нямаше да тръгне посред нощ. Тя е още по-голяма бъзла от мен, сто пъти. Защо ли не се омъжи за тоя неин Макс, за нищо не я бива, пък и на Макс нищо не му трябва, ще ядат на стол.
— Не е ли рано за тебе да даваш такива съвети?
— Тя пък да не ми се бърка. Вдига скандали, ама какво от това.
— Каква искаш да станеш?
Вместо отговор, тя запя с висок детински гласец:
От коридора се чу позвъняване.
— Нинка е — без да помръдне от мястото си, съобщи Варя, — пак си е забравила ключовете.
— Откъде знаеш, че е тя?
— Знам как звъни всеки в тази къща.
Влезе Нина, видя Варя на кревата в поза, която сметна за неприлична, видя заголените й колена — и започна:
— В главата й само момчета, лак за нокти, червило морковен цвят — от това разбира. С часове стои пред огледалото и си подвива клепките с кухненския нож.
— С ножа? — учуди се Саша.
— Или кисне до телефона, само едно се чува: крепжоржет, кадифе, червена маркизетена, синя копринена… Пет години съм ходила с една блузка, всеки ден я перях и до ден днешен не знам от какъв плат беше. А моята сестричка три дена търча по магазините да си търси копчета за роклята. Галоши не признава, валенките презира. Задигнала ми обувките, очукала ги на танцова забава, после ги захвърлила в банята. Днес обувките, а утре може и пари да задигне и понеже аз нямам пари, ще тръгне да краде.
— Недей така! — каза Саша. — Не плаши и себе си, и нея.
Но Варя не се плашеше. Престорено се прозя, изкриви скучаещо физиономия — чувала го е всичко това, чувала го е сто пъти.
— Смаяна съм от нейната жестокост. Подиграва се на Максим.
Това нейна работа ли е? Долно е, нетактично.
— Макс не ми изглежда весел — дипломатично отбеляза Саша.
Очите на Нина помрачняха.
— Аз ценя Макс, той е чудесно, чисто момче. Но за какво мога да мисля сега. Тепърва ей това трябва да стъпи на краката си.
— Ако обичаш, не се оправдавай с мен — каза Варя.
— Възложили са й да направи стенвестник — продължи Нина. — Тя отишла в другата паралелка и преписала техния дума по дума, дори имената я домързяло да смени. Докъде ще я докара така, какво я очаква?
Варя напипа с крак обувките си, стана.
Към районния комитет Саша се запъти спокойно. Ето инстанция, която няма да се уплаши да реши всичко. Заседанието ще води първият секретар Столпер.
Саша дълго седя в коридора в очакване да го повикат. Зад вратата се чуваха гласове, отделни думи от изказвания, но един висок, рязък глас прекъсваше, пресичаше, спираше всички. Подплашени хора изскачаха от кабинета, тичаха към гардеробите, грабваха си чантите, високият, раздразнен глас сякаш ги следваше. На Саша му харесваше, че Столпер е взел страха на тези чиновници. Ей така изкъсо ще подбере той и Баулин, и всички, които лепнаха на Саша етикета „враг“.
Вратата се открехна.
— Панкратов!
— Бяха се събрали много хора, седяха покрай стените и около дългата маса, покрита със зелено сукно. Столпер, слаб мъж с ядни, уморени очи, мрачно погледна Саша, кимна на Зайцева.
— Докладвайте! И по-кратко.
Зайцева с глас на примерна ученичка съобщи материалите по делото. Когато четеше епиграмите, някой се засмя. Епиграмите звучаха глупаво. После Зайцева каза, че тези факти трябва да се разглеждат във връзка с основния въпрос.
И тогава Саша за пръв път чу, че Криворучко е бивш опозиционер, от каква именно опозиция — не разбра. Зайцева спомена Единайсетия конгрес на партията, „работническата опозиция“, после колективното писмо до ЦК на партията, подписано и от Криворучко, а какво е представлявало това писмо Зайцева не каза. После тя съобщи, че навремето Криворучко е бил изключван от партията, задето не е скъсал връзките си. Какви връзки, с кого, кога — също не каза, само добави, че той е бил възстановен в партията, но е бил наказан с мъмрене. После получил друго мъмрене — за замърсяване състава на железниците със социално чужди и класово враждебни елементи. Каква железница и какъв е бил там Криворучко, Зайцева също не каза. И ето го отново изключен, този път за проваляне на строителство. Макар че списъкът на изключванията и мъмренията на Криворучко се намираше в личното му дело, Зайцева говореше така, сякаш именно тя го е разобличила, сама потресена от факта, че е съумяла да разкрие човек, замесен в престъпления, за които е чела в учебниците.
Докато слушаше Зайцева, Саша постепенно разбираше, че делото на Криворучко далеч не е толкова просто. Над Криворучко тегне миналото му. Не можеше да разбере само какво общо има това дело лично с него.
Столпер взе делото на Саша, прелисти го. Всички мълчаха. Чуваше се само бързото шумолене на ядосано прелистваните страници.
— Какви са тия работи при тебе, Баулин?
Баулин стана, рязко проговори:
— Ние изключихме Криворучко от партията.
— Общежитието не построил — подзе Столпер, — ами ей тия неща, дето ги е вършил — той тупна с длан по папката, — през пръсти ли сте гледали? Стреснали сте се чак когато е излязъл този антипартиен вестник.
— Нямаме данни за връзки на Панкратов с Криворучко.
— Данни нямал! — Столпер изкриви устни. — Панкратов се изказва срещу марксизма в науката и след всичко това му поверявате издаването на празничния брой на вестника, а той го превръща в антипартиен позив. Панкратов защитава Криворучко, тоя декан, как беше?…
— Янсон — бързо подсказа Зайцева, за да подчертае колко добре е проучила делото. — Янсон защитава Панкратов. Та това е кълбо! Къде му е политическата оценка? Обяснете: защо именно Панкратов е защитавал Криворучко?
— Панкратов бе изключен и заради тази постъпка — отсече Баулин.
— Не, не заради тази! — развика се Столпер. — Изключили сте го, когато вече се е проявил открито. Ами дето е защитавал Криворучко, това не ви ли накара да застанете нащрек? Членовете на бюрото са предлагали да се вземе решение, а вие, другарю Баулин, не сте пожелали. Другарят Лозгачов е предлагал. А вие, Баулин, сте отложили решението и сте дали възможност на Панкратов да издаде антипартийния позив. Под носа ви Криворучко е разлагал студентите. Да не смятате, че Панкратов по своя инициатива е издал вестника, по своя инициатива е застанал срещу марксизма в науката? Кой стои зад гърба му? Не сте
