Кармен Рийд
Много гот
Глава 1
— Нилс.
— Да?
— Нищо. Просто пробвам как звучи. Нилс… Нилс — повтори бавно тя, отново отпусна глава на ръката му и усети как всеки миг ще се унесе и ще заспи, нищо че бе ранен следобед. Толкова беше хубаво. Как бе забравила, че е толкова хубаво?
Ив се обърна и се усмихна на широкото лице, покрито с лунички, отпуснало се до нея на възглавницата.
— Ще бъде весело да повторим някой път — предложи, усетила потръпване под стомаха, докато си спомняше най-хубавите моменти.
— Да, с удоволствие — отвърна той с мекия си холандски акцент, който бе основната причина тя да се озове тук.
Мъжът се обърна на една страна и се подпря на лакът, за да я вижда по-добре. Толкова красива, типична англичанка — слаба като хрътка, със съвършен нос, тънки устни, светлоруса коса, оставена прекалено дълга и неподдържана, нокти… може би най-ужасните, които някога бе виждал. Да не би да е копала градината с голи ръце?
Без да каже и дума, Нилс се усмихна и прокара пръст бавно, много бавно от брадичката й до пъпа.
— Много си красива гола — каза възхитено.
— Ти също — отвърна Ив и се приближи до него, за да се притисне. — Сега вече съм сигурна, че си естествено рус — пошегува се и спусна пръст по гърдите му към влажните къдрави косъмчета точно под корема.
Той я прегърна, притисна я силно до себе си и тя усети неволната си въздишка от облекчение. Това вече беше добре. Наистина беше хубаво. Щеше да се оправи. Щеше да продължи напред.
Чу енергично драскане, обърна се, измъкна се от прегръдката и видя една от сивите си котки, разположила се в долния край на леглото, заета да си чеше ухото.
— Значи ще се оправят и проблем няма да има? — попита тя Нилс.
— Една седмица ще им даваш от капките и не би трябвало да има нови проблеми. Надявам се да ми се обадиш, дори да не е заради тях.
Нилс беше нейният ветеринар, добре де, ветеринарят на котките. Познаваха се вече от година. Смееха се и флиртуваха в кабинета му, а два пъти се бе качвала в апартамента над приемната, за да пие чаша силно горещо кафе в елегантна чашка в синьо и бяло. А пък днес за пръв път заедно с котките успя да се промъкне в семплата спретната спалня, която чак сега успя да огледа добре: бели стени, бели чаршафи, шкафове от тъмно дърво, пълни с грижливо подредени книги, дрехи и обувки, а леглото пъшкаше, скърцаше и се клатушкаше доста подозрително целия следобед.
Имаше един голям прозорец с типично мъжки завеси на зелено райе, отвън черешово дърво бе протегнало голи клони. Беше ясен ден в началото на февруари, но слънцето, вмъкнало се през прозореца, успяваше да затопли стаята.
— Южно изложение — каза тя, отдадена на мислите си. — Можеш да отглеждаш най-различни екзотични растения на перваза… люти чушки, доматчета, босилек… мога, ако искаш, да ти насадя, само кажи.
— В саксии ли? — попита Нилс. — Вие, лудите англичанки, с това ли замествате секса, а?
— Не! Понякога правя секс… понякога. От време на време.
Само че един следобед, в който си се отдала на секс след три години пълно затишие, трудно може да се нарече „от време на време“, нали така? Цели три години! Как е възможно?
— Аз съм заето момиче — уточни тя.
— Знам.
