— Много добре си спомням! Нямаше нужда да ме водите тук, където трябваше да чуя истории, които предпочитам никога да не бях чула.
Тя продължи с тих, гневен глас:
— Защо не ме оставите на мира? Защо никой не ми вярва, че съм щастлива със съпруга си и че го обичам?
— Ако това е така, малка моя, тогава бракът ви няма да пострада от едно посещение в Русия. Не искам да ви влияя, но един ден, в обкръжение, което повече съответства на красотата и произхода ви, навярно ще осъзнаете…
— Какво?
Гримасата му бе иронична, но и многообещаваща.
— Кой знае? Но нали във всички приказки принцесите намират своя принц? Красива принцесо, не само мъжете от простолюдието имат напета фигура и здрави мишци.
Трябваше да минат няколко мига, докато Джини осъзнае истинското значение на думите му, което накара страните й да пламнат.
— Но вие… вие сте непоносим!
— Защо го казвате? Защото съм откровен и разговарям с вас направо, без ласкателски увъртания? Не ме разочаровайте! Мислех ви за светска жена. Ще оспорите ли, че съпругът ви не е бил първият мъж в живота ви? Наричат ви най-красивата куртизанка на цяло Мексико Сити, или греша? И с право… о, да… с право!
Очите му изгаряха кожата й и Джини си спомни за други мъже, които я бяха наблюдавали така, сякаш искаха да я погълнат с поглед. Той най-сетне бе свалил маската, руският принц. Думите му целяха да я ядосат и наранят, но очите му го издаваха. Той я желаеше и в желанието си приличаше на всеки друг мъж. Защо трябваше да се остави да й повлияе чрез думите си? Бе устояла пред много други мъже и тяхната похот.
Когато Джини отвърна на погледа на принц Иван, очите й бяха станали хладни и сурови. Те се присвиха и със стиснатите си устни момичето приличаше на готова за скок пантера.
Принцът бе човек, който обичаше предизвикателството, където и да го откриеше, затова сега ликуваше и на устните му трепна усмивка. Какво прелестно същество бе тя! Особено, когато бе разгневена… не, портретът, който бе видял в дома на нейната леля, рисувана от братовчед й, когато Джини е била едва на шестнадесет, ни най-малко не отговаряше на действителността. Тя трябваше да бъде рисувана като циганка, с развени на гърба коси, както в онази нощ, в която се бе любувал на танца й.
Пламналите от гняв страни на Джини постепенно изстиваха и сега тя бавно, без да сваля очи от принца, отпи глътка от ликьора, който графът бе донесъл със себе си.
— Изглежда знаете доста неща за мен! Защо си правите труда? Като се има предвид живота ми, навярно на човек няма да му е трудно да убеди моя… вашият господар, че на незаконната му дъщеря не й подхожда да бъде принцеса, пък дори и да му бъде представена! Защо да бъдат разочаровани толкова много хора?
— Принцът се засмя и изглеждаше искрено развеселен.
— Сега значи искате да пренесете сражението на моя територия, нали? Не, аз наистина не съм се излъгал във вас! Вие сте истинска жена и не се срамувайте да го признаете. Всъщност започвате все повече да ми харесвате.
Тя го погледна хладно и подигравателно.
— За съжаление това ни най-малко не ме засяга. И тъй като държите на искреността, трябва да призная, че наистина не харесвам нищо във вас!
Въпреки че принцът все още се усмихваше, Джини забеляза, че очите му едва забележимо помръкнаха.
— Може би някога ще промените мнението си! А що се отнася до вашето… да кажем, безразличие, то ви прави да изглеждате още по-привлекателна в моите очи! Една кула от слонова кост, която трябва да бъде завладяна.
— За завладяване и дума не може да става, принц Сарканов, защото аз доброволно съм се отдала и то на мъжа, когото обичам.
— Ах, жени, с вашите брътвежи за любов! Какво друго е любовта, освен преоблечено желание? Жените изпитват необходимост, убеден съм в това, да преувеличават неща, за които мъжете са доста по- прями.
