— Съблечи господарката си — заповяда й той, — докато прегледам гардероба й за някоя подходяща рокля по мой вкус. Побързай… тази вечер не бива да закъсняваме. И… ах, да, корсетът на жена ми трябва да бъде в тон с роклята, която съм избрал… така че можеш да свалиш този.
Фатима вече бе започнала да разкопчава роклята й, когато Хелена успя да се овладее дотолкова, че да се отскубне от ръцете на момичето.
— Арчи! Не зная какво ти е, но аз нямам време тепърва да се преобличам. Освен това не намирам нищо неподходящо в облеклото си!
Графът бе огледат всички грижливо подредени от Фатима рокли, и сега, без да обръща внимание на протестите на съпругата си, извади една тъмна сатенена рокля, покрита с черна дантела.
— Тази тук е най-подходяща за днешната вечер, скъпа моя. Не ми харесва синята рокля, която си облякла. Деколтето й е прекалено дълбоко, а аз не искам съпругата ми да се разхожда из моя клуб, облечена като уличница, която показва прелестите си!
Хелена го погледна слисана и заекна:
— Какво каза? Арчи, нищо не разбирам! Не разбирам и теб. Откакто дойдох тук, ти си… имам чувството, че не те познавам!
— Със сигурност не така добре, както изглежда си опознала симпатичния брат на госпожица Морган! — усещането на Ена, че е част от някакъв ужасяващ кошмар, се засили още повече, когато чу Арчи да казва с тих, заплашителен глас: — От днес нататък ще правиш онова, което ти кажа, ясно ли е? Ще станеш почтена, послушна съпруга, скъпа. Ще се погрижа за това!
Хелена отвори уста, за да отговори, но бе така ужасена, че не можа да отрони нито дума. Ужасът й нарасна още повече, когато Арчи ненадейно пристъпи към нея и й зашлеви плесница… след това още една.
— Млък, по дяволите — изсъска той. — Остави Фатима да те съблече. Разбра ли ме? Или трябва да бъда още по-ясен? — След това заплашително вдигна ръка за трети път.
Прекадено ужасена, Хелена дори не помръдна, за да се защити. Лицето й пламтеше от плесниците, а очите й се бяха налели със сълзи и тя започна да хлипа тихо, подобно на ранено животно. Когато Арчи я удари за трети път, тя извика високо. Стоеше там, неподвижна и сякаш изпаднала в транс, а в главата й всичко се въртеше. Усещаше ледените пръсти на камериерката, която събличаше роклята й, така че сега Хелена бе останала само по корсета и тафтената си фуста, с пламнало от болка и унижение лице.
Но, както скоро узна, това не беше всичко.
— Донеси на съпругата ми подаръка, който съм й купил — заповяда Арчи на Фатима, която се подчини, хилейки се подигравателно. — Отвори го! — обърна се той към Ена, и тъй като тя бе неспособна да помръдне, я удари още веднъж, този път по гърдите. — Не ти ли обясних, че ще трябва да изпълняваш онова, което ти кажа? Сега отвори подаръка, който съм ти донесъл… и то веднага, защото не трябва да закъсняваме за приема, нали така?
Хелена се подчини, хлипайки, докато Арчи й обясняваше какво й беше донесъл и за какво служеше то. Фатима вече бе развързала корсета й, така че сега Ена бе останала само по тънката си копринена риза.
— Изработен е от злато, разбира се — весело обясни Арчи, а устните му се разтеглиха в подигравателна усмивка. — Девствен пояс, скъпа моя! Не е ли чудесен? Виждаш ли малката златна ключалка? Само аз ще имам ключ за нея. Така ще бъда сигурен, че за в бъдеще ще си ми вярна. А сега се обърни, за да ти го поставя… със сигурност ще изглеждаш очарователно с него!
Той се засмя жестоко при вида на ужасения израз на лицето й, след това я сграбчи със свободната си ръка за врата и със силен удар в хълбоците я накара да се наведе и притисна лицето й върху тоалетната масичка. Приглушените й викове само още повече го развеселиха.
— Арчи… не! Ох, моля, не… не издържам… моля те, не ми причинявай болка, моля… не!
— Трябва да признаеш, че заслужаваш наказание. Бих могъл да бъда много по-лош, не забравяй това и ще се отървеш леко, а… — заплашително добави той, — ако не мируваш, докато ти слагам тази хитроумна малка играчка, ще заповядам на Фатима така да те нашиба с камшик, че седенето дълго време ще ти създава проблеми. Надявам се, че съм се изразил ясно!
