— О, не — възрази Хендрик, — примките в капаните не са подходящи! В тях може да попадне едно животно, по всяка вероятност водачът, който върви отпред. А всички други като видят, че той се е уловил, веднага ще избягат и вече няма да се върнат при езерото, Но една квага във всеки случай е малко, а къде тогава ще намерим други? Може би ще мине много време, преди да можем да открием новия им водопой.
Свартбой предложи да изкопаят ров край водопоя, където да изпадат животните.
— Нашите бушмени винаги така ловят кваги. И аз прекрасно знам как да го направя.
— Не — пак възрази Хендрик, — това е все едно като капан. Първото животно ще попадне в него, а всички останали ще се разбягат. Няма да са толкова глупави да влизат в него, след като видят, че водачът им е паднал там и не може да се изкачи. Разбира се, те всички ще избягат и няма да се върнат вече.
— Ако е нощем — потвърди Ханс, — тогава, разбира се, много ще изпадат в ямата, преди да видят в тъмното опасността. Но квагите идат на водопой винаги през деня, следователно наистина може да се улови само първият, а останалите да се разбягат.
— Да — съгласи се Фон Блум, — така е. Но забелязали ли сте, деца, че квагите идват до водата и си отиват все по един и съши път? Дохождат винаги по онзи проход, където се бориха слонът и носорогът, а след като се напият с вода, си отиват през друга теснина, която се намира на няколко метра по- нататък.
Този факт беше много важен и всички веднага разбраха това. Ако изкопаеха рова по пътя, по който квагите отиваха към езерото, тогава, разбира се, щеше да стане това, което предсказваше Хендрик: предният щеше да падне в него, а останалите щяха да се разбягат. Но ако изкопаеха рова на пътя, по който те си отиваха от езерото, тогава резултатът щеше да бъде съвсем друг.
— Ние ще се крием в засада и ще ги оставим спокойно да се напият — обясни плана си Фон Блум, — а когато те започнат да излизат от водата, веднага ще се нахвърлим върху тях по пътя, по който са влезли във водата. Уплашеното стадо ще хукне да бяга и тогава много животни ще попаднат в рова.
Това мнение беше толкова правдоподобно, че всички в един глас се съгласиха с него. Оставаше само да изкопаят рова и да чакат.
А квагите през всичкото време си пасяха пред очите на ловците. На Хендрик много му се искаше да покаже изкуството си на добър стрелец; но той разбираше, че би било неблагоразумно да стреля в тях сега, понеже те можеха да не се върнат тук след изстрела. И тъй, той се сдържа и заедно с другите наблюдаваше тези животни и интерес, какъвто никога не бе проявявал към тях.
Квагите, макар ида бяха много близо до грамадната нвана, не виждаха ловците, защото те седяха на клоните на дървото, накъдето животните не гледаха; а долу нямаше нищо, което би могло да вдъхне опасение. Дори колелата на фургона отдавна вече бяха скрити в храстите, едно, за да ги завардят от слънчевите лъчи, и друго, за да не паднат животните, които често приближаваха до дървото на разстояние един изстрел. Така че на земята нямаше и най-малка следа от съществуването на хората на дървото.
Можеше да се мине до самата нвана, без да се подозира, че на клоните й е построено въздушното жилище на семейството на ловеца.
Фон Блум се грижеше много за това, защото още не познаваше добре местността и се страхуваше да не би в нея да се окажат и врагове, по-лоши от хиени и лъвове.
Изведнъж вниманието на семейството бе привлечено от странните движения на едно от животните. Квагата спокойно пасеше по равнината и приближи до малък храсталак. Като отиде до самия него, животното направи скок и почти в същия момент от храстите изтърча отвратителна ивичеста хиена. Вместо да се нахвърли върху квага, както би могло да се очаква от такова силно и свирепо животно, хиената с жален вой се хвърли да бяга с всички сили.
Но не избяга надалече; очевидно, тя бе искала да се скрие в гъстата горичка, която се виждаше в далечината. Но преди да бе успяла да измине и половината разстояние до нея, квагата със силен вик „куааг“ се хвърли подире й, настигна я, и като скочи с предните си нозе на гърба й, я залови със зъби за шията.
