— А сега ти, Ена! — заповяда графинята, в отговор на което свикналата с този вид огледи млада жена се завъртя два пъти.
Нейният избор бе паднал върху светлозелена рокля от тежка копринена, част от полата и раменете на която бяха украсени с пришити копринени рози. На ушите си носеше диамантени обеци, стигащи почти до раменете. Диамантени бижута носеше също и около шията и китките си. Искрено се надяваше тази вечер да се хареса на Франко.
След приключването на огледа, лейди Хонория, облечена за случая в разкошна рокля от пурпурночервено кадифе, даде знак за слизане в залата.
— Трябва да ти се е сторило истинско мъчение! — прошепна Ена на ухото на Лора, докато следваха графинята надолу по стълбите. — Но скоро ще изпиташ удоволствие, ще видиш.
— Сигурна съм в това, особено, ако Ройс не дойде! — тихо отвърна Лора. — Ще ми се изобщо да не беше поканен! Мразя го!
Лейди Хонория, която бе дочула последните й думи, спря, обърна се към нея и рече:
— Ха! Тогава трябва да се пазите, скъпа! Омразата и любовта са еднакво изпепеляващи чувства и често вървят ръка за ръка!
„Не — помисли си Лора, въпреки че не отвърна нищо. — Не и в този случай.“ факт беше, че се чувстваше неловко, когато той бе наоколо… когато беше достатъчно близо, за да шепне в ухото й смехотворни небивалици за сатири и водни нимфи, докато я притискаше към себе си и… От тези мисли я избави лейди Хонория, която започна да определя реда, в който трябваше да поздравяват гостите си.
Голямата бална зала в дома на Седжуик бе разкошно украсена с гирлянди и високи вази с рози, чийто дъх изпълваше въздуха под прясно излъсканите позлатени и кристални полилеи.
Тежката двукрила врата от резбовано дърво стоеше широко отворена и тук, в подножието на мраморните стъпала, отвеждащи в балната зала, лейди Хонория и двете млади жени посрещаха гостите през първия половин час. Пристигналите по-късно щяха да бъдат въведени от иконома, който тази вечер изглеждаше наистина великолепно.
— И не забравяйте, скъпа — иззад ветрилото си прошепна на Лора лейди Хонория, когато най-сетне решиха да се смесят с гостите, — че не бива да създавате впечатление, че предпочитате някого от младите мъже пред останалите. И преди да танцувате повторно с някого от обожателите си, трябва да дарите с поне по един танц останалите господа, които ви помолят за това. Или за известно време да изоставите танците и да се отдадете на разговори. Ще ви представя на някои от гостите, на които мисля, че трябва да отделите известно внимание. Това са преди всичко хора от старата гвардия! Трябва да се опитате да ги впечатлите с маниерите и вежливостта си… и най-вече — бъдете любезна, момиче! Не отваряйте дума за непоносимите си модерни възгледи по въпроса за разните кокотки и други подобни!
Лора с удоволствие би направила многозначителна гримаса, но прекалено добре знаеше, че е наблюдавана внимателно. Защо се бе съгласила да понесе подобно мъчение? Но сега, съпровождайки графинята на величествения й парад през балната зала, бе прекалено късно да се оплаква.
Залата бе обляна в светлина и багри, а още с първите акорди на музиката по блестящия паркет се понесоха кръжащи двойки танцьори — дамите, в блестящи, разкошни тоалети, шлейфове, бижута и украшения за коса, които искряха на светлината на полилеите. Цялата тази красота и блясък изпъкваха още по-силно в контраст със строгите вечерни костюми на кавалерите.
Тази вечер в дома на Седжуик беше сбран каймакът на аристокрацията и Haute Monde, хора, които можеха да си позволят да танцуват по цели нощи и да пилеят дните си, следвайки мимолетните си капризи и настроения. „Какво — внезапно помисли Франко — правя тук, в един свят, който изглежда толкова нереален?“ Светът на Хелена… един свят, който тя не можеше да изостави.
„Зарежи това“ — казваше си той. Беше тук, а Хелена му бе запазила толкова валсове, колкото позволяваше приличието. Сега трябваше да намери тъй ухажваната си сестричка и да я покани на танц, ако искаше поне за малко да я отвлече от тълпата наобиколили я обожатели. Докато си пробиваше път към Лора, която тази вечер бе красива като пеперуда, Франко се питаше къде ли се бави Трент.