Вцепенена от болка, срам и унижение, неспособна да подтисне риданията си, Ена стоеше със скрито в шепите лице, докато прислужницата стягаше златния пояс около кръста й. След това между срамните й устни бе прекарана болезнено стегната златна верижка, която на седалището се разделяше на две по тънки. Те стигаха до пояса на кръста и през златна халка се спускаха обратно надолу, така че точно върху чувствителния венерин хълм на младата жена се падаше малко златно катинарче.
— О, боже, Арчи! — с умоляващ глас извика Ена, но не посмя нито да вдигне глава, нито да помръдне от мястото си, докато той не й позволи. — Прекалено е стегнат… впива се… и ми причинява такава болка, че едва издържам. Моля те, Арчи, моля те, не го прави… ще сторя всичко, което поискаш, обещавам, никога повече няма да извърша нещо лошо! Моля те, освободи ме от това нещо, моля те! — Сега тя плачеше с глас, хлипайки така силно, че цялото й тяло се тресеше.
— Сега можеше да станеш, сладка моя, невярна съпруго, и да се поразходиш из стаята, за да видя как ти стои. Непременно се огледай в огледалото, преди Фатима да те облече… какво ще кажеш, не е ли красиво? Златото върху млечнобялата ти кожа! Скъпа, мисля, че само щом свикнеш с него, усещането от пояса под всичките тези фусти и поли от сатен ще ти се стори дори приятно! Навярно начинът, по който е поставено катинарчето, ти доставя дори известно удоволствие, не съм ли прав? Виж само как се притиска към онази част от тялото, която може да ти донесе най-чудесни усещания. Виждаш, че мога да бъда изключително внимателен и загрижен за теб!
Все още ридаейки, Ена се изправи и изпълни всичко, което й бе наредил. Тя направи няколко крачки из стаята с болезнено впиващия се в меката й плът девствен пояс, за най-голямо задоволство на Арчи и Фатима, която я наблюдаваше с безмълвна усмивка, без да откъсва поглед от златната плетка. След това, вече почти безчувствена, Хелена застана пред огледалото, докато Фатима й сложи непоносимо стегнатия по нареждане на Арчи корсет и й облече избраната от него рокля. Ена не знаеше как ще издържи, как би могла да гледа хората в очите… да сяда, става, танцува с това нещо между краката си, което се врязваше в кожата й, причинявайки й почти нетърпими болки.
— А сега — благосклонно рече Арчи, обвивайки ръка около кръста на съпругата си, — нека видим дали приятелката ти е готова.
Лора веднага почувства промяната в Ена, макар да не можеше да определи точно в какво се състои тя. Погледът на приятелката й изглеждаше почти трескав, излъчваше странна нервност. Ена говореше прекалено бързо, а очите й изглеждаха големи и блестящи на фона на бледото лице с две яркочервени петна по страните. Но тъй като Айша не се отделяше от тях и непрекъснато местеше поглед от едната към другата, а освен това пред вратата ги очакваше Арчи, не й остана време за въпроси. Загръщайки се в дантеления шал и вземайки ветрилото и малката чантичка от сребриста плетка, Лора се питаше дали Арчи и Хелена не са се карали. Очите на Ена изглеждаха подозрително зачервени! Може би след приема щяха да намерят време за кратък разговор на четири очи.
39
С напредването на вечерта Лора вече бе сигурна, че с Ена става нещо. През цялото пътуване във файтона, който трябваше да ги откара до „Пал Мал Клъб“ тя нервно се беше въртяла на седалката, приглаждала плисетата на полата си и така бе мачкала и дърпала дантелената си кърпичка, че накрая я скъса. Но странното държание на Ена не престана и с пристигането им в клуба! Тя почти не се спираше на едно място — постоянно скачаше от стола си и се втурваше да поздравява някакви приятели, при това с дрезгав и неестествен глас. Лора изгаряше от нетърпение да поговори с нея на четири очи, но така и не им се бе удала възможност, тъй като Арчи бе неотлъчно до съпругата си, осведомявайки се постоянно дали се чувства добре в претъпканото с хора помещение или дали не й е прекалено горещо. А освен това бе добавил, че тя трябвало да свикне с компанията му, тъй като след толкова дълга раздяла нямал намерение да се отдели от нея дори за миг!
При цялото внимание, което посвещаваше на съпругата си, Арчи не забравяше и своята гостенка. Стоейки неотлъчно до Хелена, той не пропускаше да представи на Лора най-привлекателните млади мъже сред гостите.