Всички гледаха с интерес, уверени, че хиената веднага ще се освободи и наново ще избяга. Ала напразно. Хиената никога вече нямаше да тича, квагата й бе прогризала шията с острите си зъби.
Квагата не изпускаше трептящата си жертва, тъпчеше я с краката и я гризеше с ужасните си зъби, докато виковете на хиената затихнаха. Тогава квагата остави обезобразения й труп на поляната.
Този случай даде на ловците да разберат, че трябва да бъдат по-предпазливи с квагите.
Но те знаеха, че тези животни хранят някаква особена омраза към хиените, така че само видът на хиените ги кара да побесняват. А към човека те се държат съвсем другояче. Омразата им към хиените е така голяма, че пограничните фермери често я използват и държат в стадата си по няколко кваги като пазачи от набезите на хиените. И наистина те изпълняват тази длъжност прекрасно.
XXXVIII
Капанът
Докато всички наблюдаваха квагите, изведнъж Фон Блум се изправи. Всички се обърнаха към него, защото по държането му се досетиха, че иска да им предложи нещо. Но какво именно?
Той обясни, че е необходимо веднага да започнат да правят капана.
— Но до залез слънце остава не повече от половин час — възрази Хендрик — Не е ли по-добре да отложим работата за утре?
— Не — отговори бащата. — Не може, защото тогава няма да успеем да свършим работата навреме. Една част трябва да бъде извършена през нощта.
И наистина, трябваше да изкопаят ров, в който да могат да се съберат пет или шест кваги, следователно не малък. А това не бе така лесно да се направи, още повече, че изхвърлената земя трябваше да се отнася далеч, за да не личи работата. Най-после, необходимо беше да насекат още клони, за да прикрият с тях рова отгоре.
Всичко това щеше да отнеме много време, а трябваше да бъде завършено преди идването на квагите, иначе нямаше да излезе нищо. Ако животните дойдеха, преди да бъде свършено всичко и всички следи от работата да бъдат скрити, те щяха да си вървят, без да пият вода и може би вече никога нямаше да се върнат.
Ловците разбраха това и безропотно станаха да се заловят веднага за работа.
— За щастие между инструментите на скватера се намираха два хубави бела и лопати, така че всички можеха да работят едновременно. Освен това, те имаха кошници, с които можеха да отнасят изкопаната земя. Добре беше, че наблизо бе и коритото на реката, където можеха да изсипват пръстта, иначе щеше да бъде трудно на направят всичко.
Като очертаха границите на рова, всички се заловиха за работа. Почвата се оказа рохкава, така че се копаеше лесно. Фон Блум и Хендрик работеха с беловете, Свартбой с лопата пълнеше кошниците с изхвърлената пръст, а Ханс и Тоти я отнасяха в рекичката. Малкият Ян и Гертруда помагаха с всички сили. Дадоха им малки кошници и те бързо тичаха с тях до рекичката и назад.
Така, весело бърборейки, работиха при светлината на месеца до полунощ и дори по-късно. Най-после се умориха, оставаше вече не много работа, така че на другия ден да я свършат навреме и затова всички се измиха с чиста вода от рекичката и отидоха да спят на дървото.
На съмване бяха пак на работа, която вървеше така бързо, че още до закуската Фон Блум, застанал на пръсти в рова, едва можеше да вижда какво става наоколо, а главата на Свартбой беше едва ли не два фута по-ниско от повърхността на земята. Още малко и ровът щеше да бъде свършен.
След закуската всички отново се заловиха усърдно за работа и най-после ровът се оказа достатъчно дълбок, никоя квага нямаше да се измъкне, щом попаднеше в него. Тогава ловците насякоха клони, прикриха с тях ямата, засипаха отгоре с пръст и трева, и капанът беше готов. И най-умното животно, дори лисицата не би забелязало тук нищо подозрително. Сега оставаше само да чакат вечерта и всички отидоха да обядват.
След обяда започнаха да се готвят за посрещането на очакваните гости: обядваха този ден късно. Скоро след обяд наближи времето, когато квагите обикновено идваха да пият вода.
Всички заеха местата си. Ханс, Хендрик и Свартбой се настаниха в храстите около езерото, на известно разстояние един от друг. А долният край, където обикновено пристигаха животните, оставаше свободен. Фон Блум остана на площадката на нвана, за да забележи приближаването на стадото и да предупреди с
