На Реджи Форестър бе отредено мястото зад Лора и сега той се опитваше да не даде израз на раздразнението си от разменяните от нея и лорд Антъни Грей реплики. Питаше се защо не престава да тича подире й. Все пак когато ставаше дума да получи нещо, което желаеше, Реджи винаги се бе отличавал с упорство, а той съвсем определено искаше да има Лора Морган.
Той плъзна поглед по стройната й, украсена е бижута шия. Покрай нея се спускаха бакъреночервени кичури, които се бяха изплъзнали от строгата, придържана със златни гребени фризура. Каква наслада би изпитал, ако тя разпусне косата си… за него. С удоволствие би я завладял, притежавал… обуздавайки я по свой вкус като дива кобила. Да, той, а не французина щеше накрая да укроти буйния й темперамент, независимо от цената, на която щеше да получи нея и състоянието й. Сега обаче се налагаше да подходи съвсем внимателно. Трябваше търпеливо да изчака подходящия момент. Щеше да се представи за неин приятел и да я накара да му се довери. И така крачка след крачка… По дяволите, той наистина я желаеше повече от която и да било жена в живота си!
Хелена търсеше с поглед Франко, въпреки че го познаваше достатъчно добре, за да знае, че не е ревностен почитател на операта и навярно няма да присъства на представлението. Искаше й се свекърва й да не бе допускала Реджи Форестър в ложата им, тъй като в негово присъствие се чувстваше неловко и дори, необяснимо защо, някак виновна.
С тиха въздишка, която не убягна на наблюдателната й свекърва, младата жена изправи рамене и седна по-удобно в креслото си, решена повече да не се отдава на меланхолични самонаблюдения.
Лейди Хонория също не я свърташе на едно място. Тя нервно приглаждаше гънките на пищната си рокля, копнеейки светлините час по-скоро да оповестят края на първото действие. Възрастната жена много добре знаеше защо в последно време Хелена беше толкова замислена и безучастна, и съчувстваше на клетата си снаха, разкъсвана между очарователния любовник, пробудил чувствеността й, и бракът по сметка. Е, да, Хелена щеше да се научи да се приспособява, както на времето бе сторила самата тя. Когато една жена се покажеше достатъчно предпазлива и дискретна, можеше, подобно на мъжа, да има всичко, което пожелаеше! Навярно един ден Хелена щеше да се научи да разиграва любовниците си, както изглежда правеше Лора Морган!
В антракта лейди Хонория изпита облекчение от възможността да стане и се поразтъпче. Веднага след запалването на светлините тя и трите млади дами се отправиха към дамския бюфет. Реджи Форестър и лорд Антъни Грей щяха да донесат в ложата нещо за хапване и леденостудено шампанско. Лора и Хелена с удоволствие биха поспрели за момент, за да поздравят някои приятели и познати, но възрастната графиня нетърпеливо ги побутваше нататък.
— Няма нужда да правите нищо друго, освен да кимате с глава и да се усмихвате. В подобна навалица никой не очаква нещо повече от вас! — Въпреки всичко малката групичка бе принудена да спре, когато към тях приближи Уелският принц и помоли лейди Хонория да му представи дамите. След като бяха измерили Лора от главата до петите, сините му очи спряха на предизвикателното й деколте.
— Хм! — рече той. — Мисля, че си спомням за майка ви… приличате й. Има един портрет на този Алма- Тадема, на когото тя веднъж е позирала… но от тогава изтече доста вода! Все пак го купих. Държа го в Сандрингъм. Трябва да дойдете да го видите. Скоро, надявам се!
Хелена не бе на себе си от вълнение, а страните й бяха поруменели от радост. Госпожа Евелин се кикотеше тихо, а графинята и Лора нито за миг не изгубиха присъствие на духа и обичайната си ироничност.
— Така… сега подир вас, скъпа моя, ще хукнат нови настойчиви обожатели! Тази покана е като кралски печат, знак на признание… като че ли ви е притрябвало! — Лейди Хонория хвърли на Лора настойчив поглед, който казваше много. След това продължи: — Сега той със сигурност ще бъде на вечерята у госпожа Шалмер… и няма да пропусне да ви обърне внимание. Решихте ли вече как ще се държите с него?
— Не… още не. Но мисля… да импровизирам, в случай че ситуацията го изисква. — Развеселена от проявеното разбиране от страна на лейди Хонория, Лора избухна в гърлен смях, преди да продължи със замислен глас. — Дочух, че бил внимателен и нежен любовник! Така че ако негово кралско височество благоволи да ми направи предложение, навярно бих могла да приема!
