още не се долавяше никакъв намек за възбуда, никаква следа от реакцията, която бе очаквал да открие в напрегнатите сини очи на противника си.
— Не го прави! — Джини едва успя да изрече тези думи. Ако графът не я бе задържал в учудващо силната си хватка, Джини навярно би се поддала на безумното си желание да застане между двамата мъже.
— Права е… да продължите, би означавало хладнокръвно клане! Наистина, Сарканов, трябва да ви напомня…
За всеобща изненада безстрастният глас на Стив прекъсна сенатора, който бе на крачка от инфаркта.
— Той е прав. Уговорката е „на живот и смърт“. Все още не сме свършили.
По-късно Джини си спомни отвратителния глас на Иван.
— Така ли? Те са прави. Нямам намерение да ви позволя да умрете бързо и безболезнено. Ще бъде нещо, което всички дълго да си спомнят.
Последните му думи, умишлено произнесени с така добре познатия й равен, мъркащ тон, бяха насочени към нея. Джини го знаеше и когато сабята проблесна на слънцето, момичето захапа кокалчетата на юмрука си, за да не изкрещи. Стив бе принуден да отстъпва, докато гърбът му не опря в парапета. От мишницата, гърдите и лицето му капеше кръв от повърхностни порязвания, които щяха да са много по-сериозни, ако не бе светкавичната му реакция.
Сега Иван се смееше.
— Бягахте ми, но да видим къде ще отидете сега? Ще се опитате да скочите в морето ли, за да избегнете по-сериозни поражения?
— Затова ли се обеси Су Лей или заради нещо, свързано с брат му?
Какво говореше Стив? Какво смяташе да прави? Тялото на Иван неочаквано така се вцепени, сякаш бе поразен от гръм.
Стив подигравателно рече:
— Причиняването на болка е това, което ви доставя най-голямо удоволствие, не съм ли прав? Затова искате да доведете нещата докрай. Бихте ли искал да продължа да говоря, за да ви помогна да се решите и да сторите това, което така или иначе ще направите.
— Ще те изкормя със сабята си, ще те набуча на парапета и ще слушам предсмъртните ти стонове!
Джини изкрещя вътрешно. Захапа юмрука си и болката не й позволи да изгуби съзнание.
Приличаше на театър. Гротескно и едновременно ужасяващо красиво. Иван Сарканов се готвеше да убие противника си, тялото и нозете му заеха предишната позиция. А Стив… Стив просто стоеше, поклащайки се леко на пети, със спокойно, почти безразлично лице, докато Иван не се впусна към него с протегната напред ръка.
След това събитията следваха прекалено бързо, за да успеят замъглените сетива на младата жена да уловят всичко. Остана само поредица от картини, които само частично пасваха една с друга. Сякаш наблюдаваше внезапното избухване на вулкан.
Острието профуча и одраска гърдите на Стив, когато той направи опит да се извърти от кръста, отклонявайки с опакото на лявата си длан ръката на Сарканов дотолкова, че принцът да пропусне целта си. След това Стив нанесе удар с юмрук по чувствителната вътрешна част на китката му като почти мигновено я сграбчи и я дръпна така, че безпомощните пръсти на Сарканов изпуснаха сабята, която издрънча върху палубата.
Тялото на Стив, извършващо точни, премерени движения се бе превърнало в смъртоносно оръжие. Ловките му, опасни удари се сипеха един след друг върху противника.
Стив плъзна единия си крак напред и с левия юмрук нанесе удар по незащитените слабини на принца. Когато Сарканов, стенейки от болка, понечи да се превие напред, получи удар в гръдния кош и още един с тясната част на дланта по тила.
— Мили Боже! — извика някой и преди да успее да си поеме дъх всичко бе свършило. Само в главата на Джини ужасяващата сцена се разиграваше отново и отново.
Никога не бе виждала нещо толкова диво и жестоко. Когато принцът се преви напред, сякаш щеше да се строполи, лявото коляно на Стив го уцели в лицето. От удара безпомощното тяло почти се изправи и Джини можеше да чуе дори шума от счупването на кости. Следвайки неудържимия си устрем, Стив пристъпи с десния крак към падащия мъж, а левият се заби в гръдния кош на жертвата, който поддаде, сякаш бе от картон. Завъртайки се на петата на същия крак, все още с грацията и прецизността на танцьор, Стив сложи край на мъките му с един последен, смъртоносен удар в сърцето с десния крак.
