точно тази нощ… никога не би заминал, без да ме изчака, без да ми остави съобщение!
Очите й претърсваха стаята за нещо, за някакъв знак, докато Джини убеждаваше сама себе си, че всичко е дело на някой крадец… така трябва да е, разбира се!
Но нейните вещи бяха непокътнати, а единственото свидетелство за това, че в нейно отсъствие някой е влизал в стаята, бе едно парче хартия върху възглавницата й.
Бавно, като в полусън, Джини пристъпи, за да го вдигне. Тя изглади с пръсти гъсто изписания лист хартия. О, Боже, някакво адресирано до нея писмо от Карл Хоскинс — пълно с обвинения и ревност. Той я обвиняваше, че го избягва заради принца.
Звучи така, сякаш някога съм го подтиквала да храни надежди, обезсърчена мислеше Джини, сякаш някога сме били любовници. И Стив… Стив го е прочел и го е оставил тук, за нея… О, не!
Тя изпита желание да извика и притисна пръсти към устните си като дете, което се опитва да потисне хълцането си.
Джини блуждаеше между шока и отчаянието, решимостта и унинието. Известно време не можа да повярва, че всичко е истина. Стив я обичаше. Доверието помежду им току-що бе укрепнало. Той й се бе клел, че не може да живее без нея. Не бе възможно да я напусне така безсърдечно, да я изостави сама и сломена! И въпреки това дните минаваха, без тя да открие утеха и в крайна сметка трябваше да приеме, че се бе случило това, от което най-много се боеше.
Дори онези, които бе смятала за свои приятели, сякаш я избягваха и не й предлагаха никаква подкрепа. Карл Хоскинс бе в болница след едно спречкване със Стив и изведнъж всички като че ли бяха единодушни, че щяла да напусне Мексико и да се завърне при баща си.
Полковник Феликс, братът на генерала, бе най-откровен с отчаяната млада жена.
— Чуйте ме, защо просто не поизчакате малко? За щастие не съм женен, но мисля, че не бих издържал подобно напрежение! Как бих могъл да ви кажа какво става в душата на един изгарян от ревност мъж? Всичко, което знам е, че Естебан бе тук и то без да е получил разрешение за това. Когато най-накрая говорих с него, бе прекалено разгневен, за да послуша разума си. Това бе, след като така безразсъдно бе посетил полковник Грийн. Опитах се да му обясня всичко, но той, изглежда, не бе в състояние да ме изслуша. „Ако добре разбирам, пред закона не сме женени“, рече той и ви пожела повече щастие с вашия нов годеник. И вярвайте ми, малка моя, зная, че сте достатъчно силна и интелигентна, за да не се поддадете на истерии, иначе не бих ви предал думите му. — Полковникът успокоително добави: — Разбира се, всичко това изрече в пристъп на ревност. Рано или късно, когато се поуспокои, ще съжалява за избухливостта си. Но междувременно… — Полковник Диас замислено поглади брадичката си. — Трябва да ви призная, че всички ние ще бъдем безкрайно щастливи, когато се отървем от този руски принц. Откакто е тук, причини само неприятности.
Подобно на всички останали и той я посъветва, разбира се, толкова тактично, колкото бе възможно, да се завърне в Съединените щати като блудната дъщеря. Принц Сарканов бе осведомил полковник Грийн, че сенатор Брандо е настоявал за обявяване нищожността на брака й… стигнал дори до там, че писал лично до президента. И подобно на някой от усмихнатите шекспирови злодеи, Иван само чакаше Джини да се поддаде и отстъпи пред натиска на обстоятелствата.
И като че ли работите не вървяха достатъчно зле, през онази нощ Карл Хоскинс бе видял и разпознал Стив. Те дори се бяха спречкали в една от кръчмите.
Всичко това й бе подшушнато от Долорес Батиста, чиито големи, тъмни очи я гледаха пълни със състрадание и съчувствие.
— Нали няма да кажете на никого? Маноло ще ме убие, ако разбере, че съм идвала, за да говоря с вас. Когато ми разказа за случилото се — той случайно се оказал в същата кръчма — трябваше да му обещая, че ще го запазя в тайна. Само че, доня Хения, зная колко много обичате Естебан! Мисля, че някои хора се опитват да ви създадат неприятности и да ви разделят един от друг.