Само преди няколко минути Хелена шепнешком бе попитала Лора за същото:
— Питам се къде ли се бави Ройс. Зная, че е приел поканата за тази вечер.
— Все ми е едно дали ще дойде, или не! — отвърна Лора. — Аз лично изпитвам облекчение, когато не е наблизо и ми спестява неудобството от присъствието си!
Въпреки това тя се улови постоянно да търси над главите на гостите силуета на един висок мъж с тъмна, къдрава коса, навъсено лице и изпъкнали скули, подчертани от черните, спускащи се почти до брадичката бакенбарди и мошенически мустаци. Какво, за бога, ставаше с нея? Прекалено много шампанско, може би? Лейди Хонория вече й бе направила забележка да се въздържа от шампанското и да предпочете пунша, ако не искала накрая да се изложи.
По-блестяща от всякога, Лора се обърна към тримата мъже, които учтиво я бяха наобиколили, и разпервайки ветрилото си, седна, с думите, че има нужда от малко почивка. Тя тъкмо бе отхвърлила предложението на господин Каръдър да й донесе чаша пунш, на Реджи Форестър — да й повее с ветрилото, и молбата на Мишел Реми да излязат заедно на терасата, за да глътнат малко въздух, когато за щастие се появи брат й.
— Боя се, че ще използвам предимството си на неин брат и ще я накарам да ми посвети един танц, независимо дали това й допада, или не! Е, Лора?
— Допускам, че нямам друг избор! Извинете ме, моля! И потанцувайте малко с останалите дами, иначе утре сутринта лейди Хонория ще ми чете лекция за това, че съм обсебила най-чаровните и привлекателни млади мъже сред гостите ми!
— Добре казано, сестричке! — ухили се Франко, докато двамата с нея се въртяха по полирания паркет. — Как успяваш да събереш около себе си толкова много обожатели и да ги задържиш, без да трябва да им даваш някакви обещания? Вие, жените, непрекъснато ме удивлявате!
— Трябва да призная, че ме спаси много изискано, мили братко! И точно на време! — Лора изкриви лице. — Мили боже! Каква вечер! И какво само е принуден да търпи човек, за да получи признанието на обществото!
— Нуждаеш ли се наистина от това? Говориш като Ена.
— Да не съм чула нито дума срещу нея! Не разбираш какво става в душата й и как е възпитана.
— Е, добре — учудващо бързо се съгласи Франко. — Да спрем дотук, а? Ена не е научена като нас да мисли самостоятелно… и сам успях да го разбера!
Лора не искаше да влиза в спор с Франко. Заради спокойствието на Ена, а също и заради своето собствено. Затова тя отклони разговора към някаква незначителна тема, докато танцът свърши.
Тогава чу Менъринг да обявява гръмко:
— Негова светлост, херцог Ройс и госпожа Уестбридж.
— Значи Трент все пак реши да се появи! — извика Франко. След това с няколко небрежни завъртания я поведе към изхода, така че в момента, в който музиката секна, Лора се намери току пред мраморните стъпала.
По дяволите този неин непоносим брат!
— Няма ли да поздравиш гостите си? — попита той настойчиво с онзи така омразен тон, зад който, както Лора добре знаеше, се криеше едва сдържана усмивка.
— Госпожице Морган! Моля… молим да ни извините за закъснението! — рече Ройс, покланяйки й се с престорена вежливост.
На Лора не й убягна, че той дори не си направи труда да обясни защо бяха закъснели. За тези няколко мига тя дотолкова бе успяла да си възвърне самообладанието, че й се удаде да отвърне с хладен глас:
— Колко мило от ваша страна, че изобщо дойдохте! Навярно всички присъстващи ще бъдат във възторг. Госпожо Уестбридж, ваша… ваша светлост… нека ви представя на лейди Хонория.
— Ах, Лора! Така копнеех за един танц със Сабина, а никога, когато Трент е наоколо, не ми се е удавало да привлека вниманието й! Защо не шокираме малко присъстващите и не си разменим партньорите за този танц? — Очите на Франко пръскаха искри… за пръв път тази вечер, сред гъмжилото от предвзети гости, Франко се забавляваше. — А освен това съм сигурен, че Трент няма нищо против един танц с опърничавата ми сестричка!
Госпожа Уестбридж бе облечена в син сатен и носеше сапфири с цвета на очите й. Когато Франко