— Мили Боже… ако не го бях видял с очите си… по-малко от минута и е мъртъв!
— Изброих пет секунди. — Въпреки педантичността си гласът на сенатора бе дрезгав. Той и шерифът първи бяха нарушили мъртвешкото мълчание, когато Стив, все още, без да хвърли поглед към кървавата развалина, която някога представляваше човек, се приближи към тях.
— Благодаря ви, че пазихте оръжието ми, господине. Сега ще си го взема обратно.
Без да продума, Брандо му подаде колана с револвера, наблюдавайки как мъжът, който, колкото и невероятно да изглеждаше това, бе негов зет, го препасва на кръста си. Стив поразхлаби тежкия кобур, докато той не увисна достатъчно ниско на хълбока му. Този човек ли бе престъпникът, когото сенаторът се бе заклел да преследва и убие? Същият човек, който при внезапния си изблик на жестокост бе издал дълбок, гърлен звук, подобен на примитивните бойни възгласи на индианците, накарал всеки от присъстващите да потрепери от ужас?
Бе си
Тя се надвеси над парапета, подкрепяна от ръката на графа. И сякаш унижението не бе достатъчно голямо, чу зад гърба си пресилено вежливия глас на Стив, който бе заговорил графа. Разговаряха така, сякаш нея я нямаше и сякаш ставаше дума за някоя стока, изнесена за продан, докато раменете на Джини се тресяха и тя не можеше да престане да повръща.
— Сега вземам Джини със себе си. Разбрахте ли ме, граф Черников? Тя избяга в неподходящ момент.
— Значи вие сте мъжът, за когото ставаше дума. — Графът въздъхна. — Подценили сме ви. Особено бедният Иван. В Китай ли сте усвоил този боен стил?
— От един китайски приятел, който го е изучавал цял живот. Полезно е за човек, забравил как се върти сабя.
— Ах, значи говорите френски. Вярно ли е, че бракът ви…
— Никога не е бил анулиран? Да, вярно е. Но аз сам го разбрах едва наскоро. Графе… — гласът на Стив стана по-суров и малко нетърпелив. — Навярно разбирате, че не мога да остана повече тук, за да ви обясня всичко. Ако изпратите някого за багажа на съпругата ми…
— Един момент! Принц Сарканов е мъртъв… имаше дуел, добре! А преди това бе сключено споразумение. Не се безпокойте, не желая да се връщам към това. Но ако Джини все още иска да дойде с мен в Русия? Виждате колко изтощена изглежда, колко болна. Сигурно…
— Нямам намерение да я бия или убивам… ако това ви безпокои. И зная защо желаете да я вземете със себе си в Русия. Но тук тя има да изпълни още някои задължения.
— Няма да дойда с теб! След всичко, което узнах и след това, което току-що видях с очите си… никъде няма да тръгна с теб! — Лицето й бе бледо, а цялото й тяло трепереше. Джини се извърна с гръб към перилата на палубата, а зелените й очи изглеждаха необикновено големи. — Ти ме излъга и измами… и си ме последвал единствено защото твърде много хора са разбрали, че сме… Не! Не искам повече да бъда твоя съпруга. Желаеш ме, защото гледаш на мен като на своя собственост! Защото го изисква глупавата ти, лицемерна гордост, това е всичко! Аз…
— Джини! Слез долу и донеси нещата си. Вземи и бижутата си, защото ще трябва да ги носиш, когато се появяваме на обществени места. Ако искаш да спориш, ще имаш тази възможност малко по-късно.
Тя бе безпомощна пред този нетърпящ възражения тон. Дори граф Черников, който бе мъж и имаше мъжка гордост, не би могъл да й помогне. Иван пък бе мъртъв… при мисълта за смъртта му усещаше как коремът й отново започваше да се бунтува.
— Ще съжаляваш! — по детски рече Джини с прекършен глас, при което се обърна и слезе в
