трябва да знам защо допускаш господин Мърдок толкова близко до себе си? — Соня се наведе и надникна в насълзените й, полуотворени очи, които й отвърнаха със странно празен поглед. Дали момичето изобщо я бе чуло? Държеше се като кукла на конци. Зад всичко това се криеше нещо зловещо, но какво?
— Джини! — остро повтори Соня. — Чуваш ли ме? Какво се е случило? Преди не си бяхме толкова чужди, бяхме приятелки. Останах само за да имам възможност да поговоря насаме с теб и този път няма да те оставя на мира, докато не поговорим!
— Какво толкова има да говорим? Правя това, което всички очакват от мен. Омъжих се за Иван, държа се така, както той иска. Не можете ли да ме оставите на мира?
— Да те оставим на мира! Това е едно от нещата, за които исках да поговорим. Защо толкова настояваш да бъдеш оставена на мира? Ако нещо не е наред, навярно бих могла да ти помогна. Може би ще те облекчи, ако излееш душата си пред някого. Не изглеждаш никак добре. Мисля, че когато се върнем в града трябва да отидеш на лекар.
Джини се изправи, но след това отново падна върху възглавниците.
— Лекар! Очевидно и ти подобно на Иван смяташ, че мястото ми е в лудница. Дълъг, спокоен отдих — така ли се нарича? Бих искала само да престанете да се безпокоите за мен. И без това вече е късно…
Желаеше Соня да си тръгне и да я остави на спокойствие. Какво искаха всички те от нея? Защо трябваше точно сега да я измъчва с подобни въпроси?
— Не си ли щастлива? Иван изглежда така отдаден на брака си, но все пак аз също съм жена и мога да почувствам някои неща. Какво се е случило? Какво не е наред? Или, прости прямотата ми, да не би да очакваш дете? Това ли е причината за странното ти държание?
— Не, не! Не съм бременна. А ако намираш държанието ми за странно… е, ние не се познаваме толкова добре, нали? Нека оставим това, моля те, Соня. Имам ужасно главоболие и не съм в подходящо настроение за женски разговор. Освен това нямам никакви тайни, които бих могла да ти доверя. Защо не поговориш с Иван?
Джини чу въздишката на Соня.
— Иван е… ох, външно е толкова изискан, но с него е ужасно трудно да се разговаря. Той… не би трябвало да го казвам пред теб, но дори баща ти е… нека кажем, загрижен. Защо отсъства толкова често? Къде ходи? Джини, сигурно също си си задавала подобни въпроси. Това ли е, което те гложди?
— Бих желала да отсъстваше още по-често! Мислиш ли, че ме тревожи мисълта с какво се занимава? Ох, сега си ужасена, не е ли така? Но това е самата истина. Доволна ли си?
Въпреки изблика си, Джини бе малко изненадана, че Соня не започна да протестира, а само наведе русата си глава.
— Аз… си мислех, че може да има нещо такова. Начинът, по който те… те пробутва на други мъже… Джини, ужасно съжалявам! Мисля, че постепенно и баща ти започва да съжалява. Искам само да знаеш, че по всяко време можеш да се обърнеш към нас. Баща ти не е особено сговорчив, познавам го, но той наистина много те обича и съжалява, че не те е опознал по-добре. Моля те, не се отдръпвай напълно от нас, Джини!
Соня би желала да каже още много, искаше да разкрие пред Джини някои от грижите си, но пребледнялото, изумено лице на доведената й дъщеря я накара да се откаже. Имаше чувството, че ги дели стъклена стена. Можеха да се виждат и да си говорят, но дали Джини я чуваше? Момичето бе станало прекалено затворено и дори признанието, че не се разбират с Иван Соня трябваше да изтръгва почти насила. По-възрастната жена се убеди, че един подобен разговор не би довел до нищо.
Изпълнена със състрадание, тя погали лицето на Джини и излезе от стаята. Светлите й вежди загрижено се сключиха. Трябваше да каже на Уилям за това, въпреки, че той си имаше достатъчно други грижи, сред които и странното държание на зет му. Сега той наблюдаваше принца с известна подозрителност. Твърде много слухове се носеха за него. Бил комарджия и спекулант, за когото се говореше, че нямал никакви скрупули. Ех, ако Уилям не му бе помогнал при инвестирането на онези пари! Ако акциите не падаха… ако… ако! А и Джини, която ходеше наоколо като призрак. Дори когато се усмихваше или участваше в някой разговор, човек имаше чувство, че е другаде. Всъщност… всъщност колко жалко, че се бе впуснала в този брак, въпреки че отначало Соня го бе считала за възможно най-добрата партия! Но имаше и още нещо, за което Соня почти не смееше да мисли. Нещо, което можеше да доведе до истинска катастрофа!
