Учудваше се на отзивчивостта и гальовността й. Очевидно доста бе научила от Ройс! Тази мисъл го прониза като нож и изпълни с гняв и завист. Питаше се дали херцогът е бил първият мъж, с когото е спала. Но, по дяволите, сега беше негов ред!
Защо не бе довела всичко до край, питаше се Лора, след като отпрати Реджи и сега тревожно се въртеше в леглото.
Защо не му позволи да я люби? Беше положил такива усилия да й достави удоволствие и на няколко пъти му се бе удало да я възбуди. Но само тогава, когато тя затвореше очи и си представеше, че… че на негово място бе друг мъж — тъмнокос, със сребристосиви очи. Някой, който в момента вероятно спеше със сестрата на Реджи Форестър.
Трент наистина беше със Сабина, въпреки че не бе възнамерявал да прекарва нощта с нея. След едно криво-ляво скалъпено извинение се бе оттеглил от безкрайната игра, която доставяше такова удоволствие на принца. След това за кратко се разходи по палубата, преди да слезе долу с надеждата да зърне някъде Лора. През един люк, който тя предвидливо бе оставила отворен, Трент видя, че е заета… От всички мъже, които я ухажваха, беше избрала тъкмо Реджи Форестър! Сега бе сигурен, че желанията на Лора се простират до там винаги да има мъж за леглото си, в което пускаше всеки срещнат. Дяволите я взели! За момент изпита желание да отвори вратата с ритник и да ги убие и двамата. Заслепен от гняв, бе понечил да го стори, но в последния момент се спря, обърна се и се втурна към сестрата на Реджи.
Трент се съблече бързо в тъмната кабината, нахвърли се върху спящата Сабина, заглушавайки с груба целувка уплашения й вик.
— Трент! Ти… най-сетне…
— Кого друг си очаквала? Дънхил? Както и да е, аз съм с предимство! И тъй като в Каус ме удостои с едно доста неочаквано посещение, събуждайки ме посред нощ, си помислих, че бих могъл да ти върна жеста, госпожо Уестбридж!
— Трент! — промърмори Сабина, а след миг мърморенето й премина в стенание!
Значи най-сетне се беше завърнал при нея! В този момент нямаше значение защо и как. Той бе тук, при нея и тя възнамеряваше да го задържи до сутринта. Навярно тогава онази вещица Лора щеше да развали годежа…
Мисълта, че би могла да стане херцогиня Ройс възбуди Сабина дотолкова, че движенията й станаха още по-страстни и всеотдайни. Ах, той наистина бе добър любовник, а тази нощ се любеше като диво животно. Щеше й се Трент да се ожени за нея или поне да я направи своя постоянна любовница… каквото и да е, само да я пази от Реджи, който обичаше да й причинява болка и я принуждаваше да прави неща, които не й харесваха.
Сабина се опита да заспи отново, но не успя, защото Трент не бе останал при нея, както тя се надяваше. Реджи щеше да се разгневи, задето не бе успяла да го задържи до сутринта.
За нейно учудване Реджи пристигна малко по-късно, при това в необикновено приповдигнато настроение.
— Моите поздравления, скъпа сестричке! И не забравяй да споменеш пред госпожица Лора за малкото си тазвечерно рандеву. Както и следващия път, когато сте заедно с Ройс, да подхвърлиш една забележка как съм се позабавлявал с любимата му. О, да… тя се оказа доста страстна и отзивчива!
— Какво? Да не искаш да кажеш, че наистина…
— Какво друго? И отново ще я имам и ще се забавлявам с нея, особено след като Ройс научи какво е направила. А това, скъпа сестричке, оставям на теб!
37
Кадис, море от варосани в бяло къщи и червени керемидени покриви под ослепителното слънце на Испания. Кралската яхта „Британия“ беше хвърлила котва недалеч от изхода на пристанището и щеше да остане само докато баркасите вземеха онези от гостите на Уелския принц, които искаха да слязат на брега.
Лора бе облечена в блестящ бял костюм и широкопола сламена шапка, засенчваща очите и изразът на лицето й. Сега двете с Хелена, подпрели лакти на перилата, наблюдаваха приближаващите към тях лодки.