Неочаквано той се наведе, а очите му пръскаха искри.
— Желая ви повече от всяка друга жена, която някога съм желал. Ако това наричате любов, тогава аз съм влюбен във вас. И ще ви имам.
При последните думи, които прозвучаха зловещо и заплашително, Джини бе скочила и се бе отдалечила, изпълнена от смразяващо презрение, без обаче да може да потисне известен страх, който се бе надигнал в гърдите й.
Защо? Защо я желаеше? Дали не бе очаквал, че вестта за знатния й произход ще й завърти главата и момичето просто така, от чиста признателност ще падне в обятията му, затова че той донякъде бе виновник за това объркващо разкритие? Или бе от онези мъже, които не понасят поражения? В този човек имаше нещо заплашително, почти зловещо, което я ужасяваше. Или само си въобразяваше?
Джини се бе присъединила към графа и полковник Адиго. Вниманието, с което я посрещнаха двамата й вдъхна сила и тя почти започна да се срамува от глупавия си страх. Държеше се детински! Какво би могъл да й стори принц Сарканов? Достатъчно бе Джини да каже на генерал Диас, че повече не желае да бъде преводачка на принца, тъй като той недвусмислено й е дал да разбере, че намеренията му спрямо нея не са съвсем почтени… Това бе всичко, което трябваше да стори.
— Простете, че ви прекъсвам, господа — очарователно се усмихна тя, — но не мислите ли, че вече е твърде късно?
— Твърде късно, за да тръгнете тепърва за Гваделупа, госпожо! — Полковникът изглеждаше искрено загрижен. — Моля ви да останете и ви уверявам, че ще прекарате приятна нощ като моя гостенка. Поръчах да ви приготвят стая. Освен това една жена е на ваше разположение, ако имате нужда от нещо.
— И ви обещавам, че утре ще тръгнем съвсем рано сутринта. — Принцът неусетно бе изникнал зад нея. — Надявам се, не мислите, че ще предприема нещо толкова недостойно, като например да се опитам да ви изнасиля? — добави на френски той, въпреки че граф Черников го наблюдаваше с упрек.
— Аз също мразя да бъда лъгана! — рязко рече Джини на същия език и единствено заради полковник Адиго, който изглеждаше загрижен, направи опит да се усмихне.
— Много сте мил, полковник. Наистина съм твърде уморена. Така че ако господата ме извинят…
— И докато домакинът ни се погрижи за вашия отдих, няма ли да направите една малка разходка с мен из тази красива градина? — гласът на принц Сарканов бе мил и вежлив. — Върху слънчевия часовник има някои испански надписи, които ме заинтригуваха, а лунната светлина е толкова ярка, че едва ли би представлявало трудност да се разчетат. Моля!
Графът и полковникът бяха влезли в къщата, а докато Джини разбере какво става, ръката на принца вече стискаше лакътя й. Ако не искаше да прави сцени, тя волю или неволю трябваше да тръгне с него. Младата жена бе извън себе си от потискан гняв и не пророни нито дума, докато не се увери, че не могат да бъдат чути.
— Как променено и нереално изглежда всичко на лунната светлина! Човек трудно може да си представи, че само на няколко мили от тук бушува война, не е ли така, госпожице?
Джини не бе ни най-малко настроена за шеги, още повече, когато разговорът бе облечен в онази фалшива вежливост, която вече бе предизвикала отвращението й от този човек.
— Не съм госпожица и нямате право да ме мъкнете насам-натам против волята ми! Трябва ли да ви припомня, господине, че аз…
Тя усети пръстите му да се впиват още по-силно в лакътя й.
— Тъкмо щяхте да кажете, че сте омъжена жена, а аз трябваше отново да ви напомня, че не бива повече да се смятате за такава. Но не се безпокойте, фактът, че не сте съпруга, а любовница на онзи мъж, когото се правите, че обичате, за мен няма абсолютно никакво значение. Напротив, аз се удивлявам на
