Доктор Луис разгледа птиците с тяхната дълга остра опашка и каза:
— Това е папагалът Psitacus Jaquilina. През лятото те живеят в Андите, а зиме на цели ята слизат в Чили и там са известни като страшни опустошители на полята. Щастие е, че се появяват чак след края на жътвата, иначе биха опустошили цялата страна!
Освен папагали, нашите приятели имаха късмета да хапнат и огромна — колкото кокоше яйце — дъхава сладка ягода, в която пак Луис разпозна Fragaria Chilensis, чилийска ягода, забележителна с приятния си аромат.
Затова пък през следващите дни ловът не вървеше. На всичко отгоре излезе силен студен вятър, заваля и дъжд, който гасеше едва накладения огън. Една нощ не можаха да запалят огън и всички легнаха да спят, след като подъвкаха малко сухари. Излишно е да се каже, че нощта, прекарана при такива условия, с празен стомах и без огън, не премина за нашите приятели особено приятно. Никой не спа и всички станаха угрижени и премръзнали.
Неочаквано, без да продума, докторът посочи цяло стадо животни, които спокойно пасяха по покрития с трева склон на планината. Луис, Чарлз и Джек мълчаливо приготвиха болата си и започнаха да се прокрадват без шум към стадото. Успяха да го доближат на разстояние, от което можеха да хвърлят топките и ги пуснаха в действие. Цялото стадо хукна в безредно бягство и скоро се изгуби, като едно от животните отнесе със себе си болата на Джек, топките на която се бяха увили около шията му. Затова пък друго, повалено от сполучливото мятане на Луис, се търкаляше по земята. Към него се затичаха нашите ловци. Но преди още да го наближат, един грамаден кондор, който се виеше в небесата, стремително се спусна върху падналото животно и започна да кълве очите му. Едва отпъдиха разбойника с копия и тържествено домъкнаха плячката до лагера.
— Това е лама, както се вижда — продума Мъртън, разглеждайки животното.
— Не е лама, а е от рода на ламите — поправи го докторът. — Това по-точно е гуанако, различаващо се по дължината и строежа на шията, тънката опашка и превъзходно приспособените за катерене из планините крака.
Месото на гуанакото се оказа твърде вкусно и стана на прекрасни пържоли, които се харесаха дори на придирчивия Чарлз. Прибраха и кожата, покрита с тънка, дълга и мека козина.
Гуанакото стигна за няколко дни, но накрая и то все пак свърши. Отново се заточиха дни, през които трябваше да се залъгват със сухари и понякога с яйца. Според приблизителната сметка на нашите приятели, бяха изминали повече от сто мили ту в катерене по стръмни, каменисти склонове, ту спускайки се в долини. Местността представляваше доста тъжна гледка и само гората заглаждаше общото тягостно впечатление. Едно само беше хубаво — чистият планински въздух, действащ благотворно на слабото здраве на мисис Мъртън, която благодарение на него сега се чувстваше много по-силна и по-бодра.
Глава IV
След една студена, дъждовна нощ нашите пътешественици тръгнаха полека-лека на път, обмисляйки своето положение и главно — съобразявайки, къде биха могли да намерят някакво животно. Отслабнаха не само хората, но и конете. Един от товарните коне трябваше да изоставят, а товара да качат на друг, язден от Матилда и Том, които се наложи да тръгнат пеш.
Внезапно Джек, който вървеше няколко крачки напред, избърза и изчезна в гъсталака на гората. Страхувайки се да не би решителното момче да се изложи на някоя опасност, Луис изтича след него. Но да го стигне не беше лесно. Изведнъж се чу изстрел, което още повече усили безпокойството на Луис, понеже знаеше, че Джек не носеше пушка. Значи стрелял беше някой друг. Той се спусна към мястото на изстрела и, като се изкачи на една скала, погледна надолу. Какво беше учудването му, когато забеляза там Джек да стои пред един лежащ в безсъзнание непознат човек.
С голяма мъка докторът успя да слезе бързо долу и веднага се зае с ранения. В това време Джек започна да разказва за неочакваната си среща.