— Идваш ли с нас? — беше я попитал преди време Трент с онзи студен и безразличен глас, който издигаше непреодолима бариера помежду им.
— Не. Ена искаше да остана известно време с нея при Арчи… и навярно така би било най-добре и за двама ни. — Бе положила усилие гласът й да прозвучи хладно и безизразно. — И без това ще бъдеш прекалено зает с госпожа Уестбридж, не съм ли права? Имам предвид, в случай че лорд Дънхил остане все така деликатен да се преструва, че не забелязва нищо. Аз, разбира се, нямам намерение да ти развалям удоволствието!
Трент я бе пронизал с поглед така, че тя едва не изгуби кураж.
— Нито аз твоето с Реджи Форестър, скъпа! — След това с едва сдържана груба нотка в гласа бе добавил: — Знаеш ли всъщност, че в момента с удоволствие бих ти извил врата, невярна кучко? — Изпепеляващият гняв в погледа му я бе накарат неволно да отстъпи крачка назад, преди Трент да добави с подигравателен глас: — Но мисля, че не си струва! Ти не си Дездемона, а аз, скъпа моя, не съм някой ревнив Отело!
Беше усетила как нещо в нея се прекърши, но си наложи да продължи тази отвратителна, жестока нова игра. И макар че изведнъж се почувства самотна и изгубена, странно желание да му причини болка не й позволяваше да остави нещата така.
Поглеждайки го право в очите, беше запитала с провлачен, безизразен глас:
— Може би си искаш пръстена обратно, скъпи? Сега, когато пътищата ни се разделят…
— Задръж го, задръж го, сладка моя Лоричке… като спомен за един миг на лудост!
Внезапно взе лицето й в дланите си и, навеждайки глава към нея, я целуна… грубо и безчувствено. След това я прониза с презрителен поглед:
— Пази се, сладка моя. И за свое добро в бъдеще не лягай с прекалено много мъже! — При тези думи той се бе обърнал, оставяйки я слисана да гледа след него. Искаше й се да изтича подире му или да го извика да се върне, но не бе в състояние да помръдне или издаде звук.
— Лора! — Франко я сграбчи за ръка и я извърна с лице към себе си, без дори да погледне Ена, която се изчерви, а след това пребледня — Проклятие, Лора! — извика Франко с едва овладян гняв, почти насила дръпвайки я настрани. — Какво си въобразяваш? Този път наистина отиде прекалено далече, скъпа сестричке! Трент Чаланджър е последният, с когото може да си играеш подобни мръсни игрички! Реджи Форестър, мили боже! Не зная как Трент е успял да запази спокойствие, но ти трябва да си благодарна за това, иначе отдавна да те е изхвърлил зад борда, уверявам те!
— Щом Трент си позволява афера с госпожа Уестбридж, а отгоре на всичко и се фука с това, защо аз да не мога да правя каквото ми харесва? В края на краищата живеем в модерен свят, не е ли така? — Когато продължи, гласът й прозвуча малко трескаво: — Не искам някой да се чувства задължен да се ожени за мен само защото съм била компрометирана. В хотела в Каус заварих Трент в леглото на Сабина, а после… после… разбираш ли, Франко? Не искам за мъж човек, който пред очите ми се забавлява с любовниците си. Не мога да живея така, не бих го понесла! Позволеното нему е позволено и на мен, нали? И… и… — Думите заседнаха на гърлото й и тя трябваше да си поеме дълбоко дъх, за да овладее чувствата си и да не се изложи пред всички.
Франко я сграбчи за раменете, а пръстите му се впиха в кожата й.
— Боже мой, Лора! Не подозирах какви сте ги надробили. Ти го обичаш, нали?
Лора поклати глава, прехапа устни и затвори очи, за да скрие бликналите в тях сълзи.
— Разбира се, че не! — грубо избоботи Франко, а след това неочаквано я взе в обятията си и силно я притисна към себе си. — Струва ми се, че двамата с теб сме в едно и също положение! С тази разлика, че Ена знае, че я желая. Само че няма смелост да стори онова, което й се иска! — След това продължи с по- твърд глас: — Изглежда трябва да остана тук и да се грижа за теб. Повярвай ми, това не е нещо, което ми доставя удоволствие, още повече че има много други неща, които трябва да свърша! Между другото,
