рокля — бавно, настойчиво проучване, което накара страните й да пламнат от гняв. — В края на краищата съм наясно какво ще получа и трябва да призная, че ако се наложи, бих стигнал и до просешка тояга, особено ако сделката ни включва и известна вярност. Никакъв Ерик Фадърингей повече, моля те! — Той неочаквано улови брадичката й, повдигайки главата на момичето с почти нежно движение. — Кажи ми, скъпа моя, искаш ли малък залог за безумната ми страст, с който да скрепим споразумението си? Какво би желала да имаш?
Защо трябваше да я докосва? Въпреки че усети премерената ирония в гласа му, Джини се разтрепери. Тя се извърна с бързо, рязко движение, пристъпвайки към гравираната тоалетна масичка, където слепешката започна да се занимава с косата си.
— Обичам да бъда изненадвана — с възможно най-безразличния си глас рече тя.
— Допускам, че начинът, по който се занимаваш с косата си, означава, че би желала да получиш нещо предварително?
Защо Стив винаги бе толкова саркастичен и подбираше най-болезнените думи? И все пак изглежда той държеше на унизителното си предложение. Защо я желаеше?
Колкото и често да си задаваше този въпрос, тя не можеше да намери разумен и логичен отговор. Единственото обяснение, за което тя дори не смееше да мисли, бе… о, Боже, възможно ли бе или се хващаше за сламка? Може би Стив все още я обичаше, но не искаше да го признае, преди да я е наказал.
Но, ако трябваше да бъде съвсем обективна, Джини не можеше да допусне подобна мисъл. Толкова спокойно бе приел женитбата й! Стив, който някога бе толкова ревнив… не… ако я обичаше, отдавна да я е отвлякъл.
Всичко това съвсем не се връзваше с факта, че я желае и дори й го бе признал.
По-късно вечерта Джини се стараеше да не изглежда безучастна и отсъстваща. На път за ергенското жилище на граф Черников Иван й бе дал да глътне още едно прахче… за да внесе малко жизненост в държанието й, както сам саркастично се изрази.
— Ако човек те сравни с екзотичната и темпераментна госпожица Санчес би могъл да открие огромна разлика между вас. Ела, скъпа, нали не искаш графът да си помисли, че си нещастна? Още не сме достатъчно дълго женени, така че отегчението да бъде прието като нещо естествено. А и аз наистина не се отегчавам с теб, напротив, възбуждаш ме както в самото начало.
Колко мразеше това пресилено маниерно държание. Докато говореше, безцветните му, студени очи я наблюдаваха изпитателно, издавайки притворството на думите му. А и начинът, по който непрестанно и съвсем хладнокръвно пращаше хора да я следят, доказваше, че причината за женитбата му няма нищо общо със страстта.
„Колко странно, че изневерявам на Иван точно със Стив“, унесено мислеше Джини, докато удобният файтон трополеше по осветените улици на Сан Франциско. Тя търсеше опияняващата топлина и спокойствие, които винаги й осигуряваше изпиването на някое нейно прахче. Сега перспективата да прекара една вечер в любезни разговори не й изглеждаше толкова непоносима въпреки Консепсион и нейните злобни, скрити погледи. Джини и Консепсион никога нямаше да се разберат, но какво от това? Стив я желаеше, въпреки безогледното държание и избухливостта си. Рискуваше живота си, оставайки в Сан Франциско, където всеки момент можеше да бъде разпознат. Той я бе върнал в бащиния й дом, а след като й помогна да слезе от файтона, бе влязъл дори в конюшнята, за да се погрижи за конете.
Соня тъкмо се бе върнала от покупки.
— Не е ли това мъжът, когото наричате Червения мустак? Доколкото успях да го зърна, ми се стори по- скоро тъмнокос.
— О, това е Черната брада, пиратът, той е още по-суров и опасен от Червеният мустак, който днес има почивен ден. — Консепсион бе отвърнала съвсем спокойно. — Това е човекът, който се грижи за къщата.
— А, тогава сигурно вече съм го виждала. Походката му ми се струва толкова позната.