„Трябва да има някакъв изход!“, казваше си Соня от известно време насам, както се опитваше да успокоява и съпруга си. Да, трябва да има някакво тайно, сигурно решение.
Соня не знаеше, че проблемите й бяха на път да се решат по възможно най-добрия начин. Нито пък съпругът й, сенаторът, пътуващ сред напрегнато мълчание заедно със зет си, който, изглежда, единствен бе в мир със себе си и света.
След известно време Джини изостави намерението си да заспи. Бе прекалено напрегната, а опитите на Соня да измъкне нещо от нея я бяха изтощили още повече. Боейки се от собствените си мисли, момичето глътна едно прахче, след което, посъживена от мисълта за облекчението, което щеше да настъпи след малко, слезе долу.
Соня бе излязла на езда с Консепсион. Джини отвратена сбърчи нос. Как ли щеше да реагира мащехата й, ако знаеше, че преди време Джини се бе нахвърлила върху Консепсион с нож в ръка. Мисълта за това й се стори почти комична. Един прислужник с белязано от шарка лице я осведоми, че господин Мърдок е зает в работния си кабинет, но че за нея бил приготвен лек обяд, който ако пожелаела, щял да й бъде сервиран на открито, във вътрешния двор. Господин Мърдок скоро щял да се присъедини към нея.
Сега значи щеше да й се удаде възможност да узнае истинските намерения на Сам Мърдок. Сега, когато Иван бе далеч, той нямаше да губи повече време. В безгрижното й, лекомислено настроение тази мисъл почти не я смути. А навън, до масата, сервирана под едно сенчесто дърво, стоеше голям пакет. Върху една картичка, под небрежно изписаните инициали „СМ.“ бе надраскано името й.
Тя разкъса скъпата опаковка със златисти панделки. Пъстрата картонена кутия съдържаше кадифена торбичка за бижута, в която имаше широка гривна… не, две — по една за всяка ръка. Върху старото злато блестяха диаманти и смарагди. Джини зяпна с широко отворени очи. Какво можеше да означава подобен дързък подарък, струващ цяло състояние? Как трябваше да го разбира?
Въпреки тези мисли тя не можеше да избяга от женската си природа. Вдигна накитите срещу слънцето, възхитена от чистия блясък на всеки един от камъните. Естествено не можеше да приеме подобен подарък. Щеше да й се наложи да му го каже, но сега изпитваше желание да си ги сложи, само веднъж. „По-добре не“, с въздишка помисли тя и тогава видя сред кадифето още някакъв предмет. Златно ключе на верижка от същия метал.
Сам Мърдок незабелязано се бе приближил и спокойно я наблюдаваше. Що за странен човек! Какво трябваше да му отвърне?
— Защо имате толкова слисан вид, принцесо? — той се приближи, а гласът му прозвуча малко по- хладно. — Този подарък не е свързан с никакви… условия. Както знаете, мога да си позволя да задоволявам някои свои прищевки. Ако искате, приемете го като жест на извинение. — Той седна срещу момичето, което мълчеше, неспособно да продума. Джини се взираше в ъгловатото му, излъчващо сила лице, което не издаваше нищо. — Що се отнася до ключа — продължи Мърдок, — надявам се, че ще бъдете така добра да ми помогнете при избора на мебели. За съжаление Консепсион няма никакъв вкус в това отношение, а къщата има нужда от женска ръка.
— Но — заекна най-сетне тя — но защо аз? Мисля, ох, зная, че бяхте много мил, отзивчив и толерантен, но… — тя се поколеба, но след това остави думите сами да се леят, преди отново да бе изгубила смелост — не вярвам, че желаете да ме вкарате в леглото си — нещо, което бих помислила за всеки друг мъж, направил ми подобен подарък! Мисля също, че знаете прекалено много за мен, за да желаете да го направите. Да не би да е само защото моят… защото Иван ме овеси на врата ви? — Тя добави горчиво и с неочаквана дързост: — Сигурно сте отгатнал защо го прави. Трябва да сте свикнал с подобни неща.
