Тъкмо се канеше да каже нещо маловажно и прозаично, когато дочу името си, отронило се от устните на младата жена. През цялото време лицето й остана извърнато настрани.
— Стив…
Чак сега, съвсем неочаквано, булото на всичките им заблуди и недоразумения от последните месеци се повдигна и за миг той прозря жестоката битка, която кипеше в гърдите на съпругата му. Битка за надмощие между чувствата й към него и гордостта, овладяла я напълно. Младата жена държеше лицето си извърнато към океана, като че не смееше да се изправи очи в очи с отговорите, които можеше да открие в очите му. Същото проклето самоуспокоение, люляло и него самия, но Джини както винаги се оказа по-смела. Понеже не й помогна, не отвърна на нейния зов за помощ, той видя раменете й да се изправят в същия момент, в който тя отново своенравно вирна брадичка.
— Знаеш ли, има нещо, което искам да те питам. Стив, искаш ли… искаш ли да се върна?
Той се поколеба — безкраен миг, през който търсеше подходящите думи, докато най-накрая изрече:
— Искам да постъпиш така, както сама решиш, Джини.
Само миг след като бе произнесъл тези думи, той вече се проклинаше. Какъв страхливец само бе. Колко дяволски благочестиво и предпазливо прозвуча отговорът му! Тя се оказа посмела. Стив я проклинаше за ужасната настойчивост, с която се опитваше да получи онова, към което се стремеше. Джини обърна глава, за да го погледне право в лицето, без да се срамува от бликналите в очите й сълзи.
— Тогава… — тя се опита да изрече тези думи с равен глас, без да сваля поглед от лицето му — тогава може би трябваше да поставя въпроса си по друг начин. И може би този път ще получа недвусмислен отговор! Ти… — Джини внезапно прехапа устни, преди да продължи с овладян глас: — Какво изпитваш към мен, Стив? Ако ме обичаш — колко голяма е любовта ти? Трябва да зная това, не разбираш ли?
Почувствал се като хванат в капан, Стив спонтанно отвърна:
— Но аз съм луд по теб, скъпа. Съмнявала ли си се някога? — за миг, виждайки припламващите в очите й зелени огънчета, той си помисли, че Джини ще го зашлеви и съзнаваше, че си го заслужава.
В този момент някакъв оглушителен метален глас ги откъсна един от друг:
— Всички изпращачи на брега! Моля, изпращачите да слязат на брега! Последно повикване!
Каквото и да бе възнамерявала да каже, думите й заглъхнаха сред грохота на това настойчиво предупреждение.
Очите й, тържествено блестящи и широко отворени, търсеха върху лицето му отговора, който устните на мъжа отказваха да й дадат.
Толкова много неща бяха изречени, думи на любов и доверие, а нерядко и на ревност. Под нейния по детски въпросителен поглед кривата, едва загатната самоиронична усмивка изчезна от устните на Стив. Изглеждаше гневен, нетърпелив, разочарован и… да, изглеждаше нещастен!
Сложи ръце на раменете й, а гласът му прозвуча дрезгаво:
— Джини…
Тя поклати глава.
— Не, недей! Не казвай нищо повече, Стив. Не искам… ако не можеш да го кажеш, тогава покажи ми! Проклет да си, Стив, поне този път ми кажи истината!
Внезапно, без изобщо да я е грижа, че палубата бе пълна с хора, Джини се хвърли към него, сключвайки ръце около врата му, повдигната на пръсти, с вече полуразтворени устни, жадно търсещи неговите.
Стив бе неспособен да й устои.
Ръцете му притиснаха тялото й някак ожесточено, сякаш жадуваше да я прекърши, а устните му превзеха нейните с болезнена, дивашка целувка, накарала младата жена тихо да простене, въпреки че съзнаваше триумфа си. Можеше да й говори каквото си ще, можеше да я целува така, сякаш я мразеше задето го бе поставила на тясно, но той я обичаше… обичаше я! Подсказваха й го внезапно пробудените й инстинкти.
Целуна я както някога във Вера Круз, когато за пръв път й призна, че я обича и е изгубил ума си по нея. Беше я обладал жадно, шептейки любовни думи на испански, а дъхът му изгаряше кожата й.
