младост, за щастие.
— Изпращаме старата година — каза Вадим Марасевич, — тя беше една година от нашия живот. Както казват в Одеса, никой не е застлал пътя ни с рози. Но път, застлан с рози, не е път на живота. Пътят на истинския живот е обсипан с тръни…
Чу се биенето на часовника, всички заразместваха столовете, станаха, вдигнаха чашите си.
— Честита да ни е Новата година, за новото щастие ура! — викна Вадим.
Зазвънтяха чаши, чиниите с мезетата тръгнаха от ръка на ръка. Макс чевръсто режеше гъската.
— Майстор си! — каза Саша.
— Е, когато има гъска… — Юра подаде своята чиния.
— Максим, на мене кълка — Най-сетне се обади Вика.
— Другата — на мене! — Вадим обичаше да си похапне.
— Марасевичите ще заграбят всичко!
— Спрете Марасевичите! Вадим почука с ножа по чинията.
— Вдигам наздравица за Макс, надеждата на Червената армия!
— Макс! Максимушка! Не ме ощетявай, миличък!
— Другари, някой ми чопна вилицата!
Вадим отново почука с ножа по чинията.
— Да пием за Серафим, единствения ни гост, който също е надежда на Червената армия.
— За ваше здраве, младежо!
— Младостта не е порок, а е голяма свинщина!
— Серафим, къде е брат ти Георгий?!
Серафим се изчерви, стана, поклони се, попритеснен в тази шумна компания.
Вадим вдигна наздравица за Лена — нашата красавица, за Вика — и тя не е лоша, на никого не искаше да отстъпва арената тоя бъбривец Вадим.
— Да пием за училището! — предложи Максим.
— Браво на сантименталното хипопотамче! — обади се Юра.
Макс го погледна изпод вежди.
— Да се отречем и да отърсим?5
— Аз подкрепям тоста на Макс — намеси се Вадим, — не бива да забравяме родното школо, алма матер, скъпите пепелища.
— За училището, единното и трудовото! — иронично възкликна Юра.
Сълзи и сополи! Но много важно! Щом искат да пият за училището, той ще пие, все му е едно за какво ще пие.
— Юра, излиза, сякаш ни правиш услуга, по-добре недей — забеляза Нина. Не й харесваше, че той ухажва Вика, не можеше да я понася, никой не бе я канил тук, възмущаваше се, че Шарок пренебрегва Лена.
Вадим заобиколи опасния риф.
— За Юрий Шарок, бъдещия генерален прокурор!
— Като ни приберат, да ни спасяваш, ей — добродушно добави Макс.
— А сега — Вадим избърса устните си със салфетка — за домакинята, за нашата Нина, сърцето, душата и мозъка на нашата компания!
— Ниночка! Нинка!
— Е, тогава за двете домакини — Саша се обърна към Варя.
Слабичка, изящна, най-младата от тях, тя мълчеше от страх да не изтърси някоя глупост. Серафим правеше плахи опити да я заговори. Смущението му развеселяваше Саша, той също се обърна към нея, като опита да включи в разговора и Серафим. Варя отговори на драго сърце, извърна се към Саша и той видя отблизо нейните малайски очи, нежното й лице.
Затрополяха столове, изместиха масата и всички станаха да танцуват. „Ах, очите черни ме плениха, не мога никога да ги забравя аз“ — пееше гласът от грамофона. Юра танцуваше с Вика, Вадим с Лена, Варя със Серафим. После към тях се присъединиха Макс и Нина.
Когато сменяха плочата, Саша каза:
— Момчета, дайте и на мен да потанцувам.
Покани Варя, почувствува гъвкавата й фигурка, леката й стъпка, радостта й. И разбра: всичко, което дразнеше Нина — пудрата, парфюмите, тунелът, момчетиите — не е нещо страшно, просто е жадно любопитство на малка женичка, навлизаща в живота, в прекрасния свят, млад и светъл свят, от който сега болезнено го изтръгваха.
Кавгата избухна неочаквано. Юра и Вика излязоха в антрето и това вече вбеси Нина.
— Нали ви помолих да не вдигате шум. Имам съ-се-ди! — с пламнало от гняв лице каза тя. — Ама вие вземате ли от дума! Защо трябва да се свирате в антрето, като че тук мястото ви е малко.
— Е, стига де, какво толкова — усмихната възрази Лена. Беше й неудобно: Нина подчерта и без това обидното поведение на Юра.
— Не се ядосвай — добродушно я посъветва Макс.
— Просто ме смайват с тяхното нахалство — все така нервирано продължи Нина. — Те ще си идат, а аз трябва да живея с тези хора.
— Хайде стига — каза Саша. Юра и Вика бяха неприятни и на него, но не искаше да става скандал.
Вадим се опита да обърне всичко на шега:
— Сестра ми рядко намира пътя до тоалетната.
Всички познаваха тези избухвания на сериозната Нина, те минаваха така бързо, както и пламваха. Пък и беше настъпил онзи преломен час от новогодишната нощ, когато всички вече са уморени, сънливи и се дразнят от дреболии.
Юра седна до Лена, сложи ръка на рамото й и студено каза:
— Поредната истерия на старата мома.
Юра изрече това спокойно, обмислено, с ръка върху рамото на Лена, сякаш подчертавайки, че техните отношения засягат само тях двамата. Не бяха моментно изтръгнали се думи.
— Мери си приказките, Шарок! — Саша го загледа изпод вежди. Сега имаше повод да си разчистят сметките. Именно майката на Юра бе казала на неговата, че е изключен от института, само и само първа да съобщи новината. Саша почувствува в това проява на недоброжелателност от страна на Юрка.
— Всички сме си пийнали… — примиряващо подзе Вадим.
— Аз отдавна знам какво си ти — продължи Саша. — Искаш и другите ли да зарадваш с това откритие?
Юра пребледня.
— Какво знаеш? Какво, кажи де!
— Не му е тук мястото и времето и не е интересно на всички!
— А откъде накъде ти ще избираш времето и мястото? Откъде накъде ти ще диктуваш? Все много нависоко хвърчиш. Ама ей го, че падна.
— Млъкни! — каза Макс.
— Непозволен удар — промърмори Вадим.
— Това засяга само мен — спокойно отговори Саша — и ни най-малко теб и твоите роднини. Моето мнение за тебе ли? Ти си дребен егоист и себелюбец. С това моята страна приключва дискусията.
— А ти си гол крал — отвърна Юра, — генерал без армия. С това и моята страна приключва дискусията. — Той стана. — Тръгваме, Лена!
— Лена! — извика я Саша.
— Какво? — Лена се обърна, с дружелюбната си усмивка опита да заглади конфликта.
— Не можа ли да си намериш по-голямо леке?
Лена пламна и побягна от стаята. Юра поспря на вратата, погледна Саша и излезе след нея.
— Не биваше така — примирително подхвърли Макс.
— Не обичам подлеците — мрачно отговори Саша.
Но му стана още по-тъжно. Не можа да се въздържи и развали новогодишната нощ.