За да отвлече вниманието на мащехата си, Джини бе заговорила за къщата на Сам Мърдок и за това колко е хубава. Междувременно бе получила ужасно главоболие и почти не съзнаваше какво говори.
Соня навярно бе забелязала, защото леко присви устни.
— Изглеждаш така, сякаш се нуждаеш от почивка, скъпа моя. Полегни си малко. Съпругът ти още не се е върнал, така че имаш малко време.
Разочарование и страх. Стив, който не я докосна повече, а оставяйки я в онази голяма стая, бе отишъл да търси Консепсион. Момичето се появи малко по-късно с влажни, сякаш току-що целувани устни.
— Няма време за фризури, гринга. — Когато останеха сами, Консепсион не си правеше труда да скрива сарказма си. — Вятърът й без това ще те разроши. Трябва да побързаме, защото Естебан ни очаква. — Погледът на момичето се плъзна към леглото и обратно към Джини. Консепсион ликуваше: — Значи само сте се карали! Можех да го предрека, Естебан не е от хората, които прощават лесно. Ако мислиш за себе си, по-добре ще е да останеш при мъжа си.
Какво знаеше или можеше да се досети Консепсион за странните отношения между Джини и принц Иван Сарканов?
Тази вечер Консепсион изглежда бе в изключително добро настроение. Предизвикателна и кокетна, тя накара дори граф Черников да се поразчувства и да започне да отвръща на бъбренето й с усмивка. Консепсион се опитваше да развлича графа, докато Иван, седнал на дивана до Джини, се преструваше на любящ съпруг. Той си играеше с една от къдриците на жена си и галеше голите й рамене.
— Значи все още не искате да дойдете в Русия?
Вечерята бе свършила и графът най-сетне успя да отдели внимание на най-безучастната от гостите си.
— Не бива да вините Виржини за това. Тя едва отскоро е отново със сенатора и очарователната му съпруга. Освен това намира Сан Франциско интересен и вълнуващ град, не съм ли прав, скъпа? Не искам да я принуждавам да прави нещо, което не желае — отговори Иван вместо нея.
— О! — Консепсион си придаде учудено и невинно изражение. — Мислех, че желаете да отпътувате за Европа и се върнете в Русия. Във всеки случай аз копнея по едно пътуване с кораб. Сам обеща в най-скоро време да ме вземе със себе си в Испания.
— Аз заминавам до две седмици. — Граф Черников погледна въпросително Джини и Иван. Изражението на принца остана същото. — Ако промените намерението си…
— Възможно ли е да размислиш, скъпа? Всички тези покани, които си приела през последните два месеца… трябваше да ми кажеш. Знаеш с какво нетърпение очаквам да ти покажа Русия.
Всички обърнаха погледи към нея, включително и Консепсион, в чиито очи се четеше нескрита омраза. Джини успя да свие рамене едва-едва.
— Разбира се, аз също ще се радвам да видя Русия. А понякога съм почти нетърпелива. Но и в Сан Франциско има да се свърши още толкова много. Боя се, че притежавам типичната женска черта ежедневно да променям мнението си.
Времето минаваше и сега Джини само се преструваше на завладяна от разговора. Противно на всички очаквания, мислите й се въртяха не около Иван, а около Стив. Щеше ли да направи опит за нова среща? Сериозен ли говореше, когато й направи възмутителното предложение? Навярно бе просто опит да я унижи, да види колко далеч може да стигне.
Бе станало време да се прибират.
Граф Черников се наведе над хладната длан на Джини и я целуна.
— Помислете за това, ако мислите, че е възможно да промените решението си… — След това настойчиво я погледна и каза с прям, овладян глас: — Надявам се, че скоро ще ме посетите. Навярно ще намерите малко свободно време за един стар човек. Иван трябва да ви убеди.
Нощта бе необикновено ясна и топла за Сан Франциско.
— Ах, още е толкова рано! — нацупено рече Консепсион. — Трябва ли вече да се прибираме? Би било хубаво да се поразходим край брега.
