пожелаеш или имаш нужда от мен. Ако размислиш, просто пожелаеш да поговориш с някой приятел или да попаднеш в прегръдките на човек, които те харесва… тогава знай, че съм на твое разположение.
След това тонът на Франк неочаквано се промени, а очите му се присвиха.
— Но много бих искал да зная едно… като журналист. Как се чувства човек, когато е заобиколен от обожатели? Може би трябва да избереш това за тема на следващата си статия! Естествено — побърза да добави той, забелязвайки сърдития й поглед — под друг псевдоним, така че никой да не може да се досети изпод чие перо е излязла! Но все пак… — тук той се засмя. — Наистина бих се радвал да узная как ще се справиш с тази ситуация. С този начин на живот, имам предвид. И как ще се справиш с Трент. Защото съвсем случайно зная, че той не е особено сговорчив.
— Това — обясни Лора с безизразен глас — не засяга никого освен самата мен.
Франк вдигна извинително ръка.
— Е, добре. Това е същият отговор, който получих и от Трент… Не, не — добави той, забелязвайки изражението й. — Ще спра дотук и няма да кажа нито думичка повече. Вие двамата трябва сами да се справите с проблемите си… или става дума за решения?
— Върви по дяволите, Франк! — избухна тя.
— Така че — обнадежден рече Франк, — ако искаш да го накараш да ревнува, можеш все пак…
— Нямам намерение да се опитвам да събуждам ревността му. Не искам да бъда ревнувана от него. Не искам и него самия. И бих се радвала, ако престанеш с това, Франк, иначе… сбогом!
— Прощавай, прощавай! Нито дума повече за нашия мрачен херцог, уверявам те! — Но тържествената клетва на Франк бе съпроводена с намигане, което никак не хареса на Лора. Тя го погледна, мръщейки се укорително.
— Не се и надявам! Така, така… мрачният херцог! Това звучи като заглавие на някой… — В този миг очите й се разшириха, а на устните й се появи опасна усмивка. — Да! Разбира се! Ах, скъпи, скъпи Франк! — Тя се наведе през масата и за негово най-голямо изумление го целуна. — Да, разбира се… роман на ужасите! Мрачният херцог. Ще го напиша… а ти ще се погрижиш да бъде публикуван! Ще го направиш, нали, Франк? Обещай ми!
25
След разговора си с Франк, Лора често обмисляше идеята да напише роман на ужасите… нещо истински сатирично, което да осмее Трент. Но сега той бе отишъл твърде далече и тъй като бе прекалено ядосана, за да заспи, тя реши да стане и да пише. Да съчини нещо, което би го направила за смях на всички.
Тъкмо се бяха върнали от една вечеря, дадена от лорд и госпожа Латимър, където бе срещнала Трент — този път без госпожа Уестбридж. Както Ена, така и лейди Хонория бяха забелязали, че той отново почти заплашително гледа към нея.
— Все ми е едно как ме гледа — безгрижно бе отвърнала Лора. — Надявам се само да не ме покани на танц.
Но за нещастие той стори точно това и то в най-неподходящия момент, тъкмо когато лорд Антъни се отдалечи, за да й налее чаша пунш. Лейди Хонория вече й бе дала да разбере, че добрият тон налага да приеме поканата му, още повече, че е приятел на семейството. „Е, добре — гневно си помисли Лора. — Няма да се оставя да ме уплаши! Няма да му дам да разбере, колко несигурна се чувствам в негово присъствие, дявол го взел!“
Така че бе танцувала с него и за разлика от друг път той се бе държал както подобава, докато не я притегли в една от малките ниши до балната зала. И преди Лора да разбере какво става, мъжът я бе притиснал с гръб към стената и я беше целунал. Докато все още бе твърде уплашена, за да реагира, той бе вдигнал ръка към гърдите й, докосвайки зърната им! В този момент Лора изпита желание да го убие! Най- малкото би го ударила по тъмното непроницаемо лице, ако също толкова неочаквано не бе уловил китките й и не я бе издърпал обратно на дансинга, под любопитните погледи на присъстващите.
Лейди Хонория бе забелязала залялата страните й руменина, на което Лора отвърна само с невинното обяснение, че било прекалено горещо. Как се гнусеше от Трент и многозначителната му усмивка, когато в края на танца й се бе поклонил с лицемерна вежливост!
С растящ гняв Лора си спомни как веднъж, поемайки ръката й, вместо да я целуне учтиво, той я бе обърнал с дланта нагоре и притиснал устни към нея толкова интимно, че дъхът на младата жена спря. Друг път бе взел ръката й, сякаш за да гадае по нея, и бе прекарал пръст по линиите на дланта й, за да й каже накрая, че линията на съдбата и тази на живота били преплетени.
— Между вас има нещо — бе казала тогава Ена. — Не зная какво е то, но помежду ви прехвърчат искри.
Лора сърдито кръстосваше стаята си и сега неочаквано спря и се запита защо Ена бе направила тази забележка и дали всъщност не беше права! „Разбира се, че не — мислеше тя, ядосана на самата себе си. — Не се харесваме един друг, но той е от мъжете, които изпитват удоволствие да измъчват обекта на антипатията си! Но защо?“ Лора знаеше отговора. Защото между тях наистина имаше нещо. Нещо, което не можеше да разбере напълно. Някаква тъмна магия, която й бе почти толкова омразна, колкото и самият той и неговото смущаващо присъствие в живота й.
„Добре тогава — помисли тя с неочаквана решимост, — добре тогава! Нека прогоним дявола! Ще бъда отмъстена и това никак няма да му хареса, но нека!“ Неочаквано думите сами избликнаха и тя трябваше само да седне и започне трескаво да ги записва.
Два дена по-късно Франк Харис, бърчейки чело, разлистваше разбърканите, плътно изписани страници на ръкописа, който Лора бе хвърлила върху отрупаното му с листа писалище. Сега тя седеше срещу него и го наблюдаваше с очакващ, въпросителен поглед.
— Хм! — рече той. — Я да видим… да, тази страница!
…мрачното лице на херцога заплашително надвисна над тръпнещата млада жена. Тя искаше да извика, направи отчаян опит да го стори, но от изтръпналите й устни не излезе нито звук! Не можеше да откъсне очи от него, сякаш парализирана от зловещото му присъствие!
Ах! Едва сега й стана ясно какво означаваха всички онези предупреждения! Намеците, на които съзнателно не бе обърнала внимание. Сега разбираше какво значи да си обречена до живот на един ужасяващ хищник… знаеше, че дори знатният й произход и благородно потекло нямаше да я спасят от лапите му. Тя бе сама и безпомощна!
С ръмжене, подобно на някое животно, зловещият херцог пристъпи към нея. Миг след това разкъса със силните си, жестоки пръсти бялата й нощница, така че сега бе изложена гола на похотливия му поглед!
— Сега, сладка моя, ще изгубиш доброто си име и принадлежността си към изисканото общество… След като свърша с теб! Ти притежаваш състояние, а аз ще се възползвам от него! След тази наша първа брачна нощ и след като се научиш да ми се подчиняваш във всичко, ние ще се венчаем официално и оттам насетне всичко ще става според моята воля!
Франк Харис се облегна в стола си и избухна в звучен смях.
— Боже мой, Лора! Мога да си представя кой херцог имаш предвид! Но нима вземаш всичко това на сериозно?
— Надявам се, че ти го вземаш на сериозно, Франк! — отвърна Лора, а страните й поруменяха от гняв. — Както знаеш, това е първият ми роман на ужасите и очаквам от теб искрена оценка… вместо смръщено чело и… и смях! Кажи ми, за бога, ако не ти харесва! Слаб ли е или прекалено прозрачен за читателя? Така ли е?
Франк подръпна мустаците си, след това вдигна поглед от последната страница и се взря в очите й, неспособен да подтисне усмивката, която играеше в ъгълчето на устните му.
— Е, да… тъй като в края на краищата ти си жена, не може да се очаква да бъдеш по-малко иносказателна, както бих направил аз. Но аз не съм жена… слава богу!
— Разбира се, че не! — ледено отвърна Лора и Франк отново се ухили.
— Vive la difference17, нали? Не ме гледай толкова сърдито,
