небрежно свиване на раменете.
— Скъпа! Аз съм писателка и навярно понякога въображението и склонността ми към драматизъм си правят шега с мен! Моля те да забравиш онова, което чу! А що се отнася до Ройс… тъй като в Лондон ще го срещам по-често, отколкото бих желала, ще трябва просто да го понасям и да се науча да запазвам самообладание. Но смени изражението на лицето си и се опитай да измислиш някакво извинение, така че тази вечер да можем да останем възможно най-дълго сами навън. Мисля, че и двете имаме нужда от малко езда в парка, за да прогоним от главите си всичко вредно и излишно, не мислиш ли? А и кой знае кого бихме могли да срещнем там! Не бе ли споменала за някаква среща с Франко?
27
Мишел Реми, граф Д’Арланжан, не бе на себе си от радост, когато научи, че херцог Ройс е напуснал града и ще се върне най-рано след няколко дена. Въпреки че както и преди Лора бе наобиколена от обожатели, той се чувстваше доста по-самоуверен, когато херцогът не беше наблизо. Изглежда този мъж упражняваше върху Лора странно и разтърсващо въздействие, ако и да се говореше, че бил стар приятел на семейството й и неин някогашен годеник!
„Другите не ме безпокоят — мислеше Мишел. — Лорд Грей е прекалено спокоен и трезв, за да е по вкуса на дъщерята на Жинет, а този господин Форестър, разбира се, изобщо не влиза в сметките. Той не е нищо повече от обикновен ловец на зестра, но Лора естествено знае това и го допуска до себе си, само за да разпалва ревността на останалите си обожатели! Тя е съвършена кокетка, също като майка си!“
Графът бе решен да се възползва от случая, който едва ли някога щеше да се повтори. Бе поканил Лора на една организирана във френското посолство изложба на интересни праисторически предмети, открити неотдавна в пещера в Южна Франция. Знаеше, че това е нещо, което би я заинтересувало. Бе направил всички необходими приготовления за една лека и много интимна вечеря след това. А какво щеше да последва, един бог знаеше! Всичко бе възможно, а той нямаше намерение да чака, докато другите се възползваха от преимуществата си. Щеше да поговори с нея, да я гали, а когато решеше, че е готова за това — отново да й направи предложението, да се омъжи за него. Този път възнамеряваше да спи с нея… и имаше чувството, че тя ще се съгласи, стига да се покажеше достатъчно предпазлив и търпелив.
— Е, и? — попита Хелена.
— Какво и? Какво искаш да знаеш? — отвърна на въпроса й с въпрос Лора, избухвайки в смях от изражението на приятелката си.
— О, Лора, много добре знаеш какво имам предвид! — извика Ена. — Твоят граф, Мишел, какво стана?
— Ох — отвърна Лора с пресилено отегчена въздишка, — все същото, естествено! Заведе ме на тази изложба, а след това в жилището си. Взехме със себе си и нещо за хапване, както и шампанско. Не ме гледай така ужасено, Ена! Не сме правили нищо нередно, уверявам те, въпреки че между блюдата той продължи със своите опити за сближаване и постоянно ми пълнеше чашата. Но аз успях да запазя главата си бистра.
— Какво значи това?
— Значи, че му отказах, без всъщност да казвам „не“, ако разбираш какво имам предвид! Почти се уплаших, че тези малки игрички ми харесват — с чувство за вина призна Лора. След това очите й малко се поприсвиха. — Освен ако насреща си нямам този невъзможен Трент Чаланджър… Ройс! Нямаш представа колко облекчена се чувствам, откакто той напусна града! Надявам се да не се върне никога повече… имам чувството, че когато е наблизо, винаги проваля всичко и ще продължи да го прави.
Сега, след като бе заминал, тя би трябвало да се чувства по-добре. Вече нямаше нужда при всяка своя поява на публично място да се оглежда за него или да търпи арогантния му поглед, с който почти всеки път я оглеждаше. Лора знаеше, че не биваше така необяснимо да избухва по повод на една мимоходом подхвърлена от Реджи Форестър забележка, докато предния ден яздеха заедно в парка.
