клуб на света, както го наричаха. — Госпожа Лентри все още не познава Скалата… имам предвид Гибралтар, а както знаете, там е съпругът на графиня Седжуик, който изгаря от нетърпение да я види… е, ще стигнем поне до там, преди да се наложи да се връщаме!
По това време цялото внимание на принца бе погълнато от госпожа Лили Лентри, актрисата, така че Лора счете поканата му за напълно безопасна.
Ена също бе дала съгласието си за това пътуване. Те двамата с Франко изглежда отново бяха скарани, но Ена не споменаваше нищо за това, а Франко само обикаляше навъсен като буреносен облак. Лора подозираше, че това охлаждане в отношенията им е свързано с връщането на Ена при нейния съпруг. Боже, колко несправедливи и неразумни бяха мъжете!
Неочаквано Лора си спомни какво й бе казала лейди Хонория в съдбоносния ден, когато говориха за сватбата:
— Зная, че възприемате себе си като бунтовница, и имайки предвид днешната сутрин, си мисля, че може би наистина сте такава! Но едно нещо не бива да забравяте, а трябва да го преглътнете, независимо от това дали ви харесва или не! Живеем в мъжки свят! Безсилна сте да промените това, така че ще е най- добре да го приемете за даденост. Оказва се, мъжете са тези, които най-често и най-безсрамно говорят за жени — на чаша бяло вино и цигара или около билярдните маси. Това е другото нещо, което не бива да забравяте.
Лора стоеше сама на палубата на яхтата, която бавно и безшумно се плъзгаше по вълните, а от двете страни на носа се образуваше ивица тъмносиня пяна. До нея достигаше слаб мирис на цигарен дим и тя чуваше мъжки гласове и звън на чаши. Долу играеха карти, но тя естествено не бе поканена! „Това е несправедливост, крещяща несправедливост“ — мислеше Лора, докато се питаше дали Лили Джърси, както някои наричаха госпожа Лентри, си бе извоювала правото да стъпи на тази мъжка територия и сега стоеше зад Уелския принц… и дали същото не бе хрумнало и на госпожа Уестбридж, която сега навярно стоеше зад гърба на Трент, собственически положила длани на раменете му. Е, тя нямаше да се унижава да слезе долу, за да се увери с очите си!
Лора съжаляваше, че Ена си бе легнала веднага след вечеря, отказвайки се дори от разходката по палубата. Щеше й се Сабина да не си бе издействала покана за това пътешествие на „Британия“, добирайки се до лорд Дънхил, който изглежда имаше вила някъде в Андалусия, недалече от Кадис. На връщане от Гибралтар кралската яхта щеше да спре за малко там. Дали Сабина бе поканена заради лорд Дънхил или заради херцог Ройс?
Лора търсеше отдушник за гнева си, разхождайки се нагоре надолу по палубата, като вдигаше полите си колкото бе възможно по-високо, за да не й пречат. Тя гледаше с омраза годежния пръстен, подарен й от Трент — обрамчен със сапфири диамант, — и имаше желание да го свали от пръста си и изхвърли във водата.
„Трябва да съм си изгубила ума, за да се съглася да участвам в подобен фарс“ — мислеше си Лора, изпитвайки към себе си почти същото презрение, каквото и към него. Отначало годежът с обичайното съобщение в „Таймс“, а не след дълго, както обясни лейди Хонория, щяла да последва и сватбата в някоя внушителна църква. И бляскав прием, разбира се. Непоносимо! И всичко това само защото уж била компрометирана от него и той трябвало да спаси името и честта й, доказвайки, че е мъж на честта. Дявол го взел и него, и черното му сърце!
Внезапно й хрумна нещо, тя спря като вкаменена и конвулсивно стисна полирания до блясък парапет. Какво ставаше с нея! Тя не беше някоя благовъзпитана английска госпожичка. Напротив, беше дъщеря на родители, които едва ли можеха да бъдат наречени обикновени! Защо изобщо трябваше да се интересува от това какво ще кажат хората? Трент заслужаваше тя да разтрогне годежа или да направи нещо толкова шокиращо, че да го принуди той да стори това. Сега той пушеше цигарата си и играеше карти с принца и неговите приятели, а Лора стоеше на палубата, сама с развяващия косата й вятър и обсипаното със звезди нощно небе над нея, докато лунният сърп бавно потъваше в морето.
Внезапно й се стори, че самата тя потъва. Чувстваше се по-нещастна и самотна от когато и да било, тъй като сега в душата й имаше чувства, които искаха да бъдат споделени. Внезапно с ужас усети как някой пристъпи зад нея и я улови през кръста. За миг пулсът й се ускори и тя за малко да възкликне: „Трент?“ Но, разбира се, не беше той. Херцогът бе прекалено зает с други занимания и други хора. Беше Реджи, промъкнал се тихо зад нея, за да я изненада.
— Реджи! Какво, за бога, правите тук горе? Мислех, че играете карти с останалите?
— Залозите станаха прекалено големи за скромните ми възможности, а освен това имах чувството, че по някаква щастлива случайност бих могъл да ви срещна, тъй като в играта нямах голям късмет!
В гласа му се промъкна нотка на загриженост.
— Вие сте без наметка. Искате ли да ви я донеса? — За негово учудване тя извърна лице към морето. Не отговори, но и не понечи да махне ръката му от кръста си. Реджи се осмели да допре устни до ухото й и да прошепне: — Бихте ли ми позволила да ви стопля, прекрасна Лора?
Почти не повярва на щастието си, когато тя се притисна към него и отвърна с тих, ленив глас:
— О, да, мисля, че би било приятно… да, наистина, вече започвам да се стоплям.
— Лора… о, боже, Лора! — промълви той, решен да се възползва от случая. — Само ако знаехте как копнея да ви целуна… да почувствам нежните ви устни, които толкова пъти съм сънувал! — Той сключи ръце още по-плътно около нея и я притегли към себе си.
— Защо питате, Реджи? Защо… защо просто не го направите? А след това ще ми кажете дали наистина ви е доставило удоволствие. — В този миг тя се извърна, вдигна глава и го погледна право в лицето. Звездната светлина се отразяваше в очите й, които бяха тъмносини като морето.
„За бога, значи все пак това наистина е моята щастлива нощ“ — ликувайки, мислеше той.
— Обичам те, Лора! Ти си толкова красива, толкова красива… — разпалено шепнеше той, а след това се наведе и притисна устни към нейните, вкусвайки от сладостта им, преди те да се отворят под натиска на настойчивия му език.
Докато я целуваше, Реджи я притисна към един парапет, така че тя можеше да почувства растящата му възбуда. Като мъж, който отлично познаваше жените и знаеше как да ги поласкае и спечели, той продължи да я целува — отначало настойчиво, а след това нежно и игриво. Когато от устните й се отрониха несвързани думи на протест, които бяха всичко друго, освен убедителни, той започна да я гали… Първо прокара пръсти по нежния овал на гърдите й — много бавно и внимателно, докато не откри внезапно набъбналите им връхчета. Известно време пръстите му си поиграха с тях, преди да продължат надолу. Сега, с притиснати към лицето й устни, той шепнеше страстно:
— Колко много те обичам! Преди не можех да ти го кажа, защото не исках да ме сметнеш за някой от онези лицемери, които се домогват до парите ти! Но аз те обожавам, боготворя те, прекрасна Лора, и те желая повече от всяка друга жена в живота си! Моля те, скъпа, моля те да ми позволиш да стана твой любовник! Моля те, кажи, че ще ми се отдадеш! Искам да боготворя приказното ти тяло — да целуна и погаля всяко сантиметърче от него! Кажи, че си моя, скъпа! Нека те отведа в кабината си, за да ти докажа как те обожавам и колко щастлива мога да те направя, стига да ми позволиш!
Тя отново го удиви.
— Нека слезем в кабината ми, миличък.
Лора умишлено избра своята кабина с надеждата, че Трент ще реши да я потърси и ще я завари с Реджи, така както преди по-малко от седмица тя го бе видяла с платиненорусата сестра на Реджи. Подавайки ръка на мъжа до себе си тя с нищо не му позволи да отгатне истинските й мисли.
Под светлината на лампата пред полуотворения люк, който гледаше към палубата, тя се остави на целувките на Реджи.
Позволи му дори да се съблече до кръста и да я отведе до леглото, където я притисна върху възглавниците, без да престава да я гали.
Реджи се възхищаваше на прекрасното тяло, което се разтваряше като цвете под ласкавите му длани.
