— Гррр! — изръмжа Медуза, съскането на змиите в косата и се усили.
— Пърси! — обади се Анабет точно до мен. Така се сепнах, че едва не съборих едно джудже.
— Ей! Не прави така!
— Трябва да й отрежеш главата. — Анабет свали шапката си и се появи.
— Какво? Луда ли си? Да се омитаме оттук.
— Медуза е заплаха за всички. Тя е зла. Бих се пробвала аз, но… — тя се поколеба, все едно не й се искаше да го признае — твоят меч е по-подходящ. Освен това, не искам да се приближавам до нея. Ще ме разпердушини заради майка ми. Но ти имаш шанс.
— Какво? Аз не мога…
— В противен случай тя ще продължи да вкаменява невинни хора!
Посочи статуя на двойка влюбени — прегърнати мъж и жена, които Медуза беше превърнала в камък.
Анабет грабна една зелена стъклена топка, поставена на мраморен пиедестал.
— Един излъскан щит би свършил по-хубава работа — измърмори тя недоволно. — Заради конвекцията ще има известно изкривяване. Диференциалът на отражението ще се измени с фактор…
— Не можеш ли да говориш нормално?
— Идиот, къде си блял в часовете по физика? — Подхвърли ми стъклената топка. — Гледай само отражението. Нито за миг не поглеждай Медуза в лицето.
— Хей! — извика Гроувър. — Тя май припадна!
— Гррр! — обади се Медуза.
— Е, май не е — поправи се той и отново вдигна клона.
— Побързай — обади се Анабет. — Гроувър има страхотно обоняние, но все някога ще сгреши.
Извадих химикала си и махнах капачката. Бронзовото острие на Анаклусмос грейна в ръката ми.
Пристъпих натам, откъдето се разнасяше съскането на змиите в косата на Медуза.
Гледах право в стъклената топка, така че да виждам само отражението, а не истинската Медуза.
Тя се появи върху зеленикавото стъкло.
Гроувър се приближаваше за поредния удар с бухалка, но този път летеше прекалено ниско. Медуза сграбчи клона и го дръпна рязко. Сатирът се завъртя във въздуха, стовари се в лапите на една каменна мечка гризли и болезнено изохка.
Чудовището пристъпи към него и аз извиках:
— Ей!
Обърна се към мен.
Приближих се към нея, което си беше доста трудно с меч и стъклена топка в ръка. Ако решеше да нападне, трудно щях да се защитя.
Тя обаче ме остави да я доближа — десет метра, пет.
Вече виждах отражението на лицето й. Не можеше да е наистина толкова грозно. Сигурно зелената сфера го разкривяваше и затова изглеждаше още по-зле.
— Нали няма да нараниш една възрастна жена, Пърси? — поде нежно тя. — Знам, че не би го направил.
Поколебах се, взирах се в странното лице, което ме гледаше от топката — очите сякаш прогаряха зеленото стъкло, сферата изведнъж натежа в ръцете ми.
— Пърси, не я слушай! — изпъшка Гроувър.
— Късно е — засмя се Медуза.
Спусна се към мен, протегнала острите си нокти.
Замахнах с меча, чу се едно гадно пльок и после съскане като от спукана гума.
Нещо падна до крака ми. Едвам се удържах да не го погледна. Усещах как някаква топла течност попива в чорапа ми, главите на умиращите змии дърпаха връзките на обувката ми.
— Ох, че гнус! — обади се Гроувър. Очите му бяха все така затворени, но, предполагам, и гой чуваше гъргоренето. — Гнусна гнус!
Анабет се появи с вирната нагоре глава. Носеше черния воал на Медуза.
— Не мърдай.
Без да поглежда надолу, тя коленичи, уви главата на чудовището в черния плат и я вдигна. От нея продължаваше да капе кръв.
— Добре ли си? — попита Анабет с треперещ глас.
— Да — отвърнах след кратко колебание, макар че двойният чийзбургер беше тръгнал да се надига към гърлото ми. — Защо главата не се изпари?
— Когато я отрежеш, се превръща в боен трофей — отвърна тя. — Като рога на минотавъра. Но не я отвивай. Все още може да те вкамени.
Гроувър се смъкна от мечката, стенейки. На челото имаше голяма цицина. Зелената му плетена шапка висеше на едното от малките му рогца. Крилатите маратонки кръжаха над главата му.
— Същински ас — поздравих го аз. — Чудесно се справи, друже.
— Не беше кой знае какво — усмихна се срамежливо той. — Е, удрянето с клона си беше забавно. Но приземяването в скута на каменната мечка никак даже.
Грабна маратонките във въздуха. Аз прибрах меча. Тримата заедно се дотътрихме обратно в къщата.
Зад плота намерихме стари хартиени торби и увихме главата на Медуза за по-сигурно. Сложихме я на масата, на която бяхме вечеряли, и насядахме около нея, нямахме сили дори да говорим.
— Та значи на Атина трябва да благодарим за това чудовище? — обадих се по едно време.
— Всъщност на баща ти — отвърна ядосано Анабет. — Забравил ли си? Медуза е била гадже на Посейдон. Двамата се срещали тайно в храма на майка ми. Затова Атина я превързала в чудовище. Заедно със сестрите й, които й помагали — така се появили горгоните. Ето защо искаше да ме убие, а теб искаше да запази като статуя. Все още е влюбена в баща ти. Сигурно си й напомнил за него.
— Охо, значи сега аз съм виновен, че попаднахме на Медуза. — Бях пламнал като домат.
Анабет се изправи и се опита да имитира гласа ми:
— „Само една снимка, Анабет. Какво толкова?“
— Престани! — извиках. — Невъзможна си.
— Ти си…
— Хей! — намеси се Гроувър. — Заради вас двамата ще стана първия сатир в историята с мигрена. Какво ще правим тази глава?
Погледнах я. От една дупка се подаваше малко змийче. На торбата пишеше: „Благодарим ви за покупката!“.
Ядосах се — не само на Анабет и на майка й, а и на всички богове, задето ни бяха захвърлили насред нищото и на всичкото отгоре ни бяха спретнали две големи битки още в първия ден извън лагера. Ако продължаваше така, едва ли щяхме да стигнем в Лос Анджелис живи преди лятното слънцестоене.
Какво беше казала Медуза?
„Не позволявай на олимпийците да си играят с теб, миличък. По-добре ще ти е като статуя.“
— Сега се връщам — обявих и станах.
— Пърси — извика Анабет, — какво… Пообиколих из къщата и намерих кабинета на Медуза. Според счетоводния й тефтер последните шест продадени статуи бяха за градината на Хадес и Персефона в Подземното царство. В товарителницата беше посочен следният адрес за доставка: „Звукозаписно студио DOA, Западен Холивуд, Калифорния“. Сгънах листчето и го пъхнах в джоба си.
В касовия апарат имаше двайсет долара, няколко златни драхми и опаковъчни торбички на „Денонощни експресни куриерски услуги Хермес“, всяка с прикрепена кожена кесийка. Разтършувах се из кабинета и намерих подходяща кутия.
Върнах се на масата, опаковах главата на Медуза и попълних формуляра за доставка:
