един стол, извинявайки се пред принца.
— Да, на вашата майка, дете мое! Нали нямате нищо против едно подобно обръщение? Аз познавах майка ви и леля ви Селин — една изключително мила и умна жена. Имах честта да я посетя малко преди да отпътувам за Америка заедно с вас, принце.
— Полковник, ще ми окажете ли честта да ми покажете оръжейната колекция, за която споменахте? Мисля, трябва да ги оставим да се поровят в своите… така да се каже… общи спомени.
Принц Сарканов говореше английски с твърде силен акцент, но това бе достатъчно, за да се разбере с полковника, който също имаше само бегли познания за този език. Джини хвърли ядосан поглед към принца, който й отвърна с усмивка и леко намигване. Защо се бе преструвал, че не знае английски? Защо бе настоявал за преводач? Още преди Джини да успее да си извади някакво заключение, принцът се поклони и двамата с полковника изчезнаха в къщата.
— Не бива да се сърдите на Иван. Аз бях този, който настояваше за нашата среща.
При звука от топлия глас на граф Черников Джини се извърна към него и смръщи чело.
— Моля, простете, но наистина нищо не разбирам. Трябва да призная, че съм дори изключително объркана! Значи искате да кажете, че вие и принцът… че моето присъствие тук е било планирано? — В гласа й звучеше гняв и графът протегна длан, докосвайки я с разбиране.
— Скъпа моя, имайте търпение и ме изслушайте. Ще ви обясня всичко. Разбирам объркването и дори гнева ви. Но ако смея да ви помоля за нещо, изслушайте ме, преди да задавате въпроси. Съобразете се с желанието на един стар човек, който при това е познавал и уважавал майка ви. Въпреки че няма да си спомните за мен, аз съм ви виждал някога, още като съвсем малка.
Очите му отново изпитателно спряха върху й и Джини неволно потръпна. Гласът му наистина бе мил, но в погледа на графа имаше нещо обезпокояващо. Защо я гледаше толкова странно? Какво толкова има да й каже?
— Трябва да опитате да ми се доверите, да ме изслушате внимателно и, дете мое, да ми повярвате, колкото и невероятно да ви прозвучи това, което ще чуете. Всяка дума от тази история е самата истина. Исках да изчакам, докато навършите пълнолетие, преди да ви разкрия истината, но леля ви сподели с мен, че сте заминала за Америка. Тази мила и добронамерена жена, леля ви, която няма нищо общо… е, стореното — сторено, но аз имам дълг към вас.
Тя притисна ледени длани към пламтящото си лице, слушайки, отначало с учудване и постепенно все по-невярваща. Ако не бе сериозното изражение на събеседника й и увереният му глас, тя би взела всичко това по-скоро за някоя история от онези, които измислят писателите, отколкото за действителност. Постоянно изпитваше желание да го прекъсне, да извика, че всичко това е абсолютно невъзможно, че не може да става дума за майка й, но стоманената неумолимост в погледа на графа и гласът му я спираха и тя почти против волята си продължаваше да го слуша.
— Майка ви се казваше Женвиев дьо Лакроа… — започна графът и внезапно, докато той замислено подбираше думите си, в паметта на Джини изникна образът на майка й, толкова млада и темпераментна, така преливаща от жизнерадост, каквато бе сега самата тя.
— Хубавата Женвиев, толкова млада и така вироглава. Тя бе твърдо решена да следва повелята на сърцето и младото си тяло. Също както Джини, нейната дъщеря, постъпваше толкова години по-късно.
— Срещнаха се съвсем случайно в катедралата Нотр Дам и той не можеше да откъсне поглед от нея… Тя естествено бе още съвсем млада, едва шестнадесетгодишна, и все още под опеката на монахините от манастирското училище. Но който е млад, влюбен и знае какво иска… Те намираха средства и начини да се срещат. Имаха една приятелка, млада омъжена жена с усет за романтика, която им предоставяше място за среща. Така се започна. Аз спадах към кръга на приближените му, но все още твърде млад и твърде лекомислен и въпреки че знаех, че всичко това не е съвсем в реда на нещата и че връзката им няма бъдеще, в свой ущърб трябва да призная, че не можех да сторя нищо, за да предотвратя случилото се.
Щеше ли да й разкрие нещо сензационно, нещо, което да я ужаси, или тя тайничко вече бе отгатнала накъде клони възрастният й събеседник? Джини неволно се бе навела, със сплетени длани и очи, които изглеждаха по-големи, по-тайнствени и като че ли по-продълговати от обикновено. Защо толкова го увърташе?
