Милан, чиято тежка гривна тя все още, носеше от инат… нито недоразумението с Реджи, което умишлено не беше изяснила.
„О, боже — мислеше Лора, сядайки в леглото със свободно падаща върху раменете й коса. — Трябва да престана. Трябва да престана да мисля какво е трябвало или не е трябвало да направя. Какво значение има това сега? Той е далече и никога повече няма да бъде мой… Трябва да погледна фактите в лицето.“
Известно време се изкушаваше да извика Айша и да я помоли да опакова багажа и… да се извини пред Ена и Арчи и да напусне Гибралтар с първия параход, все едно в каква посока… До гуша й бяха дошли безкрайните безцелни пътувания и безсмислени забавления. Беше преситена от Европа с нейното изискано общество и норми, които позволяваха всичко, стига да се вършеше дискретно и да остане скрито! Не, решително мислеше Лора. Тя не бе като родителите си, които се наслаждаваха на безкрайните пътешествия, изглежда боейки се да пуснат корени където и да било. Не, поне в това отношение беше различна. Изпитваше необходимост да има място, което да нарече своя родина… където винаги да се завръща. Майка й и баща й сякаш бяха пуснали корени един в друг и затова навсякъде се чувстваха като у дома си.
„Мама — неочаквано си помисли Лора, — мама би ми казала, че трябва да правя онова, което наистина искам.“ Спомни си нещо, което бе чула от майка си преди време:
— По едно време баща ти живееше с Консепсион в някаква малка хасиенда. Един ден отидох там, докато него го нямаше и се нахвърлих върху й с нож в ръка, така че се наложи бедният Пако да я отведе, иначе щях да я убия! Когато през нощта баща ти се върна и вместо Консепсион завари в леглото мен, побесня и започна да ругае и да ме праща по дяволите, но след това… хм, накрая напълно промени мнението си, въпреки че преди това се наложи да го заплаша с ножа си, за да го накарам да си свали панталона. О, да, пуснах му дори малко кръв, защото не вярваше, че говоря сериозно! Но след това… е, след това — бе обяснила майка й с доста по-мек глас — всичко се промени!
„Няма да остана тук — реши Лора. — Ена трябва да поеме живота си в собствени ръце… или ще замина за Испания и ще го намеря, или ще се върна в Мексико и тогава може той да дойде да ме търси!“ Странно, но тя сякаш почувства, че не всичко между тях е свършило… че имаше неща, които трябваше да изяснят помежду си.
— Приготвих банята, ако госпожицата пожелае… — Потънала в мисли, Лора не бе забелязала влизането на Айша.
Никога не беше изпитвала неудобство да се съблича пред камериерките си или други жени, но сега, след като свали ризата си и влезе в кръглата медна вана, погледът на момичето я накара да се почувства неловко. Лора прогони това моментно чувство, казвайки си, че като мароканка Айша не е свикнала да вижда бели жени.
Във всеки случай момичето бе изключително внимателно и изглежда мислеше, че от него се очаква да натърка младата жена с ухаещия на сандалово дърво сапун, преди тя отново да влезе във ваната и да измие пяната от тялото си. Междувременно Айша бе приготвила голяма мека кърпа, с която много внимателно подсуши тялото на бялата жена.
Докато я сапунисваше, пръстите на момичето останаха малко по-дълго от нормалното върху гърдите на Лора и най-вече върху зърната им. „Какво от това?“ — помисли си Лора. Все пак, докато момичето я подсушаваше с умели, внимателни движения, Лора се почувства глезена и отрупана с грижи.
Айша постла една кърпа на леглото, след което донесе шише благовонно масло и попита:
— Желае ли госпожицата масаж? Действа много добре, уверявам ви. Когато втрия маслото, то прониква в кожата и я поддържа влажна, така че се вижда само съвсем лек блясък… господата намират това за изключително привлекателно!
„Защо не?“ — помисли си Лора и сви рамене, докато лягаше по корем върху кърпата, оставяйки се в силните, но нежни ръце на Айша, която умело втриваше маслото в порите на тялото й. Много скоро Лора започна да изпитва удоволствие от това непознато усещане и установи, че масажът постепенно освобождава насъбраното в тялото й напрежение. Айша втриваше маслото от петите нагоре към раменете и ръцете, а след това я накара да се обърне по гръб. Маслото ухаеше на жасмин и гардении и действаше удивително успокояващо!
