Тогава той извади фризьорска ножица и започна да оформя косъмчетата между краката й, отправяйки смешни забележки през цялото време.
— Да знаеш, миличка, че мога да променя тази грива със съвсем мъничко гел… кажи ми сега честно… колко често се миеш с шампоан? Прекалено често, скъпа, ще съсипеш естественото омазняване на косъма. — Ив се задъхваше от смях и страст. Той продължаваше да действа с ножицата, след това започна да я докосва, след това натискът се увеличи. Бавно и много внимателно той докосна крайчетата с гел и когато най-сетне приключи, триъгълникът й бе във формата на сърце и двамата незабавно решиха, че трябва да отведат новата прическа да си легне.
В неделя сутринта Джозеф я убеди да си изруси бретона, а останалата си коса да боядиса в светъл меден цвят. След това й даде тънка изкуствена престилка на медицинска сестра и касинка с надеждата тя да види смешната страна… и я накара да ги облече.
— Това наистина е прекалено… за мен няма проблем… живеем в деветдесетте, иронични, постфеминистични, ние сме възрастни хора, съгласни на всичко, честна дума.
— Сериозно? — попита тя и смъкна евтиния цип. — Не съм сигурна, че искам да знам колко си безстрашен в леглото.
— Напротив, сестра, напротив, искаш.
— Сега вече можеш с чиста съвест да кажеш, че си изкарала един мръснишки уикенд — обърна се той към нея, докато правеха секс отново за един Господ знае кой път този неделен следобед, докато слънцето залязваше, час преди момчетата да се върнат.
Ив усещаше, че е протрита от брадичката до глезените, той също. Седнала върху него на канапето, тя се движеше бавно и нито един от двамата не бе сигурен дали ще успее да свърши отново.
— Искам да живея с теб — бе казал най-неочаквано Джозеф. — Моля те, кажи „да“. Мисля, че трябва да си купиш по-голям апартамент с две спални. Едната за момчетата, а другата звукоизолирана за нас… а- а-а — лека промяна на позата. — Аз ще ти стана наемател, така че ще ти бъде по-лесно да плащаш ипотеката, а пък отпред ще има градина, така че с момчетата ще ритаме футбол. Ще си сложа бюрото в спалнята, за да мога да уча през всичкото време, докато не те любя… иди не те правя неземно щастлива… моля те, Ив, кажи „да“. Мисля, че ще ни бъде добре заедно.
Чака дълго, докато получи отговора й. Забави ритъма, докато тя го почувства как пулсира вътре в нея.
— Все още не съм се запознала с родителите ти — отвърна най-сетне Ив с някакво подобие на усмивка.
— Колко си старомодна!
— Сериозно ти говоря, че искам да се запозная с родителите ти.
— Добре… но ти избягваш въпроса ми. Ще се съберем ли да живеем заедно?
— Ами…
— Моля те!
— Трябва да помисля и да видя какво ще кажат момчетата. Да купя апартамент? — Това бяха сериозни стъпки, но Джозеф караше нещата да звучат толкова лесни.
— Помисли си, Ив. Мама му стара, искам да свърша, но вече не е останала никаква сперма вътре в мен.
Това са те, днешните млади, каза си тя и погали главата му, отпусната между гърдите й. Толкова бяха освободени, че страх те хваща.
— Майка ми ще ти хареса страшно много — добави той.
— Престани… сега вече наистина ме изплаши.
Глава 6
Тя най-сетне откри сбутан апартамент с две спални на приземен етаж с очарователна градина отзад, но още щом го видя, разбра, че от него ще излезе чудесен дом, а когато се премести с момчетата, Джозеф също се нанесе.
Заедно купиха легло, но това бе единствената съвместна покупка, която тя позволи. Ив бе живяла сама със синовете си толкова дълго, че не можеше да допусне друг човек в живота си лесно. Той й плащаше наем, а тя покриваше всички останали разходи за мебели, пердета, латекс, кухненски прибори и тенджери — все неща, които се събират бавно и придават облика на един дом. За да създаде дома, който винаги бе искала за момчетата си.
