И така, потеглиха. Първо спряха в денонощната пекарна на Брик Лейн, а след това прекосиха източен Лондон, доковете и Гринуич и спряха на притихнала уличка с лице към реката. Той остави касетофона да свири и се преместиха на задната седалка, сгушиха се под едно одеяло, говориха си, шегуваха се, целуваха се и се натискаха, докато наблюдаваха бледата розовина на зимното слънце да се прокрадва сред мъглата — или може би беше смог? — и да се издига над водата.
Малко след разсъмване, когато прозорците на колата бяха изпотени от студа навън и топлия им дъх, целувките на Джозеф станаха прекалено настойчиви и горещи, за да не им обръща внимание.
Дъхът му се плъзгаше по лицето й, докато ближеше клепките, устните, ушите. Тя усети, че разкопчава копчетата на ризата му, а неговите длани пълзяха под дрехите й, измъкнаха малките й гърди от еластичния памучен сутиен и вдигнаха блузата, за да може да целуне зърната й.
Искаше й се всичко да остане над кръста: та това бе първата им нощ — не, току-що се бе запознала с него. Само че бе толкова хубаво. Очите й бяха затворени и тя копнееше за още, за нещо повече, за него. Искаше да докосне краката му, бедрата, тъмните косъмчета под корема… него.
Той дърпаше ципа на панталоните й и смъкваше мокрите й бикини в нескопосан опит да постигнат някаква интимност на задната седалка на малката кола. Ив отвори очи и не можа да откъсне поглед от кафявите му очи и разширени черни зеници, меките устни, наситенорозови и подпухнали.
— Ти си прекрасен — бе прошепнала тя, преди устата й отново да попадне под неговата, а пръстите му да напипат мекото влажно място между краката й.
Докато се кискаше, тя успя да го разкопчае и да поеме с устни топлия му член, преди да се настани в скута му, да го усети вътре в себе си и да се отпусне отгоре, без да откъсва поглед от промененото му лице, едва доловимата въздишка и напрежението, когато най-сетне той свърши, а тя се движеше с него, докосваше с устни ухото му, веждите и му повтаряше колко е добър.
И тогава настъпи моментът на неловкост. Ив не можеше да повярва какво се е случило току-що, а той сви в ръка мокрия пълен презерватив и се чудеше къде да го сложи.
Какво щеше да стане след това, чудеше се тя, докато се опитваше да си вдигне дънките, и изведнъж усети студа и влагата в колата.
— Сега ни трябва закуска — предложи усмихнат Джозеф и се примъкна зад волана, за да включи мотора и да пусне парното на пълни обороти.
— Знаеш ли, не съм сигурна, че ми се закусва — се бе опитала да откаже тя. — Искам да кажа от… — Изчерви се ужасно, защото й бе много трудно, направо невъзможно да го изрече. — Един мъж… — Ох, каква отврат.
— И аз така — беше се пошегувал той.
— Имам деца и не ми се иска да ги притеснявам и да ги обърквам… нито пък да прекарвам много време далече от тях.
— Всичко е наред — се бе опитал да я успокои Джозеф. — Просто ми се искаше едно бързо чукане на задната седалка и, между другото, я ми напомни как се казваше.
Бе го погледнала ужасена.
— Майтап! — бързо бе продължил той. — Тъп, безвкусен майтап за неудобния момент, след като сме правили секс. Извинявай. Наистина извинявай. Мисля, че си чудесна, очевидно е, че ме харесваш, затова защо не останем заедно още малко, пък да видим какво ще излезе? Никакви обещания, никой няма да прави това, което не иска. Ако решиш да се отдръпнеш в даден момент, става.
Протегна ръце, за да й помогне да се промъкне отново на предната седалка.
— Само че ти все още не си видяла колко ме бива — добави с усмивка. — Тук отзад нещо се разминах със стила. Знам неща, на които нито една жена не може да устои. — Каза всичко това шеговито, иронично, весело и много мило. Неустоима комбинация. Истински покорител на женски сърца. Възможно ли бе да е толкова мил и интересен, колкото изглеждаше? Или това бе само част от прелъстяването?
След това се наведе над ръчната спирачка, за да я целуне.
— Можем да се забавляваме, а и съм сигурен, че децата ти много ще ми допаднат.
При тези думи Ив бе отдръпнала устни от неговите и той бе побързал да добави.