Граф Черников точно това и възнамеряваше да стори, по свой собствен начин и толкова тактично, колкото изобщо бе възможно. Той съзнаваше колко разтърсващо трябва да бе за тази млада жена да узнае подобни неща за майка си и най-вече да научи от един непознат, че мъжът, когото през всичките тези години бе смятала за свой баща, съвсем не бе такъв…
— Дете мое, толкова млада, каквато сте сега, навярно ще разберете случилото се между тези двама млади, до смърт влюбени хора! Не забравяйте и че всичко това става далеч в миналото, когато за младите бе доста по-трудно да следва повелите на сърцето си! Това, което се опитвам да ви кажа е, че в крайна сметка всичко излезе на бял свят, както бях очаквал и от което се боях. Семейството на майка ви научи за това и тя скоропостижно бе омъжена за един американец, който отдавна настояваше да получи ръката й, но при други обстоятелства едва ли щеше да се окаже най-предпочитаната партия. Тя естествено отпътува заедно с него за Америка и там, в Ню Орлиънс, сте се появила на бял свят вие.
Джини сякаш насила промълви през стиснатите си устни:
— И… и той… моят…
— Вашият баща, вашият истински баща, мило дете, бе престолонаследник на руския трон. Днес той е владетел на Русия.
Джини се изправи. Педантичният, почти самодоволен начин, по който графът й бе разказал всичко това, увеличаваше у нея чувството за нереалност.
— О, не! Не! Аз ви изслушах. Опитах се да не ви прекъсвам, но това е прекалено, много повече от това, което аз, или който и да било, би повярвал! Не може просто така да нахълтате в моя живот, след всичките тези години, и просто да избълвате в лицето ми, че баща ми не бил истинският ми баща… това е просто невъзможно! И защо искате да повярвам на такива налудничави истории, граф Черников, мога да си представя, че…
— Успокойте се, дете мое!
С енергичност, неподозирана за един възрастен, току-що оплаквал се от неудобствата на пътуването човек, той се наведе напред, улови треперещите длани на Джини в своите и когато момичето понечи да се освободи и скочи, той ги стисна силно. Сега мъжът продължи със сериозния си, звучен глас:
— Трябва да ме изслушате докрай! Баща ви не можеше да последва повика на сърцето си и да се ожени за Женвиев, въпреки че много би искал да го стори, като се има предвид колко бе влюбен! Баща му обаче никога нямаше да позволи… също и вашето семейство. Какъв скандал само щеше да избухне, какво нещастие за Русия! Не, Александър отпътува обратно за родината, принуден почти насила, и се ожени за една принцеса, за която вече бе сгоден. Никога обаче не забрави първата си любов. Трябва да знаете, че и днес още пази една малка миниатюра с лика на майка ви и я носи винаги със себе си. Казваха му, че Женвиев била доволна и дори щастлива в Америка. Всички опити да научи нещо за нея чрез леля ви Селин опираха винаги до едно и също известие: „Женвиев е щастлива, оставете я на мира за нейно добро.“ Какво можехме да сторим? Тогава съвсем случайно научих, че майка ви е избягала заедно с вас във Франция и е починала съвсем млада.
— Но… о, Боже… още като дете недоумявах защо мама винаги бе толкова бледа и нещастна! Измислях си цели истории около тайната на нейния живот и се питах защо ли бе напуснала татко. Всичко, което ми казваха бе, че съм имала прекалено разюздана фантазия.
Графът изпусна дълбока въздишка и Джини усети, че пръстите му вече не стискаха толкова болезнено дланите й. Той дори направи нещо като утешителен жест.
— Постъпвали сте, както сте смятала за най-добре, дете мое! Също както и аз сторих това, което смятах за най-добро за моя приятел. Виждате ли, едва много по-късно му признах това, което като лекар веднага бях разбрал — че Женвиев е бременна. Казах го на вашата леля, тъй като вече бях получил инструкции да отведа принца обратно в Русия, като, в случай че се възпротивях, щях да прекарам остатъка от живота си в Сибир. Тя бе предвиждала онова, което се случи. Едва много по-късно казах на Александър, че Женвиев го е дарила с дъщеря. Трябва да ви призная, дете мое, — усмихнато добави той — доста трудничко е да ви открие човек. Тайната полиция на две държави… дори и американците… Най-сетне дочухме, че са ви видели в двора на клетия Максимилиан. Разбирате…