23
Вечерята в тесен кръг у госпожа Шалмер премина, както Лора се бе надявала, с голям успех!
Уелският принц бе приел поканата и пристигнал на вечерята. Тук беше и графиня Седжуик, отдавнашна приятелка на майка му, съпроводена от снаха си и госпожица Лора Морган, чиято слава на най-желаната американска наследница се носеше далеч пред нея.
— Разбира се, не е това, което очаквахме — шепнеха всички с ръка на устата, но въпреки това госпожа Рандолф Чърчил, също американка, бе направила реверанс пред младата си сънародничка. И макар и заобиколена от обожатели, противно на слуховете, които се носеха за нея, Лора Морган изглеждаше любезна, добре възпитана и образована млада дама!
Лорд Шалмер бе обявил, че момичето му допада, а към мнението му се присъедини и тираничната госпожа Ленъкс, майката на Амелия Шалмер, особено след като бе поговорила на четири очи с близката си приятелка Хонория Седжуик.
След като гостите се подкрепиха с превъзходни студени ястия, госпожа Ленъкс се нагърби с това да контролира хода на останалата част от вечерта, предназначена за разговори и забавления на музикалния фон на малък оркестър, скрит в единия крал на балната зала зад китайски параван.
— Хайде, танцувайте, млади хора! — извика госпожа Ленъкс, забелязала, че всеки чакаше някой друг пръв да излезе на дансинга. — Трябва да кажа, че по мое време нещата стояха доста по-иначе! Тогава една вечеря като тази бе само повод за забавления! Съгласна ли сте с мен, лейди Хонория? Не може да не си спомняте!
Лора съжаляваше, че лорд Антъни трябваше да си тръгне. Тя прошепна на Хелена, че под погледите на Мишел, който наистина се бе върнал навреме от Париж, и Реджи постепенно започвала да се чувства като някакъв оспорван сочен кокал. Двамата мъже кръстосваха смръщени погледи, след което се надпреварваха да я отрупват с комплименти.
Харесваше лорд Антъни. А освен всичко останало, той не й създаваше никакви трудности. Спомни си как още преди да се запознае с него, Джени Чърчил й бе прошепнала, хихикайки:
— Съкровище, зная, че той е твърде сериозен за мъж на неговата възраст, но е наистина мил и съвсем определено не се интересува от парите ти. Можеш просто да му се насладиш или поне да го оставиш да те поухажва. Уверявам те, че е доста добра партия.
Още от самото начало лорд Антъни й бе показал и изрично й бе казал, че я намира по-различна от повечето млади дами, които познавал.
— Вие сте като глътка свеж въздух — намигвайки й, беше казал веднъж. Той й харесваше, също както и тя бе започнала да му харесва повече от обикновеното — нейното остроумие и интелигентността й, красотата и пламенния темперамент. Бе придобил навика винаги, когато са заедно, да я обсипва с въпроси за Америка, която както сам казваше, с удоволствие би посетил. Споменаваше дори и възможността един ден да си купи ранчо там, подобно на толкова много англичани, включително и съпруг на сестрата на Джени Чърчил, Карита.
В лицето на лорд Антъни Лора откри безукорен кавалер. Баща му беше маркиз и, разбира се, спадаше към кръговете около дома Малбъроу. Притежаваше състезателни коне и членуваше в няколко жокей клуба. Лорд Антъни определено приличаше на възпитаник на Итън или Оксфорд, но обичаше и спортния живот и продължителните разходки из мочурищата и бе поканил Лора в селското си имение в Котсуърд Хил, разбира се, заедно с лейди Хонория и Ена, както побърза да добави. Понякога Лора си мислеше, че любовта му към спорта и конете най-силно я привличаше у него, но от друга страна, той беше наистина приятен и ненатрапчив и тя се чувстваше добре с него.
Херцог Ройс пристигна доста по-късно, под ръка с госпожа Уестбридж, и появата му предизвика известно вълнение, тъй като той не се появяваше често на публични места. Всички бяха любопитни и никой не знаеше какво да очаква. Всички познаваха Джеймз Синклер, предишния херцог, но синът му бе неизвестна величина. Говореше се дори, че бил израснал в някакво ранчо в Северна Америка и бил доста нецивилизован.