— Когато ми позволиш да се запозная с тях… когато ти кажеш.
— Знаеш ли какво ме притеснява най-много — бе признала тя. — Ти си прекалено мил и приятен. Това са все неща, които мъжете казват, когато наистина полагат усилия. Просто не мога да повярвам, че наистина си толкова свестен.
— Прекалено хубаво е, за да е истина. — Бе свил длани под брадичката си, беше се облегнал на волана и се бе усмихнал. — Трябва да призная, че този комплимент е нов, а и не съм сигурен, че последната ми приятелка ще се съгласи. Имам малко нещо астма и нощем гърдите ми свирят… сега вече не съм чак толкова съвършен, нали?
Тя избухна в смях при тези думи.
— Не мислиш ли, че с различните хора се държим различно? Някои хора извикват у нас най-лошото, а други — най-доброто.
Не бе казал нищо повече. Нямаше нужда да разискват намека, че биха могли да дадат най-доброто от себе си, защото то се виждаше също като трапчинката на лявата му буза при всяка усмивка.
Седнаха да закусват в кичозно сбутано кафене, където дори грубият кисел сервитьор не успя да спука балона на щастието, който ги бе обгърнал. След това Джозеф я остави пред тях — не можеше да го покани — размениха си телефоните и той настоя да се уговорят да се видят отново.
Всъщност, звънеше й непрекъснато, молеше се да му позволи да се отбива по-често и броени дни след първата им среща се запозна с момчетата. Ив скоро разбра, че Джозеф представлява неустоима сила. Беше готов да спи пред вратата й, ако тя не го пуснеше.
Той бе запленен от нея и бавно, много бавно, тя се остави също да бъде запленена от него. За Ив това се оказа най-подходящия момент да се влюби отново. Първият й брак бе приключил преди шест години и момчетата й, Дени, тогава на дванайсет, и Том — на десет, не се нуждаеха чак толкова много от нея. Те ходеха да тренират футбол, ходеха на гости на приятели, обикаляха… така че Джозеф бе готов да се възползва от свободното й време и да настоява двамата заедно да се забавляват, да се отдадат на любовта си и на живота без децата.
Караше я да се смее толкова много. Беше й леко, както никога досега.
Първият уикенд, който Ив и Джозеф прекараха заедно, бе незабравим. Седмици наред правеха секс тайно в банята, като пускаха водата да тече, или се настаняваха върху сгъваемото канапе в хола, обикновено в малките часове на нощта, а вратата към стаята на момчетата бе здраво барикадирана и затворена — дори в тези случаи трябваше да пазят тишина, да цари пълен мрак и да се сгушат под завивките, все неща, които ги докарваха до лудост.
Най-сетне тя се съгласи с непрекъснатото настояване на Джен момчетата да й гостуват за един уикенд, а Джозеф да дойде още в петък вечерта и да остане чак до късно следобед в неделя. Щяха да си прекарат като истинска двойка.
Той пристигна натоварен с пликове, пълни с продукти, и тя го покани в апартамента, а щом влезе, възбуденият му поздрав се превърна в задъхано любене, подпрени на стената в антрето.
След това извадиха покупките, сготвиха вечеря заедно и си легнаха рано, всички лампи запалени, те двамата отвити, за да обърнат специално внимание на всяка подробност от тялото на другия. След това тя докосна всяка негова бенка, а той среса с език косъмчетата между краката й и каза — докато тя наддаваше престорени писъци на ужас, — че това място има нужда да му се обърне специално внимание.
— Тук има прекалено много растителност и трябва да я поприбера. Защото дори пътя не мога да намеря.
— Джозеф! Ти си едно много, ама много невъзпитано момче!
— Прекалено даже. — Отново спусна уста надолу и се зае със задачата си по-дълго, отколкото тя си мислеше, че може да очаква. Докато най-сетне тя свърши и се почувства изцедена и от последната капчица страст.
На следващата сутрин — е, всъщност следобед, те закусиха в леглото, правиха секс, изкъпаха се, отново секс, обядваха, излязоха, за да купят продукти. Храна, вино… а Джозеф взе разни неща в аптеката, но отказа да й покаже какво е купил, до късно същата вечер, когато тя се кискаше просната върху смачканото легло, след като бе порядъчно пийнала и изпушила първата си цигара с трева.