Гневът и страстта му се превръщаха в нежност пред подкупващата й отзивчивост, дяволски познатите форми на тялото й и соления вкус на сълзите, стичащи се по страните й. Болезнено разочарование замени нахлулите в душата му чувства при звука на смутеното покашляне на сенатора, напомнящ на Стив, че последните лодки всеки момент щяха да отплават към брега.
— Задържат отплаването на кораба заради нас. Мисля, че… — лицето на Джини бе пребледняло и мокро от сълзи, а потъмнелите й очите не се откъсваха от тези на Стив.
Той сякаш с мъка прокара длани нагоре по гърба й. Пръстите му се впиха в раменете й, след което рязко я отблъсна от себе си. Със смръщени вежди той изруга шепнешком на испански:
— Дявол да те вземе, зеленоока вещице, получи ли отговорите, които търсеше? Какво повече искаш от мен — скалпа ми, за да го носиш на колана си ли?
Преди Джини да успее да му отговори и дори да схване съвсем ясно какво бе промърморил със стиснати зъби, дланите му се отделиха от нейните, а лицето му придоби предишния си непроницаем израз.
Този път Стив я целуна с делова и официална целувка, която бе по-скоро едва доловимо докосване на устните му до нейните.
— Пази се,
Джини стоеше, опряна на парапета с чувството, че е пуснала корени и никога няма да успее да помръдне. Гледаше как Стив си тръгва без нито веднъж да се обърне, за да я погледне.
Винаги ли щеше да става така? Почувства как бавно се връщаше към реалността, сякаш пробуждайки се от някакъв кошмар. В съзнанието й се бе запечатала една картина — Стив, който си отиваше. Колко ли пъти го бе правил и колко ли още пъти щеше да го стори.
Младата жена се протегна, пое дълбоко въздух и обърна гръб на прозореца, правейки опит да се успокои и да заспи. Не искаше, когато Стив се върне, да я завари да се върти будна в леглото, подобно на някоя ревнива съпруга. Този път всичко щеше да бъде различно. Много различно.
3
Въпреки цялата си решимост и добри намерения, на сутринта Джини приличаше на най-обикновена свадлива съпруга. Стив, разбира се, сам си бе виновен — дръзвайки да се вмъкне в леглото й, когато навън слънцето вече се издигаше високо и силно приличаше. Стив безгрижно бе излязъл от банята с все още мокра коса и кръвясали очи.
Току-що се бе прибрал! Как смееше? Джини направи опит да се престори на заспала, но учестеното й дишане я издаде и тя долови саркастичната му усмивка и дразнещото разтегляне на устните му. Тя седна сковано в леглото, с очи, в които припламваха зелени искри.
— Малко си подранил, Стив!
— Честно да ти кажа, изненадан съм да те открия тук в този час, сладка моя. Винаги, когато си ядосана, изглеждаш невероятно красива. Би ли ми направила малко място! Имам нужда от сън.
— О! Ти си… — Сляпа ярост отнемаше дъха на Джини. Младата жена искаше да го дере с нокти, докато проклетото саркастично хилене изчезнеше от лицето му.
Стив се строполи на леглото до нея, притегляйки я почти вяло с арогантна невъзмутимост. Пръстите му се все по-силно се впиваха в китките й, докато Джини не извика отново, този път от болка.
— Престани! Проклет да си, Стив, пусни ме! Да не мислиш, че съм някоя наивна глупачка, която ще повярва, че си прекарал нощта в игра на карти, или ще се хване на някое друго нелепо мъжко оправдание? Няма да търпя повече…
— Ако веднага не престанеш да вдигаш врява, мила моя, ще ме накараш да ти покажа какво аз няма да търпя — гневни изблици, когато се връщам в леглото си с единственото желание да поспя малко! Говоря напълно сериозно, Джини. По-добре престани да крещиш, освен ако не искаш да ме предизвикаш!
Джини долови внезапното присвиване на сините очи, гневно изучаващи я, и се задъха от гняв.
— О, да не си посмял! Ако мислиш, че ще ти позволя да се възползваш от тялото ми, след като си бил
