защото, виждаш ли, оставих всичко, когато избягах.
— С всеки изминат миг става все по-интересно, мило дете! Избягала си, а? Мога ли да попитам защо или от кого?
— От един… тиранин! — Е, такъв си беше, нали? И може би ако продължаваше да говори, нямаше да забелязва колко безразсъдно кара Мат Бейкър. — Държеше ме заключена в своя дворец като робиня или нещо такова! Ако не беше Анджело, можеше никога да не успея да избягам. Знам, че звучи като абсурдна мелодрама, — добави Сара сковано, забелязвайки насмешливия поглед на Мат, — но въпреки всичко е истина. Баща ми сигурно вече е накарал Интерпол да ме търси! — Което вероятно също беше вярно, припомни си тя със закъсняло смущение. Татко би постъпил точно така и трябваше да му изпрати телеграма от хотела.
— Като те гледам, прекрасно момиченце, мисля, че мога да разбера защо един мъж би искал да те запази изцяло за себе си — каза Мат провлачено. Той сложи ръка на бедрото на Сара и тя инстинктивно се стегна, което го заинтригува и предизвика едновременно. Какво секси парче с тази коса като грива и златист загар, който подчертаваше зелените й очи! Тя приказваше и се държеше секси, но той имаше шесто чувство за жените, което винаги му подсказваше точно как желае да бъде съблазнена една жена, а у тази той долавяше някаква срамежливост, която би било вълнуващо да преодолее.
Със същата небрежност, с която беше поставил ръката си върху бедрото й, Мат я махна… за голямо облекчение на Сара. Колата изви рязко, като едва избягна един мотопед, и в този момент един познат на вид мотоциклет профуча с триумфиращо ръмжене на косъм от тях.
— А това според мен беше Анджело! — каза Мат мрачно. — Мона трябва да е полудяла!
Наистина беше майка й, която се возеше зад Анджело с развети от вятъра коси и очи, скрити зад огромни слънчеви очила. Беше им махнала небрежно, докато ги задминаваха, и очевидно се чувстваше много по-безгрижно върху мотоциклета, отколкото Сара!
— Какъв беше този мотор? „Хонда“? На приличен прав път тази красавица би го настигнала без проблеми! — каза Мат с тон, от който на Сара й се прииска да затвори очи от ужас. Той нямаше да… Мазератито взе следващия завой почти на две колела и тя наистина затвори очи, дори мислите й секнаха и тя усещаше само ударите на сърцето си, отекващи като думкане на тъпан.
Отвори очи, едва когато чу Мат да ругае недоволно.
— По дяволите! Хитрото копеле сигурно е минало напряко през алеите.
Щом го чуваше да говори, поне беше жива. А и вече не усещаше вятъра в лицето си, нито чуваше бръмченето на мощния мотор, което означаваше, че са спрели.
— Добре ли си, мила? Не те изплаших, нали? — Мат си спомни за нея със закъсняла загриженост, от което Сара побесня. Ако краката й не бяха така омекнали, просто щеше да излезе от проклетата му кола, която той управляваше като смъртоносно оръжие, и щеше да го зареже без нито една дума!
Когато отново започна да вижда ясно, Сара пое дълбоко дъх, готова да му каже точно какво мисли за шофирането му, но той вече не гледаше към нея.
— О, господи, не и още една сцена на публично място, преди филмът да е готов! Мона явно има по- голяма колекция от ревниви любовници от…
Сара проследи с очи посоката на погледа му и повече не чу какво казва. Пред хотела се беше събрала доста интересна тълпа, която жадно наблюдаваше Мона, облечена като рокерка с черни кожени панталони и ботуши, която беше хванала здраво ръката на Анджело с покровителствен жест. Покровителствен, защото високият мъж, който стоеше пред тях, определено изглеждаше по-опасният от двамата. Всъщност — и сърцето на Сара отново заби лудо — той наистина имаше заплашителен вид с тези сключени черни вежди и присвити очи, които изобщо не подхождаха на хладно вежливата усмивка върху устните му.
Въпреки неподходящото си облекло Мона имаше царствен вид, а Анджело, който все още имаше да се оправя с мотора си, изглеждаше като ударен от гръм.
— Разбира се, че няма да ходя никъде с теб — аз дори не те познавам! Аз съм с Анджело, който ме обожава, нали, скъпи? (Какво беше казал Мат? „Мона явно има по-голяма колекция от ревниви любовници…“)
Почти инстинктивно Сара се пресегна през Мат и натисна клаксона, който беше накарал толкова много пешеходци да отскачат встрани. Този път подскочи дори и Мат, който се обърна и я погледна.
— Хей! Какво… — Сара отново не чу какво й казва. Сега всички гледаха нея. Анджело, който започваше да се усмихва, майка й, която не беше свикнала да я засенчват, минувачите и…
След като вече не усещаше коленете си омекнали, Сара отвори широко вратата и излезе от колата с достойна за похвала самоувереност.
— Този не е от ревнивите любовници на майка ми. Той е мой. — Тя решително се наведе и целуна красиво оформената, чувствена, секси уста на Мат, която би могла и сигурно успяваше да подлуди много жени. По-точно много други жени! Той прояви достатъчно находчивост и отвърна на целувката й въпреки ревнивия любовник, и усети достатъчно, за да разбере, че химическата реакция отсъства — поне от нейна страна.
Сивите му очи гледаха замислено, докато Сара се отскубваше малко рязко.
— Благодаря за возенето! Беше толкова забавно!
Той вдигна небрежно ръка.
— Моля. — Но тя вече се беше обърнала и се отдалечаваше от него. Целеустремено.
38
Това определено беше мигът на Сара. Всички очи бяха приковани в нея, докато се отдалечаваше от бялото мазерати и Мат Бейкър с преднамерено, почти нахално безгрижие, а Мона Чарлз беше достатъчно професионалистка, за да го признае.
Тя чу Анджело, който стоеше до нея, да казва меко:
— А, ето каква била работата в действителност! От самото начало усещах нещо… — Но и Мона, както всички останали, наблюдаваше младата жена, която беше нейна дъщеря, с огромните слънчеви очила, които скриваха изражението й.
Сара никога не е била така близка с нея, нито приличаше на нея колкото Дилайт, нейното дете на любовта. До този миг, в който Мона стоеше и я гледаше как върви с дълги, леки крачки, които й напомняха за млада пантера, преследваща плячката си. Която от своя страна изглеждаше напълно способна да размени ролите! Горката Сара! Мона едва не потръпна от непознато желание да я защити. Мъжът изглеждаше напълно способен на насилие, дори на убийство, макар че стоеше и я чакаше с измамно равнодушен вид.
Той я чакаше и след като беше стигнала дотук, Сара можеше единствено да продължи с уверени крачки, а не да се обърне и избяга на безопасно място! Дори познатото намръщено изражение беше изчезнало от