— Имам четири деца, двама бивши съпрузи, целодневна работа, две котки, градина, апартамент, който е винаги обърнат наопаки, и стара кола… — Изброи всичко това на пръсти и сви рамене… Като че ли това обобщение можеше да разкрие нещо от бурното й минало. Но пък един нов любовник едва ли би искал да знае подробности за децата и да слуша за тях. Дени бе на двайсет и две, Том току-що навърши двайсет (да не споменаваме отдавна изчезналия им баща), след това беше Ана, на девет, Роби — на две, и баща им Джозеф. Най-трудният от всички. Мъжът, когато бе обичала най-много, най-силно бе желала и най- ожесточено бе отблъснала. Завъртя пръстена на Джозеф, все още на безименния й пръст. Не, един нов любовник едва ли гори от желание да му разказва за бившите.
— Заета си — съгласи се Нилс. — Но много се радвам, че си взе свободен следобед.
— Мислиш ли, че секретарката ти ни подозира? — Преплете крак с неговия и веднага усети странните тръпки между тях.
— Ами, подозира! Аз самият дори не съм си го представял — отвърна той.
— А пък аз се досещах. — Кикотът й прозвуча приятен и гърлен, като покана, че могат да започнат отново.
Устата му, с вкус на кафе, притисна нейната, той я прехвърли върху себе си и Ив усети как желанието му се надига. Иха! Бързо се пали.
„Все едно че караш колело“, изскочиха от подсъзнанието й думите. Може и да бяха минали три години от последния път, но това не се забравя. Езикът му изучаваше места, от които би се засрамила, ако не бе безкрайно възбудена, а той не спираше да я докосва и гали цялата.
Дори се чу как стене, гласът й бе далечен и безплътен.
— Да. Да. О-о-о… Още…
Още ли? Точно това беше проблемът. Още. Сега вече работата ставаше лоша. Бе задействала отново копчето на секса и отсега нататък щеше да желае Нилс и сутрин, и обед, и вечер. А тя наистина, както сама си повтаряше, беше невероятно заета.
— Какво? — Мъжът надигна глава изпод юргана и тя веднага отвори очи.
— Какво? — повтори въпроса, но предположи, че е изрекла последната си мисъл на глас.
— Замаяна ли си?
— Не, не. Всичко е наред. — Как трябва да се държи човек в подобни моменти? Дали е редно да каже: „А сега, би ли продължил“?
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна.
Нилс се бе подпрял на лакти над нея и тя пощипна леко твърдите му бицепси.
— Прекрасен си — каза съвсем искрено. Наистина беше прекрасен. Съвсем различен от… а, не, никакви такива… както и да е… сега се съсредоточи върху мускулестия ветеринар, който ближе врата ти и диша тежко, а пръстите му милват и правят кръгчета там… о, да…
Обви кръста му с крака и той отново бе вътре в нея. Цели три години на сухо, а сега, три пъти за един следобед. Това май беше истински рекорд. Определено свръхдоза. Ами как щеше да обясни зачервяването на бузата си, предизвикано от наболата му брада?
Бе толкова доволна, та реши да се остави на убеждението, че тъкмо Нилс ван дер Ховен е мъжът, който ще й помогне да направи прехода от разделена към госпожица и към безбрежното море на срещи и свалки. Беше записала час за котките, защото имаха някакъв проблем с ушите, не че ги бе разболяла нарочно, съвсем не, но пък умишлено записа час за края на работното време на ветеринаря, с надеждата той да няма планове, а тя да си спомня основното, когато става въпрос да бъде прелъстен някой мъж, или поне да му даде ясно да разбере, че няма нищо против да се остави да бъде прелъстена.
И така се озова в малката приемна на Нилс, наведе се, за да качи котките на масата, и го направи по такъв начин, че сребърната прашка да изскочи над колана на плътно прилепналите панталони в защитен цвят, а когато се обърна отново към него, улови погледа му, насочил се точно където трябваше, към деколтето — бюстът й бе повдигнат от сутиена „Уандърбра“, щедро разкрит от дълбоко изрязаната розова жилетка.
— Според мен е инфекция на ухото. — Ив прекара ръка през косата си и множеството гривни на китката й задрънчаха, а по лъскавите й от червилото устни плъзна усмивка. Укори се мислено, че може би