— Ройс е напуснал града, както навярно вече знаете, и се боя, че разпасаната ми сестричка е заминала с него! Допускам, че появата в „Таймс“ на известие за годежа им е само въпрос на време! — обяви Реджи, приглаждайки златисторусите си мустаци. След това смръщи чело. — Не мога да кажа, че това ми харесва! Сестра ми е пълнолетна, при това вече вдовица, но в някои отношения е доста наивна… а и не е без значение, че Ройс е пълната й противоположност. За него би било най-добре да не си играе с чувствата на Сабина.
В онзи момент Лора си бе наложила да се въздържи, за да не се изсмее на глас, питайки се дали Реджи наистина е толкова наивен! Бе понечила да му каже онова, което знаеше за Трент Чаланджър, но след това размисли. Колкото и да се опитваше, й беше трудно да изпита състрадание към госпожа Уестбридж. Напротив, мисълта, че Сабина щеше да получи един урок, преглътнат преди нея от много други наивни жени, почти я забавляваше!
„Слава богу — мислеше Лора, — аз не спадам към клетите глупачки, които могат да бъдат впечатлени от него или нещата, които навярно им говори и обещава!“ Лора отново си помисли какво истинско облекчение бе за нея, че нямаше нужда постоянно да се притеснява да не го срещне. Възнамеряваше до край да се наслади на почивката, която й бе дал. Но защо тогава бе това чувство, че нещо й липсва? По дяволите, в момента той бе с онази глупава, афектирана гъска Сабина, а те двамата изглеждаха родени един за друг! Лора съжаляваше Реджи, в случай че той наистина си въобразяваше, че сестра му има шанс да стане херцогиня Ройс! Бедният Реджи. Бедната Сабина!
Реджи Форестър бе изгарян от самосъжаление. Чувстваше гордостта си смъртно ранена от вниманието, което Лора Морган обръщаше на всичките тези ухажори. Днес бе благоволила да му отдели само половин час, който прекараха, яздейки в парка, след което го напусна заради някаква друга уговорка. „Какво да правя сега — сърдито мислеше той, — като се изключи язденето?“ Само да му дадеше възможност да й докаже какъв изкусен любовник бе, тогава щеше да е негова, както толкова много жени преди нея. Реджи бе сигурен в това.
В такова настроение той се появи у Франсин.
— Е? — осведоми се тя. — До къде стигна с американската наследница? Ще я имаш ли?
Реджи мрачно свъси вежди.
— Проклятие! Поне за момента няма големи надежди. Около нея се мотаят прекалено много ухажори. Какво мога да направя? Както добре знаеш, не съм червив с пари, подобно на останалите й обожатели.
— Бедни мой Реджи — промърмори Франсин и го погали с устни по врата. — Забравяш, че има средства и начини за решаването на всеки проблем — замислено добави тя.
— Какви средства? Франсин, нямаш представа каква е тя, тази Лора Морган. Тя е американка, типичната богата американка — прекалено силна, самоуверена и независима… дяволите я взели!
Веднъж намерили се на канапето в тапицирания с коприна салон, Реджи с мрачно настървение се нахвърли върху нея.
— Франсин, зная, че само ме използва, а това не ми харесва… никак не съм свикнал! Само да успея да я вкарам в леглото си, нещата биха взели съвсем друг обрат… но не, тя просто ме използва като кавалер, когато й е удобно.
Пръстите на Франсин гальовно се спуснаха надолу към бедрото му. Жената се засмя тихо.
— Не, ти си свикнал да държиш нещата в свои ръце, нали така, скъпи?
— Да, проклятие, така си е! И не ми харесва, когато жените си играят с мен! Само да можех да сторя нещо… ако успеех да направя така, че да не е постоянно заобиколена от други мъже… Сам да можех да я спипам насаме!
Франсин го галеше почти автоматично, размишлявайки трескаво.
— Разкажи ми повече за нея, Реджи, момчето ми. Всичко, което знаеш. Какво обича да прави? Къде ходи обикновено? Остава ли сама понякога?
При тези думи мъжът неочаквано се изправи, замислено гледайки усмивката, играеща на устните й.
— Накъде биеш, Франсин?
— Скъпи, излиза ли сама някъде?