Когато Лора се обърна, мароканката започна да масажира вътрешната част на ръцете й чак до връхчетата на пръстите, продължи от шията към раменете. След това, много внимателно, се зае с гърдите, като обхващаше с пръсти ту едната, ту другата и я масажираше нагоре до зърното, което едва докосваше.
— Госпожицата имат толкова чудесни малки гърди и толкова хубави, твърди, тъмночервени зърна — промърмори тя, докато капваше по една съвсем малка капка масло на всяко от тях. — Госпожицата имат чудесно тяло, наистина чудесно!
Лора вече се чувстваше замаяна, а дланите на Айша продължаваха изкусно да я масажират — надолу до корема и тъмния триъгълник между бедрата, след това надолу по краката и обратно нагоре, докато не достигнаха вътрешната страна на бедрата, където поспряха за кратко, преди отново да продължат. След това Айша взе шишето и отля малко масло между бедрата на Лора, масажирайки я с леки, нежни като полъх от пеперудени крила движения. Отначало пръстите на момичето едва доловимо докосваха срамните й устни, а след това, сякаш окуражени от отсъствието на реакция, проникнаха малко по-навътре.
— Госпожицата е хубава навсякъде… да, навсякъде — шепнеше Айша, без да прекъсва с нежните, галещи докосвания, които почти хипнотизираха Лора, докато изведнъж отново не я връхлетя усещането, че е наблюдавана от някой безмълвен свидетел. Но когато рязко седна в леглото, не можа да открие никого и си наложи да се овладее. Трябваше да признае, че на Айша й се бе удало да я възбуди с нежните си, умели длани.
— Благодаря — рече Лора, опитвайки се да скрие вълнението си. — Беше… много приятно и отпускащо. Но вече е време да се обличам за приема.
На устните на Айша заигра усмивка. Момичето наведе глава и отстъпи крачка назад.
— Разбира се, госпожице. Ще ви помогна при обличането, ако ми кажете коя от роклите бихте желала да сложите тази вечер. — След това тихо добави: — Тук съм, за да направя всичко, което госпожицата поиска от мен.
„Боже мой — мислеше Лора, докато Айша, която, движейки се бързо и безшумно с босите си нозе, разстилаше роклите й пред нея. — Бих искала да зная какво мисли за всичко това Ена… ако нейната камериерка е също толкова любезна, колкото моята, разбира се.“ Надяваше се скоро да се видят с Ена, за да могат да си поговорят В този момент, измъчвана от непознати чувства и импулси, които заплашваха крехкия й душевен мир, Лора имаше нужда от някого, с когото да поговори. Трябваше да се довери някому и се надяваше, че Хелена ще побърза и скоро ще бъде готова с обличането.
Хелена наистина бе напълно облечена и се радваше на възможността да поговори с Лора преди приема, когато в стаята, както винаги безупречно облечен, влезе съпругът й. Ена забеляза в ръката му малък, плосък пакет, обвит в сребриста хартия. Когато графът постави пакета на тоалетната й масичка, Ена, която никога не бе получавала подаръци от него, искрено се учуди.
Фатима, мароканското момиче, избрано от Арчи за нейна камериерка, тъкмо закопчаваше последното копче от роклята й.
— Колко възхитително изглеждаш днес, сладка моя съпруго! — рече той с привичния си оксфордски маниер, с който тя все още не можеше да свикне. — Малкото бижу, което ти нося, ще те направи още по- очарователна и навярно много ще ти отива.
— Благодаря, Арчи — Хелена нетърпеливо се обърна към Фатима, която не преставаше да обикаля около нея. — Можеш да си вървиш, Фатима!
— Но, скъпа — подхвърли Арчи, — след малко отново ще имаш нужда от помощта й… както сама ще се убедиш. — След това я заобиколи и огледа с критичен поглед, който винаги я бе карал да се чувства неловко.
— Знаеш ли, скъпа — с негодувание рече той, — боя се, че роклята, която си избрала за тази вечер, не ми допада особено. Позволи ми аз да ти избера една. Не мислиш ли, че на мъжа трябва да бъде позволено да избира дрехите на жена си и да решава какво й отива най-много?
Преди Ена да успее да отвърне каквото и да било, той се обърна към Фатима:
