— Направил си го нарочно.
— Да — потвърди Хелга, — така беше.
— Радвам се — намеси се Анабел. — И без това не можех да издържа дълго, без да ги видя.
Кристъл отмести очи от Конър и погледна бебетата. Те бяха на единайсет месеца и имаха сините очи и тъмната коса на баща си, който се кълнеше, че са наследили лукавството на майка си.
Джеймс беше по-силният и пръв беше проходил с малките си дебели крачета. Бриджит беше по- пъргава. Тя пълзеше по пода с необикновена бързина и можеше да се изкатери почти навсякъде.
И двамата вече можеха да казват „мама“ и „татко“, както и „птиче“ и „куче“, а помежду си разменяха хиляди думи, които никой от възрастните не разбираше.
Отиде до съпруга си и сложи ръка около кръста му. Той я целуна по носа.
— Честита годишнина.
— И на теб.
— Джъдж ще дойде след малко — каза Анабел. — Не мога да го накарам да зареже работата си.
— Мамо, той е мъж — каза Кристъл.
— Но той е само на седемнайсет.
— Бързо порасна.
За миг Анабел остана сериозна, след което се усмихна.
— Поне не порасна с горчивина в сърцето. За това трябва да благодарим на Конър.
Семейство Брейдън имаха много, за което да благодарят на Конър. И най-вече на Кристъл.
Тя го погледна. Трябваше ли да му каже, че очакваше още едно дете. Той искаше голямо семейство.
Тя беше напълно съгласна с него.
Семейство. Тази дума й звучеше толкова прекрасно сега. След двете погребения преди почти две години, тя се бе питала дали някога щеше да има истинско семейство.
Сега вече го имаше и възнамеряваше да го запази завинаги.
Отиде до отворения прозорец и се загледа в приближаващата каруца, зад която се виждаше Джъдж, възседнал Ликорис, черния мустанг, който Конър му бе подарил няколко седмици преди голямото състезание. Оттогава Джъдж не беше участвал в надбягвания, защото малцина бяха онези, които биха се осмелили да предизвикат прекрасния жребец. Оро се беше пенсионирал и бе дал началото на потомство от състезателни коне, които някой ден щяха да се превърнат в легенди в Тексас.
Поне така казваше Конър и в окръга никой не се съмняваше в думите му.
— Гостите ни вече идват — обяви Кристъл.
Анабел и Хелга тръгнаха напред, а Кристъл и Конър ги последваха хванати за ръце, повели децата си към своя празник на живота и любовта.
Информация за текста
© 1997 Евелин Роджърс
© 1997 Николай Долчинков, превод от английски
Evelyn Rogers
Betrayal, 1997
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Евелин Роджърс. Смелостта да обичаш
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Технически редактор: Никола Христов
Оформление на корицата: „Камея“
ИК „Калпазанов“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15550]
Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00
1
Груб, недодялан — Б.пр.