Джини сама бе стигнала до този извод, но сега само прехапа устни и мълчаливо кимна. Долорес продължи разказа си, без нито за миг да откъсне от нея пълните си със състрадание очи:
— Естебан не бе на себе си от гняв, когато се върна и не ви намери. Той обикаляше из лагера, а лицето му бе съвсем помръкнало. Мисля, че вече се бе срещнал с американския полковник и мисля… не бе хубаво, дето подслушах, но го чух да казва на мъжа ми, че бил научил, че вече не сте женени. Били му поръчали да се погрижи да се завърнете невредима при баща си. Не чух какво друго каза, защото в този момент Маноло ми извика да му занеса каната и Естебан предложи да отскочат до кръчмата да пийнат по едно.
Кръчмата, за която говореше Долорес, разбира се бе същата, над която бе стаята на Джини, едно в последно време твърде посещавано от американските войници място, както горчиво си помисли Джини. Карл без съмнение бе очаквал завръщането й, озъртайки се за нея. Или вече е знаел това, което тя научи последна — че всичко е било планирано, включително и това Джини да пренощува с принца в Куернавака?
През последните дни Джини бе полузамаяна от връхлетелите я нещастия, но сега гласът на Долорес освободи цялата насъбрала се болка, която младата жена се бе опитвала да потисне в съзнанието си. Да, за нещастие тя съвсем точно можеше да си представи как бе протекло всичко оттам насетне, въпреки че Долорес не желаеше да й предаде неприличните коментари на Карл Хоскинс.
След написването на онова пълно с лъжи писмо той трябва да е бил вече доста разгневен, а освен това до появата на Стив бил обърнал доста чаши. Само това липсвало на Карл Хоскинс — да срещне мъжа, когото мразеше повече от всеки друг, и да разбере, че Джини го заблуждавала.
По думите на Долорес избухнал словесен двубой. Целият почервенял, американският капитан започнал на висок глас да разменя неприлични забележки със своите другари. Забележки, които, Долорес с жест на погнуса трябваше да признае, били по адрес на Джини. Той намеквал, че е любовник на Джини, а руският принц бил последното й „завоевание“.
— Убедена ли си, че се е задоволи с това? — горчиво я прекъсна Джини. — Мисля, че познавам достатъчно добре характера на капитан Хоскинс, за да зная, че е отишъл много по-далеч! Не се опитвай да щадиш чувствата ми, Долорес. Не разбираш ли, че трябва да зная всичко, което е казал и какво така е разгневило Естебан, че да ме изостави без никаква вест?
Защо Стив бе избрал да се завърне точно през онази нощ? Защо бе попаднал точно на Карл?
Долорес Батиста сведе глава, нищейки едно ъгълче от прокъсаната си блуза. Очевидно не искаше да продължава разказа си, на накрая с тих глас призна, че думите на американеца били твърде обидни. Но той не спрял дотук. Виждайки, че Стив не обръща внимание на подхвърляните забележки, мъжът ставал все по-дързък и под гръмкия смях и окуражителни подвиквания на приятелите си започнал да го подиграва.
— И тогава? Какво стана тогава?
— Естебан го ударил. Маноло ми разказа, че положил всички усилия да му попречи да убие американеца с голи ръце. Каза, че в един момент лесно можело да се стигне до малка война между янките и нашите, ако един по-малко пиян от останалите американски офицер не се бил намесил.
Долорес вдигна поглед към Джини, а в очите й блестяха сълзи.
— Ох, доня Хения, какво ще правите сега?
Джини отново и отново си задаваше този въпрос. Какво трябваше да стори? Какво можеше да стори? Никога не се бе чувствала така самотна, откъсната от приятели и от всякаква подкрепа. Когато легна в празното легло, което бе споделяла със Стив, и впери поглед в тавана, усещането за нереалност едва не я задуши. Как бе възможно само в продължение на няколко часа животът й да се преобърне така, че от висините на щастието и бленувана радост да бъде захвърлена в бездната от болка и отчаяние? Напразно се убеждаваше, че всичко това е само кошмар, от който скоро ще се събуди и всичко ще е както преди. Почти бе изгубила надежда, че Стив ще размисли и ще я потърси.
Повече от всичко я болеше от мисълта, че Стив й няма доверие. Може би иначе не би постъпил така?
През следващите дни Джини се бе превърнала в сомнамбул, но си наложи да устои. Нямаше повече работа в щабквартирата на генерал Диас, макар да научаваше, че от ден на ден пленниците стават все повече, болшинството — дезертьори от императорската армия. Джини вече не слизаше към лагера. Какво й даваше право сега да продължава да ходи там? Освен това бе научила от Долорес, че прекалено ревнивата
