като преминаха 16-ия градус южна ширина, забелязаха пред себе си бляскавото съзвездие Южен кръст.
— Сега и аз се помирих със своето заточение — извика възхитен Мъртън, радвайки се на кръстообразно разположените звезди. — Колко ми се искаше да видя този символ на нашата вяра в небесата!
Наблюденията на разкошното южно небе развеселиха донякъде нашите преселници. При това, като предвиждаха близкия край на своето плаване, те, особено младите, залегнаха да изучават новите за тях езици, говорещи се в Южна Америка. Когато пристигнала в Рио де Жанейро, столицата на Бразилия, всички вече можеха да си служат с испански и португалски.
Величественият вид на бразилската столица, разстлана по амфитеатъра на горите, сред разкошната тропическа природа, направи на всички смайващо впечатление.
Нашите пътници с още по-голямо задоволство, отколкото в Мадейра, слязоха на брега, където ги очакваше нова радост. Оказа се, че тук Чарлз имал познат португалски търговец, далечен роднина на майка му. Дон Алварес, това беше името му, като научи за пристигането на Мъртънови, с изтънченото гостоприемство на плантаторите настоя нашите приятели непременно да му отидат на гости в неговата „асиенда“1, която не беше далече от града. Тъй като бяха избягали шестима добри моряци, вероятно подмамени на друг кораб, и Росъл, като истински англичанин, не искаше да взима моряци от друга националност, а желаеше непременно да изчака случай да замени избягалите пак със съотечественици, Мъртънови имаха на разположение няколко дни, които те прекараха с удоволствие в лятното жилище на Алварес.
Младежта се отдаде на езда, плаване с лодка или риболов; старите разглеждаха стопанството на асиендата — животновъдната ферма, кафеените плантации, където работеха черни роби и др.; дамите повече се люлееха в хамаци сред дъхавите цветя, играеха, пееха, разговаряха и по-рядко сядаха да четат.
Изобщо времето летеше незабелязано, когато най-сетне Росъл се яви във вилата с поканата да тръгват, понеже бил попълнил вече командата си с нови моряци англичани. Всички се разделиха с гостоприемните домакини с явна тъга.
Нямаше какво да се прави — пак започна дългото уморително плаване. Новите моряци излязоха напълно подходящи, но пътниците, особено децата, не свикнаха с тях изведнъж, поради сърдития им и навъсен вид.
Глава II
Скоро се показаха високи оголени планини — негостоприемните брегове на Огнена земя, както обясни капитанът. После нашите пътници видяха високата черна и гола стръмнина, свидетел на гибелта на толкова кораби… Заедно с това ясното до този момент време се развали: задухаха насрещни ветрове, запрехвърчаха парцали сняг; на всяка крачка „Мепо“ беше застрашен от скали и канари. Тихият океан не посрещна добре нашите приятели!
Но тях ги очакваше още по-голяма беда: на кораба избухна бунт!
Първият, който забеляза нещо недобро сред екипажа, беше Том.
— Татко — каза той в един момент на баща си, — един от новите моряци, Уил Харди, като че крои нещо. С ушите си го чух да подстрекава другарите си към бунт.
Мистър Мъртън, знаейки какви печални последици би имал и за самите тях един бунт на кораба, много се разтревожи. Но Луис веднага го успокои.
— Колкото и да е дързък Уил — забеляза той, — не го смятам способен на нещо сериозно!
В душата си обаче самият Луис не беше спокоен и побърза да иде при капитана. Последният, все още във властта на скръбта, почти през цялото време седеше в каютата си и не забелязваше вълнението сред екипажа. Но разговорът с Луис го изведе от равнодушието. Той повика помощника си — един честен, превъзходен момък, но суров началник, за което моряците не можеха да го понасят — и отиде с него на палубата.
През това време Луис се върна при другарите си и започна да раздава оръжие, а Нана бързо засъбира необходимите неща.
Внезапно на палубата се чу шум от гласове, тропот на крака, крясъци и изстрели. Скоро вратата се отвори широко и двама моряци внесоха в каютата безчувствения Уил Харди със счупена ръка.
— Я, докторе, оправете му ръката! — грубо се обърнаха те към Луис.
— Какво направихте, злодеи?! — извика с негодувание мистър Мъртън.
Вместо отговор един от бунтовниците се прицели в него с револвер.
— Стой — решително се намеси докторът, — ние всички сме въоръжени и ако закачите макар и само един от нас и вие, и новия ви началник ще си намерите смъртта! Ако вие ни пощадите и аз ще се погрижа за Уил Харди!
В това време раненият се свести.
— Облекчете ми болките и ме изправете на крака — изохка той — и аз ви се кълна, че няма да закачат никого от вас.
Докторът веднага се зае с превръзката, после приготви успокоителна микстура с опиум, но преди да я даде на пострадалия му обясни нейните свойства.
След като изслуша Луис, болният бунтовник заповяда да повикат веднага помощника му Джек Алън, и когато той се яви, му заповяда да спусне безпрепятствено пътниците с лодка в морето, след като им даде бъчва с вода, чувал сухари и ориз, а от домашните им вещи — всичко, което пожелаят да вземат.
Сред присмех, дюдюкане и град от дързости нещастните пътници си взеха набързо оръжието и домашните вещи и побързаха да слязат в лодката, страхувайки се всяка минута да не би бунтовниците да се спуснат върху им.
За щастие всичко мина благополучно, освен това, че за удивление на нашите приятели, към бунтовниците се присъедини и контето камериер на Чарлз, който с насмешка заяви на господаря си, че и той иска да поживее за свое удоволствие. Разгневеният Чарлз едва не се нахвърли върху му с юмруци; Мъртънови с мъка го възпряха.
Щом нашите приятели се видяха в лодката, веднага се заловиха за греблата, бързайки да се отдалечат от кораба, колкото е възможно по-скоро. По чудо в джоба на доктора се намери компас и той изказа мнение да карат право на изток, тъй като, според него, не можеха да са далече от чилийските брегове.
Така и направиха. Настана нощ. Изморени от дългото гребане, те вдигнаха платна; вятърът, който силно духаше от юг, бързо ги понесе на север. На разсъмване, през гъстата мъгла, която ги обвиваше отвсякъде, те забелязаха на изток от тях блестящите от сняг върхове на Андите. Отново налегнаха греблата обнадеждени, но вятърът постоянно ги изтласкваше на север. Най-после брегът се показа, но да се приближат до него и да слязат не беше лека работа, защото целият беше покрит със страховити скали, о които бурните вълни се разбиваха с ярост.
— Няма как — заяви решително доктор Луис, — ще трябва още да се потрудим. Налага се да плаваме покрай брега, докато срещнем удобно място за слизане.
Плаваха още няколко часа. Внезапно вятърът ги тласна право към скалистия бряг. На всички сърцата се свиха от страх, но неизгубилият присъствие на духа Луис забеляза един тесничък пролом сред скалите и смело насочи лодката към това място. Оказа се устие на малка рекичка. Ободрени, приятелите натиснаха отново греблата и малко по-нагоре срещу течението най-сетне излязоха на пясъчен бряг, където привързаха лодката за дънера на една от многото буки.
След като слязоха на брега и извадиха от лодката вещите си, нашите приятели започнаха да се оглеждат. Наоколо се виждаше храсталак и гора, а зад тях тъмни скали, очевидно прилягащи до самите Анди. Къде да нощуват? За щастие, съвършено неочаквано намериха наблизо суха просторна пещера, покрита със ситен пясък. Тук във всеки случай беше по-безопасно, отколкото на открито. Започна устройването на бивака. Нана побърза да нагласи за госпожата си легло от купчина дрехи, а Мери и Матилда събраха сухи храсти и накладоха огън. В това време мъжете и жените се заеха да пренесат в пещерата всичкия товар от лодката, после дотър-каляха няколко големи камъка до входа на пещерата и обявиха, че засега могат да се смятат в безопасност.
Старателната Нана беше вече намерила чая и захарта и, напълнила медния чайник с речна вода,
