Пръстите й бяха съвсем изтръпнали, толкова силно ги бе стиснала, за да скрие, че треперят. Трепереха дори устните й.
— Стигам до извода, че в крайна сметка тези прахчета не са ти понесли особено добре. Малко чист въздух и ще се почувстваш по-добре. Ела, недей да се противиш, иначе ще се разсърдя. Опитвам се да запазя търпение. Така е по-добре. — Той сграбчи китките й с две ръце, принуждавайки я да стане. — Няма да караме господин Мърдок да чака, нали? Трябва да ти кажа, любов моя, че го смятам за много разумен и толерантен човек. Той вече не те вини за малката ти авантюра, ако това те притеснява. Не и след като ми се удаде възможност да поговоря с него насаме. В края на краищата изнасилването е много тежко престъпление… а вчера случаят бе точно такъв, нали?
Джини се опитваше да вникне в тези думи. Болезнената хватка на пръстите му я държеше на крака. Бе се вкопчила в обещанието му да й даде едно прахче, в случай че се подчиняваше и вършеше онова, което се очакваше от нея.
Опитваше да се съсредоточи и да не мисли за нищо друго, докато обвитата около кръста й ръка на Иван я крепеше права.
Намираха се в нещо като килер или изба със стъпала, водещи към приземния етаж. Тежката двукрила врата се отвори със скърцане и бликналата слънчева светлина падна върху покрита с груб плат фигура. Съпроводен само от един от телохранителите си, Сам Мърдок дори не ги удостои с поглед.
Гласът му бе гневен.
— Нямаше нужда да водите принцесата тук, долу. Работата е неприятна и изнервяща както за мен, така, разбира се, и за вас. Ако не бяхте избързал толкова, щях да се погрижа мъжът да бъде бичуван или обесен.
— Но така е по-добре. И въпреки че Виржини все още е в шок и за нея ще е по-добре, ако види, че справедливостта е възтържествувала. Може би тогава няма повече да се бои да язди сама.
— Въпреки това мисля…
— Съпругата ми е преживяла една грозна война. Виждала е не един и двама мъртви мъже, не е ли така, ангел мой? Освен това няма да се превзема много, все пак този мъж я е нападнал. Ако имаше оръжие в себе си, навярно сама щеше да го убие.
Джини неистово се опитваше да не трепери. Забеляза, че погледът на Сам Мърдок е насочен към нея. Гневен и изпитателен. Задържа се за миг върху й и въпреки объркването си момичето имаше странното усещане, че той иска да я предпази от нещо. Но от какво?
Най-сетне Сам едва доловимо въздъхна и кимна на мълчаливия телохранител, който се поклони и махна чергилото.
От гърдите на Джини се изтръгна вик, след това един по-тих, заглушен стон.
Засъхнала кръв и черна коса. Тъмни дрехи с още по-тъмни петна от кръв по тях. Мъртъв мъж, чието лице бе обезобразено от куршуми. Сам не Стив… не Стив!
Сякаш много отдалеч тя дочу овладяния, но гневен глас на Сам Мърдок:
— Това не е гледка за една дама! Освен това мъжът е мъртъв от доста време… ще наредя веднага да бъде погребан, без да се вдига много шум. Той бе човек без никаква цел в живота, не бих го наел, ако някога не бе работил за мен в едно ранчо. Ако знаех що за негодник е…
— По-добре я изведете — чу да казва Сам Мърдок, а след това тихия глас на Иван, усещайки как съпругът й я стисна още по-силно.
— Не, не. Виржини може да понесе много повече, отколкото дава вид, нали така, любов моя? Отвори очи, не искаме да стане някоя грешка. Това ли е мъжът?
Тя се насили да погледне, след което бързо отвърна глава, притискайки длани към устните си, за да не повърне.
— Облечен е в същите дрехи… ох, не издържам! Не искам да си спомням, не искам!
— Разбира се, любов моя. Зная колко разтърсващо и неприятно трябва да е за теб. Но сигурно разбираш, че за мен е важно лично да се увериш как е свършил. Сега няма от какво повече да се боиш, никога няма да се върне и да те нарани. — Тихи, успокоителни думи. Единствено тя можеше да разбере скритото им значение.
