Надявах се да е права. Но нали никой не се беше завръщал от това търсене повече от две хиляди години… Не, нямаше да мисля за това. Гроувър щеше да е първият.
Юли отмина.
Запълвах си времето с измислянето на нови стратегии за пленяване на знамето, сключвах съюзи с другите хижи, за да не попадне то в ръцете на Арес. Най-сетне успях да преодолея стената за катерене, без да се изгоря от потоците лава.
От време на време минавах покрай голямата къща, хвърлях поглед към таванските прозорчета и мислех за оракула. Опитвах се да се убедя, че пророчеството се е изпълнило.
„На запад те чака богът двулик.“
Да, така беше — макар че двуликият бог се беше оказал Арес, а не Хадес.
„Откраднатото ще върнеш на господаря велик.“
И това го бях направил. Мълнията беше при Зевс. Шлемът на мрака беше обратно на главата на Хадес.
„Който приятел зове се, предателство сее.“
Ето това все още ме притесняваше. Арес се беше престорил на мой приятел и след това ме предаде. Може би точно за това беше говорил оракулът…
„Да спасиш най-скъпото не ще съумееш.“
Да, не бях спасил майка си, но я оставих сама да се спаси и знаех, че така и трябва да бъде.
Защо тогава нещо продължаваше да ме човърка отвътре?
И изведнъж дойде последният ден от лятната ваканция.
Оставаше ни само една вечеря заедно. Изгорихме част от храната в чест на боговете. Край лагерния огън ни раздадоха по едно мънисто.
И аз получих кожена връвчица с мънисто за първото ми лято тук, радвах се, че светлината на огъня прикрива изчервеното ми лице. Мънистото беше чисто черно, само в средата искреше морскозелен тризъбец.
— Решението беше единодушно — обяви Люк. — Това мънисто е знак за първия син на бога на моретата в лагера и за подвига, извършен от него в мрачното Подземно царство, за да възпре войната!
Всички станаха и заръкопляскаха. Дори и децата на Арес се почувстваха длъжни да се изправят. Приятелите на Анабет я избутаха напред, за да приеме и тя своя дял от овациите.
Не знам дали някога съм се чувствал толкова щастлив и толкова тъжен, както в този момент. Най-сетне бях намерил своето семейство — хора, които ме обичаха и смятаха, че съм постъпил правилно. А на сутринта повечето от тях щяха да си заминат до следващото лято.
На другата сутрин намерих едно листче на нощното шкафче.
Знаех, че е от Дионис, тъй като той винаги изписваше погрешно името ми.
Скъпи Питър Джонсън
Ако възнамерявате да останете в лагера за учебната година, моля уведомете ни до обяд. В противен случай ще приемем, че сте заминали или загинали от ужасна смърт. Почистващите харпии ще започнат работа по залез-слънце. Те имат правото да изядат всеки нерегистриран обитател на лагера. Всички принадлежности, които оставите тук, ще бъдат изгорени в лавата.
С пожелания за приятен ден:
Това беше един от многото неприятни ефекти от СДВ — така и не можех да свикна да гледам насериозно на крайните срокове. Цялото лято беше изминало, а още не бях отговорил нито на мама, нито на лагера какво смятам да правя. А сега ми оставаха само няколко часа, за да реша.
На пръв поглед изборът не трябваше да е толкова труден. Девет месеца обучение за герой или девет месеца седене в класната стая — ха!
Но все пак не биваше да забравям и мама. За първи път имах възможността да живея с нея цяла година, и то без Гейб. Да си бъда у дома и през свободното време да обикалям из града. Спомних си какво беше казала Анабет по време на пътуването ни, от което като че ли бяха изминали хиляди години: „Истинският свят е там, където са чудовищата. Там разбираш дали те бива с меча или не.“
Замислих се за съдбата на Талия, дъщерята на Зевс. Чудех се колко ли чудовища ще ме нападнат, ако напусна лагера. При прекосяването на страната едва не загинах десетина пъти. Ако останех на едно място за учебната година, без Хирон и без приятелите ми, които да ми помагат, дали с мама щяхме да оцелеем до следващото лято? Стига, разбира се, тестовете и писането на есета в училище да не ме уморяха преди това.
Реших да сляза до арената да потренирам с меча. Това може би щеше да проясни мислите ми.
Лагерът вече изглеждаше опустял. Всички бяха в хижите, за да си събират багажа, или тичаха насам- натам с метли и кофи, за да приготвят за последната инспекция. Аргус помагаше на децата на Афродита да мъкнат лъскавите си куфари „Гучи“ и несесери с гримове до портала, откъдето щеше да ги вземе автобусчето и да ги закара до летището.
Все още не се налагаше да мисля за заминаване. Щях да се съсредоточа изцяло в тренировката. Оказа се, че и на Люк му беше дошла същата идея. Раницата му беше подпряна на стената. Тренираше сам, дуелираше се с чучелата с меч, който виждах за първи път. Явно беше от истинска обикновена стомана, тъй като Люк направо отсичаше пълните със слама глави.
Оранжевата му риза беше подгизнала от пот. Изражението му беше толкова напрегнато, че все едно животът му наистина беше в опасност. Наблюдавах го запленен как разпердушинва цялата редица чучела, разсича крайници и ги превръща в купчина слама и разпилени доспехи.
Сражаваше се с обикновени чучела, но въпреки това се изпълних с преклонение пред умението му. Той наистина беше невероятен майстор на меча. За пореден път се зачудих как беше възможно да се е провалил с подвига си.
Когато най-сетне ме видя, Люк застина насред замахването си.
— Пърси.
— Извинявай — рекох смутен. — Просто…
— Няма нищо — отвърна той и свали меча си. — Упражнявах се за последен път.
— Тези чучела вече за нищо не стават. Люк сви рамене.
— Всяко лято правим нови.
Сега, когато мечът вече не се стрелкаше мълниеносно насам-натам, забелязах, че не беше съвсем обикновен. Острието беше направено от два метала — едната страна от бронз, другата — от стомана. Люк забеляза погледа ми.
— Новата ми играчка. Клеветник.
— Клеветник ли?
Той вдигна меча и острието заблестя зловещо на слънцето.
— Едната страна е божествен бронз, а другата — закалена стомана. Върши работа както за смъртни, така и за безсмъртни.
Спомних си какво ми беше казал Хирон, преди да поема към своя подвиг — че героят никога не бива да наранява смъртни, освен в краен случай.
— Не знаех, че се правят такива оръжия.
— Не се правят — съгласи се Люк. — Клеветник е единствен по рода си.
Усмихна ми се и прибра меча в ножницата.