— Както вървях пред вас — започна той, — съзрях през гъсталака едно гуанако. Да се доближа до него и да хвърля топките, беше работа за една минута. Но топките се оплетоха около шията на животното и само го уплашиха — то зарева високо. Аз се наведох, за да допълзя още по-близко, когато внезапно се стреля. Ако бях прав, куршумът непременно би ме улучил. Но той удари гуанакото, което, полудяло от болка, ме прескочи, блъсна се в ловеца и заедно с него полетя в урвата. До ушите ми стигна охкането на ранения. Аз се смъкнах долу и тук намерих ловеца, облян в кръв. Не зная какво щях да правя, ако не бяхте дошли вие, докторе!
— Добре, Джек — забеляза Луис, — а сега върви да донесеш лекарското ми сандъче!
Момчето не чака да му повтарят и изкусно започна да се катери по урвата. През това време Луис обели кора от близкото дърво, обви с нея счупената ръка на непознатия и отложи окончателното й наместване за по-удобен момент.
Скоро се върна и Джек, придружен от Том и Нана, която донесе едно голямо одеяло. Тогава Луис даде на болния да вдиша амоняк и той дойде на себе си. Когато отвори очи, изгледа с почуда нашите приятели, после промълви на испански: „Оставете ме да умра!“
Луис, който прекрасно знаеше испански, попита защо не иска да го отнесат при домашните или приятелите му.
— Домашни, приятели… — с горчива усмивка повтори непознатият. — За съжаление, аз нямам никого!
— Тогава ние ще ви бъдем приятели! — от все сърце извика Джек. — Покажете къде живеете и ние ще ви отнесем там!
Момчето произнесе тези думи на някакво невъзможно наречие, наподобяващо испански, но непознатият все пак го разбра, защото посочи с ръка към една далечна поляна. Внимателно вдигнаха болния на одеялото и следвайки неговите указания, го понесоха през гората, която покриваше полегатия склон. След около миля излязоха на равно, открито място до брега на весел, бистър поток. Тук, обърната към скалата, имаше малка къщица, изплетена от клони и покрита с кожи. Вътре къщицата представляваше светла стая, застлана с животински кожи и мебелирана с плетени от пръти столове и едва-едва одялан пън наместо маса. В ъгъла имаше купчина сено, покрито с кожи — това беше леглото на домакина. На него положиха болния, който отново изпадна в безсъзнание от разтърсването при пренасянето.
Докторът веднага се зае за работа: намести счупената ръка, превърза раната и натъртванията и даде на болния успокоително, след което той заспа дълбоко.
Нашите приятели излязоха да разгледат наоколо. Малката долинка беше покрита със сочна трева и там пасяха едно муле и две питомни лами; в градината се виждаше царевица, фасул и картофи.
Свечеряваше се. Във въздуха се сгъстяваше тъмнина, предвещаваща буря и докторът, като поразмисли, помоли момчетата да изтичат до кервана и да го доведат тук за нощуване.
Нана, която седеше край болния, с любопитство разглеждаше вътрешността на къщицата. На гредите висяха дълги ивици сушено месо, а на полицата имаше груби дървени съдове, единият с вода, а другият — с мляко.
Като забеляза, че Нана се разтакава, докторът с усмивка я посъветва да накладе огън в огнището, понеже заваля дъжд и измокрените пътници навярно нямаше да откажат да се изсушат. Нана се разшета. Не беше лесно да се накладе огън, защото нямаше ни печка, ни кюнци, а димът излизаше от отвор в покрива, откъдето проникваше дъжд. Най-сетне светъл пламък огря жилището.
В това време измъчените пътешественици, водени от Джек, стигнаха до неочаквания подслон. Из пътя Джек, забелязвайки, че един кондор в небесата внезапно се стрелна надолу, отиде да види причината и за голяма своя радост откри мъртвото гуанако с омотаната около шията бола. След спречкване с крилатия грабител той успя да завладее скъпоценната плячка и я домъкна до кервана.
След пристигането си в жилището всички взеха участие в одирането и почистването на гуанакото. Нана опече месо и гладните пътници се спуснаха върху него, като пийнаха и чай с мляко. На болния също дадоха от това питие, което му беше съвършено непознато, и то много му хареса. После запознаха непознатия с положението, а той, със свойствената на испанците любезност, помоли гостите да смятат дома му и целия му имот за своя собственост. След това, по настояване на доктора, той взе още веднъж успокоително, но преди да заспи, помоли Нана да издои женската лама, която на няколко пъти доближаваше къщицата с