— Принцесо, ужасно съжалявам. Ако бях научил по-рано, сам щях да предприема нещо. Жалко, че трябваше да понесете и това. Сега се опитайте да забравите, ако е възможно. А аз ви уверявам, че никой няма да научи, никой.
В стаята на Иван Джини избухна в плач. Плачеше от слабост и мъка, но и от облекчение. От доста време не бе плакала и сега даде воля на неистовото хлипане, разтърсващо цялото й тяло. Сълзите се лееха от очите й сякаш нямаха край.
Тя съзнаваше, че Иван ходи нагоре-надолу и я наблюдава, но това беше без значение. Също й обичайният му нежно подигравателен тон, когато я заговори.
— Какво страстно състрадание към един изнасилвач! Ако продължаваш, любов моя, ще си помисля, че може би си го накарала да храни известни надежди! Да не си падаш по подобна паплач? Този човек, този подъл мелез е… как се нарича това на испански? Ах, да, един, смърдящ на говеда и коне вакеро! Как си могла да паднеш толкова ниско? Надявам се, че плачеш от срам. Дъщерята на императора и един коняр, Боже мой, от това би излязъл пикантен малък скандал, не смяташ ли? Ако не го бях задушил още в зародиш! Виждаш, красива ми принцесо, че въпреки вулгарното ти държание и също толкова ужасния ти вкус, аз те ценя… а обичам да държа под око всичко, което притежавам! Отдавна съм наредил да те следят и ще продължа да го правя, не си прави илюзии. Но за в бъдеще няма да правиш повече грешки, нали? — стоеше там и я наблюдаваше. Тя се бе свила в едно кресло. Иван повтори: — Нали? — Джини замаяно кимна.
Иван Сарканов замислено наблюдаваше наведената глава и треперещите й рамене. Беше доволен. Да, сега тя бе изцяло в негова власт. От днес нататък щеше да направи всичко, което поискаше от нея, лазейки пред него за някое от нейните прахчета, за които така жадуваше и без които вече не можеше да живее. И щом онзи стар глупак Черников бъдеше отстранен от пътя му, тогава Иван щеше да постигне всичко, което желаеше и си бе поставил като цел.
Бе започнал да предусеща удоволствието от завръщането си в Сан Франциско. От една определена улица, определена стая и насладата, за която жадуваше перверзната му природа. Но преди това… за съжаление преди това му предстояха някои неприятни задължения. Трябваше да заповяда на Крейтън да вербува още някого, който да свърши черната работа. Крейтън имаше остър поглед и нюх за слуховете, а освен това бе верен, докато му се плащаше добре. Личният камериер на сенатора. Високомерният Брандо си го заслужаваше! Иван му бе препоръчал Крейтън по време на последното си пребиваване в Сан Франциско. Кой можеше да знае, че някога е принадлежал към спечелилите си лоша слава „Сидни Дакс“, прогонени от града заради съображения за сигурност? Някога бил камериер на един влиятелен господин, така че си разбираше от работата, но освен това поддържаше и връзките си с подземния свят. Той бе препоръчал мълчаливия убиец с надупчено от шарка лице, който предната вечер бе свършил работата си с такова усърдие и сега навярно пропиваше заслужено спечелените пари в някой бар. Но наемните убийци са лесни за откриване, ако човек разполага с подходящи връзки. Също както е лесно да се обуздае някоя жена, когато човек знае как. Виржини постепенно разбираше, че е в ръцете му. Скоро щеше да й даде още някой и друг урок, при това с удоволствие. Но не и докато му бе от полза и флиртуваше със Сам Мърдок. Мърдок я желаеше, а той бе от хората, които плащаха добре за онова, което желаеха.
Хлипанията на Джини заглъхваха и вече се долавяше единствено тежкото й дишане. Очите й бяха зачервени от сълзи, а страните й горяха, все още мокри от плач.
Иван я върна към действителността, приближавайки се към нея със сбърчено от погнуса чело и грубо повдигайки главата й.
— Достатъчно! Оставих те да се наплачеш, а сега е време да престанеш. Иди и си измий лицето. Ще те оставя още малко да си починеш, преди да се присъединиш към нас. Да. Господин Мърдок е предвидил обяд на открито в хубавия си вътрешен двор, а след това навярно ще те помоли да пояздиш с него. Ако го стори,