Само че Джозеф нямаше намерение да се остави тя да го държи на ръка разстояние. Обичаше я искрено, благородно и искаше да бъде единствената любов и любовник в живота й. Най-сетне, много бавно Ив го допусна до себе си. Едва бе започнала да отвръща с „Обичам те“ на любовните му излияния, а той започна да настоява за сериозно обвързване, за брак, за… бебета!
— Я почакай малко! — спираше го непрекъснато тя.
— Защо? — бе обичайният въпрос.
Може би тя не трябваше да бъде чак толкова изненадана, когато откри, че е бременна броени месеци след като двамата заживяха заедно. Нима спиралата бе достатъчна, за да спре решителността му?
Първите няколко месеца от бременността се оказаха истински кошмар за Ив: тя не само се страхуваше, че двамата не са готови за бебе, но в края на брака си бе направила спонтанен аборт и се ужасяваше от новата бременност. Плачеше непрекъснато, беше й лошо и повръщаше по цял ден. Нощем лежеше и не можеше да заспи, сигурна, че лекият трепет в областта на корема е симптом на нов спонтанен аборт. Но най-сетне дебеличкото им капризно момиченце се появи на бял свят и Джозеф и Ана се влюбиха от пръв поглед. Първото чувство, което Ив изпита към бебето бе емоционална смес от любов, облекчение и нови тревоги. Дълго след раждането тя плачеше почти всеки ден, защото това така желано бебе най-сетне бе в ръцете й и се оказа истинско съвършенство. Трябваха й месеци, за да се отърве от съмненията, и на Ив й беше трудно да изпусне бебето от поглед или да го остави само чак до третия месец.
Докато Ана бе още бебе и после започна да прохожда, Джозеф учеше у дома почти през всичкото време и затова се грижеше непрекъснато за нея, което му беше безкрайно приятно. Бе обсебен от това малко момиченце, разхождаше се из целия апартамент с нея, когато тя нервничеше, убеждаваше я да пие от биберона с майчино мляко и й пееше беззвучни приспивни песни. За Ив бе невероятно удоволствие да има до себе си мъж, който се интересува еднакво и от нея, и от Ана, и от двете момчета. Първият й съпруг, Денис, нямаше никаква представа как да се грижи за синовете си, нито пък проявяваше желание да се научи.
— Виж, само виж — сочеше Джозеф като омагьосан. — Моите очи, твоята коса, твоят нос. Мисля, че има твоята горна устна и моята долна. Не е ли направо удивително? Тя е най-съвършеното момиче в целия свят.
— По-съвършена и от мен? — шегуваше се Ив.
— Много повече, защото тя е ти и аз в едно.
Сега бяха минали цели три години без него, но тя все още не бе свикнала напълно. През повечето време бе доволна, дори може да се каже щастлива, но щеше да излъже, ако се опиташе да твърди, че не й липсва. Трябваше да изхвърли леглото им и да купи по-малко, защото празнотата от неговата страна я потискаше и измъчваше. Дребни неща непрестанно й напомняха колко много й липсва Джозеф, липсваха й и нещата, такива, каквито бяха едно време.
Усещаше неговата миризма по пуловера на Ана, когато дъщеря й се връщаше от уикенда при него. Забелязваше неща, на които той би се разсмял, но най-лошото бе, когато нещо й напомняше за секса.
Колко естествени и приятни бяха станали нещата помежду им. Те се търкаляха заедно в леглото нощем и се целувала с удоволствие, а след това подбираха съвършено точно момента, когато да се слеят. Сексът беше лесен ритъм, преместване в нова поза, единение, постигано винаги, по взаимно съгласие. Откъсваха се един от друг и заспиваха почти незабавно, защото не изпитваха нужда да си кажат каквото и да е. Бе съвършено хубаво, съвършено задоволително. Когато двамата с Джозеф се събраха да живеят заедно, тя най-сетне разбра какво означава да познаваш някого, да сте като едно.
Беше й трудно да обобщи какво се обърка с течение на годините. Може би той винаги я притискаше за
